Българската образователна система е ориентирана предимно към прилагането на традиционни методи на обучение, водещи до запаметяването и възпроизвеждането на знания, а не толкова към методи водещи до провокиране на критично мислене, постигане на самостоятелност и изграждане на умения.

      Според наблюденията, учителите използват предимно традиционните методи на обучение, които водят до пасивност и демотивация на обучаваните ученици. Затова, напоследък все по-често се поставя въпросът за необходимостта от използването на иновативни форми на обучение. И тук идва ролята на конструктивизмът, който не представлява отделен метод на обучение, а цялостен подход, базиращ се на разбирането, че в процеса на обучение новите знания се свързват с предишния опит на обучаваните. В образованието, конструктивизмът търси отговори на въпросите по какъв начин учат хората и каква е природата на знанието. Идеята е, че учещият сам формира собствените си знания и същевременно конструира значения докато учи. (Железова, 2008)

     За да бъде ефективно ученето, то не бива да представлява просто процес на получаване и натрупване на информация, а да бъде активен процес, при който личността сама да конструира индивидуален познавателен образ на действителността, която я заобикаля. Целта на обучението в училищата не трябва да бъде просто да се даде повече информация на учениците, а те да бъдат подпомогнати в процеса на тяхното когнитивно развитие, т.е. при изграждането и преструктурирането на познавателните структури. Това не може да бъде постигнато чрез опростено учебно съдържание, а чрез изграждане на комплексна учебна среда, включваща реални ситуации, така че ученикът да може да придобие нов социален опит. Учениците трябва да имат възможност да търсят решения на ситуации, които са максимално близки до житейските, имайки право да ползват различни методи на работа. Конструктивистката педагогика изисква наличието на специални условия на обучение, като на учениците да се позволява да си сътрудничат и помагат. Те могат да използват различни източници на информация, за да изпълнят учебните задачи и поставените от учителя цели. (Железова, 2008)

 

   Един от най-широко разпространените методи на обучение, който се базира на конструктивизма е ученето чрез сътрудничество. То се стреми да организира обучението по такъв начин, че самият процес на учене да стане социална дейност. Това се постига като се насърчава сътрудничеството между учениците. Основната цел при прилагането на този метод е да се съчетае груповата организация на обучението с неговата индивидуализация. Ученето чрез сътрудничество може да се определи като висок етап от развитието на груповата организация на обучението, тъй като при него членовете на групата до голяма степен са зависими едни от други, което подпомага формирането на социални умения, като същевременно се работи по учебния материал. Ученето чрез сътрудничество води до формиране на следните умения и компетенции у учениците: самостоятелност, ориентираност към сътрудничество, толерантност, добри комуникативни умения, добри организаторски умения, креативност, самостоятелно определяне на границите на допустимото поведение, търпение и фокус към задачата, инициативност, отговорност за другите, стремеж към това да бъде полезен и др. (Железова, 2008)

 

      С прилагането на конструктивисткия подход фокусът при преподаването се измества от учителя към ученика. Следователно, ролята на учителя вече е по-скоро подкрепяща. Той участва в екипите на учениците, може да решава задачи заедно с тях и да дава мнение, но не дава инструкции, решения или оценки. Ориентираното към ученика преподаване включва различни методи и техники, определяни като от „по-висок клас“, каквито са: работата по проекти, ученето чрез откриване, решаването на проблеми и др. (Витанов, 2022)

    Все повече педагози споделят, че им става все по-трудно да задържат вниманието на учениците и да предизвикат техния интерес към учебния процес. Повечето от тях обаче разчитат предимно на традиционните методи на обучение, които са прилагани с успех в миналото. В днешно време обаче, тези методи стават все по-неефективни и неподходящи, тъй като новите поколения деца се различават съществено от предишните поколения – те са заобиколени от информация и технологии, на тях не им е необходимо просто да усвояват и трупат нови знания, а по-скоро да се научат как да достигат до необходимите им знания, които са около тях. Затова, конструктивисткия подход е много подходящ за приложение в съвременното училище. Това, разбира се, не трябва да води до пълно изключване на традиционните методи от образователния процес, но тяхната употреба може да бъде ограничена до използването им за представяне на напълно нови знания и формиране на нови понятия за учениците.

​

​

​

Източници:

1. Витанов, Л., Ориентиран към ученика позитивен подход на възпитание, обучение и социализация в часа на класа, сп. Педагогика, бр. 94, ноември 2022, https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2022/02/Pedagogy_1_22_Lyuben-Vitnov.pdf

2. Железова, Д., Конструктивизъм в класната стая, Научни трудове на Русенския университет, том 47, 2008.