Конструктивизмът, като образователен подход
В съвременното образование все по-често се акцентира върху индивидуализирания и персонализиран подход към обучението, като се отделя специално внимание на нуждите, интересите и способностите на всеки ученик. В този контекст конструктивизмът се явява като ключова методологическа основа, която насърчава активната роля на ученика в процеса на учене и развитие, т.е. поставя го в центъра на обучителния процес.
Конструктивизмът е един от най-разпространените подходи към ученето. Характерното за него е, че той се фокусира върху изграждането на знания чрез активно участие на учениците в процеса на създаване на смисъл и разбиране. Вместо да бъдат просто приематели на информация, учениците биват предизвиквани да анализират, тълкуват и интерпретират новата информация в контекста на техните предишни познания и опит.
Конструктивизмът е сред най-широкоразпространените подходи към ученето. Той представлява образователна философия, която се основава на разбирането, че човек конструира активно своите разбирания и знания въз основа на взаимодействието с това, което вече знае и в което вярва и въз основа на идеи, дейности и събития, с които влиза в контакт. На база на придобития до момента опит, човек изгражда собственото си разбиране за света, в който живее. Той избира и преобразува получената информация и формира хипотези, въз основа на които взема решения, като се базира на когнитивните си възприятия. На практика, ученето представлява приспособяване на менталните модели на индивида към новия опит. (Николаева)
Конструктивисткият подход дава по-висока степен на разбиране и интеграция, тъй като той е по-адекватен в сравнение с традиционните подходи на обучение. Основната цел при него не е просто да се предадат определени знания, а и самите ученици да бъдат превърнати от обикновени пасивни получатели на тези знания в хора, които са активни конструктори на своите и чуждите знания. (Николаева)
Според теорията за социалното взаимодействие или социалния конструктивизъм, ученето се осъществява по време на взаимодействието на личността със заобикалящата я среда, като се отчита нейния социално-културен контекст във всяка една ситуация. Ключовата роля в този процес играят другите хора (родители, приятели, роднини, съученици, учители и др.), които подпомагат ученето. По този начин, чрез избиране и създаване на такива ситуации, които да подпомагат конструирането на знания, ученикът се придвижва към т.нар. „зона на близко развитие“ (по Лев Виготски). Основната идея тук е че социалните взаимодействия са основен компонент на процеса на учене. (Съвременни проблеми на обучението, 2015)
От гледна точка на конструктивизма, ученето представлява търсене на знания, като то започва с поставянето на проблем, около който учениците активно се опитват да построят значение. За целта е необходимо те да разбират както цялото, така и неговите части, а също така и отношението на тези части към контекста. Стремежът е фактите да бъдат обхванати в една концепция и да се достигне до собствено разбиране, а не до запомняне на правилните отговори. Учениците получават знанието достигайки сами до него, като това става чрез участие и контакт с информацията (съдържанието), а не само чрез повтаряне и заучаване както е при традиционните методи на обучение. Обучението е необходимо да бъде организирано спираловидно, така че старото знание да бъде надграждано с новото. Отхвърля се стандартизирането на учебния план и на методите на преподаване, а вместо това се използва гъвкав подход, адаптиран към всеки ученик. (Николаева)
При конструктивния подход на обучение ролята на учителя не се ограничава вече само до това да предаде някакви знания, а той вече става ръководител, стимулатор и съизследовател, като чрез определени въпроси и твърдения насочва и помага на учениците да формулират свои собствени идеи, изводи и мнение. При този подход почти няма „правилни отговори“ и определени интерпретации. Учениците биват поощрявани да анализират информацията и да правят собствени интерпретации и прогнози. Въпросите, които се задават са предимно отворени и се води беседа. Стандартното оценяване и тестиране се отхвърлят, а вместо това оценката става част от самото обучение, така че учениците да могат сами да се оценяват. Стремежът е да се подпомага както индивидуалната работа, така и работата в екип, като се търсят гаранции, че всеки ученик ще носи своята лична отговорност при изпълнението на дадена задача или решаването на даден проблем. (Николаева)
Източници:
-
Николаева, Р., Конструктивизмът – теоретична основа на интерактивното обучение, онлайн списание „Продължаващо образование“, https://diuu.bg/emag/6928/
-
Съвременни проблеми на обучението, 2015, https://www.obuchavame.com/sites/default/files/savremenni%20problemi%20na%20obuchenieto.pdf