Приобщаващото (интегрираното) обучение се определя като съвместно обучение на деца със специално образователни потребности и здрави деца. То представлява форма на обучение на деца със СОП, според която всяко дете се обучава в масово училище съгласно специално изготвен за него учебен план, съобразен с индивидуалните му възможности и умения. За да е налице интегрирано обучение, детето трябва да прекарва поне 50% от учебното време в обикновена класна стая.

 

      Съществуват много модели на интегрирано обучение. Най-често използваните от тях са:

• Модел на тотално интегриране – според този модел обучението на ученика със СОП в масово училище започва още от първи клас. Този модел предполага специфична подпомагаща роля на специалните училища, особено в случаите, когато ученикът среща сериозни трудности със специфичния начин на ограмотяване. Прилагането на модела изисква много добра подготовка на ресурсния учител, който трябва да отделя повече време за подпомагане на ученика със СОП, особено в първите му години на обучение. Важна допълваща роля играят родителите на ученика, които могат да допълват функциите на ресурсния учител в домашна обстановка.

• Модел на частична интеграция – според този модел ученикът със СОП посещава масово училище от един до три пъти седмично. Най-често той се прилага за деца със синдром на Даун, деца с интелектуална недостатъчност и деца с емоционални разстройства. Особено полезни за тях са занятията по рисуване и музика. Най-добре е посещенията да са индивидуални, а не групови.

• Модел на интегриране в определена училищна степен – този модел е по-лесен за прилагане от модела на тоталното интегриране, тъй като след завършване на начална, основна или средна степен на обучение в специално училище, детето може  да продължи в масово училище. Така детето е по-добре подготвено, тъй като вече е достигнало определено ниво на знания и умения. Прилагането на модела предполага добро взаимодействие между специалното и масовото училище.

• Канадски модел – той се отличава с двойна структура. Децата, които ще бъдат интегрирани се изпращат от специалното училище в близко масово училище за пробен период от време. Ако даден ученик покаже, че се адаптира добре в обикновения клас, той напуска специалното училище и започва да посещава масово училище. Прилагането на този модел предполага добро взаимодействие между специалното и масовото училище.

• Модел на обърнато интегриране – представлява размяна на малки групи деца между специалното и масовото училище;

• Модел „едно към едно“ – един учител обучава едно дете. Този модел се прилага за деца с много тежки увреждания,

• Модел за обединени класове – той се използва за интегриране на група ученици със СОП в обикновен клас. Особеното тук е, че тази група от ученици продължава да бъде част от специалното училище и в същото време да е част от обикновения клас в масовото училище. Обучението по някои от предметите може да протича съвместно чрез планиране на общи дейности между специалния и масовия учител.

​

​

Източник: https://www.slideshare.net/slideshow/ss-10326563/10326563