Според С. Чавдарова-Костова методите на възпитание зависят от принципите, които се прилагат при възпитанието на детето. Те са следните:

• Принцип на взискателността – той се реализира чрез метода на взискателността. Изискването съдържа в себе си задължителност и отговорност от страна на този, който трябва да изпълнява. При прилагането на този принцип и съответно на метода базиращ се на него основното условие е да се спазва определена мяра, за да не се изпадне в някоя от следните две възможни крайности: отказ на детето да изпълнява поради твърде високи изисквания или отказ на детето да изпълнява, тъй като не са поставени ясни изисквания към него.

• Принцип на уважение към личността – в неговата основа е залегнала идеята за признаване на значимостта на личността на детето от страна на родителя, възпитателя или учителя. Някои от проявленията на този принцип са следните: право на детето да изразява мнението си по различни въпроси, право на детето да прави избор свързан с развитието на собствената му личност, съобразяване с интересите и желанията на детето и др.

• Принцип за значимостта на възпитателното време – поставя се акцент за отговорността на учителя, който трябва да уплътнява всяка минута от времето си с децата с полезни за тях действия.

• Принцип за единство на възпитателните въздействия и принцип за разнообразие на възпитателните въздействия – те са противоположни на пръв поглед, но те се допълват един друг.

• Принцип за природосъобразност – изисква поддържането на връзка между човека и природата.

• Принцип на културосъобразност – в неговата основа стои идеята, че във възпитателния процес трябва да се използват резултатите от постигнатото до момента културно ниво на обществото.

 

    Докато принципите на възпитанието стоят в основата на възпитателната дейност, то методите на възпитание могат да се определят като видимото проявление на възпитателната дейност. Най-често използваните и дискутирани методи на възпитание както в семейството, така и в детската градина/училището са следните: метод на поощрението, метод на наказанието, метода на личния пример, метода на съревнованието, метода на ролевата игра, метода на обсъждането и метода на убеждаването. Нека да разгледаме основните характеристики и аспекти на всеки от тези методи на възпитание.

 

Метод на поощрението

 

    В основата си методът на поощрението е позитивно ориентиран метод. Той се състои в изразяване на одобрение за извършената от детето дейност. Обръща се внимание на постиженията на детето и самият факт, че личният успех е забелязан действа като стимул за него и го мотивира. На практика поощрението се разглежда като награда за детето. Поощрението може да бъде вербално или невербално. Вербалното поощрение се изразява чрез похвала. За да е ефективна похвалата, тя трябва да бъде: конкретна, заслужена, искрена, незабавна и да дава информация за ценността на изпълненото от детето. Похвалата може да бъде неефективна в случаите, когато се използва безразборно, дава се без да се отчитат положените усилия и постигнатите резултати и когато представлява просто положителна реакция. Невербалните поощрения се разделят на два вида: афективни и материални. Афективните са: погалване, гушване и усмивка. Материалните могат да бъдат предмети, които са силно желани от децата – напр. определена играчка, смартфон, книга и др. Към тях могат да се причислят и наградите под формата на посещения на атрактивни за детето места (напр. зоопарк, аквапарк, лунапарк, кино и др.). Като цяло е установено, че вербалните поощрения са по-ефективни от невербалните.

 

Метод на наказанието

     

       Основата, върху която се гради методът на наказанието е, че няма човек който да не греши по пътя на своето развитие и с възпитателна цел се използва изразяването на неодобрение или огорчение от това, което детето е извършило неправилно или от това, което е трябвало да направи, но не е направило. Основната функция на наказанието е детето да разбере къде греши, да изпита неудобство от това или дори срам и да се стреми да коригира поведението си.

    

   Наказанията биват два вида: вербални и физически. Вербалните наказания са: забележка, порицание, мъмрене, упрек, лишаване от нещо, което детето обича. Физическото наказание е телесното, което се изразява в насилие. То е било прилагано много често в миналото, но днес е широко отричано, въпреки че все още има доста родители, които възпитават децата си чрез телесни наказания. Смята се, че физическото наказание води до много негативни последици за детето, като деградация, дехуманизация и унищожаване на неговата личност.

 

     За да бъде прилагането на вербалното наказание ефективно е нужно да се спазват следните изисквания: наказанието да е навременно и да съответства на поведението на детето; да успява да предизвика размисъл у детето за погрешността на неговата постъпка или поведение; не бива да вреди на здравето му (физическо и психическо); детето не бива да се страхува от наказанието и то не трябва да го унизява и гнети; наказанието трябва да бъде за сметка на някаква награда.

 

      Този метод е негативно ориентиран, тъй като се основава на негативни емоции, които възникват у детето в следствие на изразяването на неодобрение или огорчение. В някои случаи този метод е ефективен стига да се прилага в определени граници, т.е. като крайна мярка и да е само във вербална форма.

 

Метод на личния пример

    

      Методът на личния пример е метод за възпитание, който се използва от столетия, тъй като силата му на въздействие е много голяма. В неговата основа стои механизмът на детето за подражание и мотивът за идентификация. Естественият стремеж на детето да подражава на този, когото той смята за достоен, може да се използва от възпитателя, респ. родителя, който да се превърне в такъв образец за подражание за детето си. Цялата заобикаляща среда дава на детето избор от модели на поведение, на които то може да избере да подражава. В някои случаи, това може да има отрицателен ефект, тъй като детето може да избере да подражава на отрицателен образ, напр. на по-голямо дете или на възрастен, който се държи лошо с другите. В семейството обикновено родителите са моделите за подражание, които децата са склонни да следват, а в училище това са учителите и лидерите измежду децата.

 

Метод на съревнованието

      

      Методът на съревнованието се смята за най-целесъобразния от всички възпитателни методи, тъй като стимулира поведението и дейността на детето към дадена област на познание или активност. Този метод е приложим предимно в училището/детската градина, където децата могат да се състезават помежду си в различни конкурси, състезания, олимпиади и др. Съревнованието и стремежът към постижения мотивира децата да учат и да се самоусъвършенстват. Чрез него се повишава и социалния контрол. Основното ограничение, което съществува при прилагането на метода на съревнованието е възникването на опасност от тежко приемане на поражението у детето, което да доведе до трудно преживяване на неуспеха, до фрустрация и до това детето да се почувства унижено.

 

Метод на ролевата игра

       

   Методът на ролевата игра служи за постигането на възпитателни цели и задачи, които са свързани с разбирането на гледната точка на другите, в случаите, когато тя се различава от собствената и по този начин да бъде разбрана другата страна и да се постигне консенсус. При децата този метод може да се използва, за да се развие тяхната емпатия към другите и най-вече към хора от уязвими групи на обществото и към други деца. Чрез този метод е възможно по-пълноценното включване на децата във възпитателната дейност.

 

      Методът е подходящ за приложение както в детската градина/училището, така и в семейна среда. Докато в детската градина и в училището ролевите игри, които се използват са по-сложни и се организират предварително от възпитателите и учителите, то в семейна среда те могат да бъдат по-опростени и да се измислят и прилагат според даден случай (напр. за да разбере детето как се чувства едно дете с увреждания, на което другите се подиграват).

 

Метод на обсъждане

     

     Приложението на метода на обсъждане е насочено към: изясняването на различни детайли, които са свързани с поддържането на дадена теза; разбиране на гледната точка на събеседника; формиране на умения за водене на разговори; формиране на умения за вземане на решения на база на подробното обмисляне на дадена идея или концепция. В много от случаите обсъждането помага да се формират нагласи, убеждения и отношения. Този метод е от голяма полза, когато се обсъждат въпроси с противоречив характер, а самият процес на обсъждане помага на детето да си изгради собствена позиция, която да защитава, в следствие на което то се научава да отстоява своето мнение и виждания.

 

     В семейството, обсъждането на важните въпроси с детето могат да помогнат то да се почувства важно и да разбере, че неговото мнение е от значение, което да повиши самочувствието му и самоуважението му.

 

Метод на убеждаване

    

      Основната цел на метода на убеждаване е да се постигне приемането на истинността на дадена идея. Убеждението се приема като венеца на възпитанието, тъй като посредством него се формират трайните възгледи на детето за света и хората. В някои случаи основанията за дадено убеждение не са рационални, а се базират на емоции и начин на възприемане. За да се използва успешно убеждението с възпитателна цел, то трябва да бъде както логически издържано, така и емоционално заредено. Основният недостатък на този метод е, че той може да се окаже неуспешен, особено в случаите, когато се оказва натиск за възприемането на дадена идея, независимо дали е истинна или не.

   

       В семейството този метод може да се прилага с цел да се формира у детето разбирането за това кое е правилно и кое грешно съгласно разбиранията на членовете на семейството и съгласно обществените норми.

 

​

Източници:

Чавдарова – Костова, С. (2012) Принципи на възпитанието. В: Чавдарова – Костова, С. В. Делибалтова, Б. Господинов. Педагогика. Второ допълнено и преработено издание. УИ „Св. Климент Охридски”, София

Чавдарова – Костова, С. (2012) Методи на възпитанието. В: Чавдарова – Костова, С. В. Делибалтова, Б. Господинов. Педагогика. Второ допълнено и преработено издание. УИ „Св. Климент Охридски”, София.

Методи на възпитанието. Публ. на 20.08.2015 г., достъпно на: http://bgphilology.blogspot.com/2015/08/6.html