Основната цел на медиацията е да се намери взаимноизгодно решение на даден проблем. Тя е инструмент за решаване на междуличностни или междугрупови конфликти. Медиацията изисква умения за водене на преговори, като една от основните задачи на медиатора (посредника) е да установи диалог между двете страни в конфликта, в който самият той не участва. В крайна сметка конфликтът се решава от двете страни, а не от медиатора, тъй като неговата роля се ограничава само до това да помогне да се постигне съгласие между страните и да се вземе възможно най-доброто решение.

  

     Основните възможности, които медиацията има при решаването на конфликти в училище са следните:

• Дава възможност да се плати по-ниска емоционална цена, тъй като помага да се ограничат неприятните емоции;

• Може да бъде с конфиденциален характер в определени случаи, което дава на децата самочувствие и увереност и ги учи на доверие;

• Дава възможност за намиране на креативни решения на дадения проблем, породил конфликта;

• Дава възможност всеки да изрази собствените си емоции и гледна точка;

• При решаването на училищен конфликт с помощта на посредничеството могат да бъдат включени много видове специалисти, които са експерти в дадена област, като педагози, психолози, социални работници и др.

• Дава възможност и двете страни в конфликта да са печеливши и да няма губещи;

• Дава възможност да се запазят добрите отношения между страните в конфликта;

• Контролът върху вземането на решението на проблема е в ръцете на страните в конфликта;

• Ако посредничеството е добре осъществено, няма недоволни от крайното решение, тъй като всички възможни резултати са предварително обсъдени;

• Дава възможност на учениците да се научат как да се държат в бъдещи конфликтни ситуации;

• Дава възможност да се избегне натрапването на решение и съпротивата от това;

• Дава възможност за всяка от страните в конфликта да получи допълнителна информация за опонента си и по този начин да се разберат основанията за поведението на другата страна. Това може да допринесе за заздравяване на нормите на взаимното уважение, което да се базира на разбирането.

 

      Въз основа на изброените възможности, може да се направи следната характеристика на етичните измерения на медиацията:

• Доброволност – за да работи правилно медиативния процес, той трябва да има доброволен характер;

• Безпристрастност и неутралност – медиаторът трябва да бъде напълно безпристрастен и неутрален, което доста трудно да се постигне. Според Катрин Морис, това измерение има следните четири аспекта: еднаква справедливост за всички, степен на намеса (премахва бариерите пред комуникацията, оказва помощ при разбиране на алтернативните решения, поддържа сътрудничество между страните и т.н.), ограничаване на ролите (може да е само в ролята на медиатор и нищо друго), обективност.

• Конфиденциалност – медиаторът не съобщава на никого това, което му споделят страните, освен ако това не му е разрешено от тях.

• Автономност на волята – медиатори могат да бъдат само хора, които не са зависими от алкохол, наркотици, лекарства или са психично болни, т.е. тяхната воля зависи само от тях самите.

• Професионализъм – медиатори трябва да бъдат само хора, които са подготвени професионално за това.

• Ориентираност към бъдещето – разглежда се само настоящия проблем, породил конфликта и неговото бъдещо решение, миналите събития не са предмет на медиацията.

• Ориентираност към достигане на решение и споразумение между страните – това е основната цел на медиацията като инструмент за решаване на конфликти.

• Решението се предлага от самите страни в конфликта, а не от медиатора и без да се прилага натиск от страна на външни влияния.

• Индивидуализация – решаването на даден случай чрез медиация става според стандартите на справедливостта, определени от самите клиенти.

• Добра вяра – използването на медиация се прави с вярата, че клиентите използват този инструмент за постигането на възможно най-доброто решение, а не със спекулативни цели.

 

 

​

Източник:

Дронзина, Т., „Управление и разрешаване на конфликтни ситуации в училище“, Сливен, 2016 г.