Образованието в България и в много държави по света е задължително и от това произтича задължението на учениците да ходят на училище и да учат. Проблемът, обаче е в това, че когато нещо е задължително, то обикновено се върши без желание. Поради тази причина, учениците трябва да бъдат мотивирани чрез различни методи и практики на преподаване, така че да не чувстват ходенето на училище и ученето като нещо досадно и да го правят само защото е задължително, а да им бъде приятно и да изпитват вътрешна необходимост от натрупването на знания. Чувстването на ученето като задължение има отрицателен психологически ефект върху психиката на децата и води до такива действия като преписване и бягане от час.

  

     В съвременното българско образование един от основните проблеми е, че  учениците учат предимно за оценки, т.е. те полагат някакви усилия само когато им предстои изпит, а през  другото време не учат. Също така, те не гледат на училището като място, където да трупат знания, които да им служат в живота, а като място където ги изпитват, оценяват и накрая им дават дипломи, с които след това да си намерят някаква работа. Поради тази причина учителите трябва да се стремят да прилагат както традиционни методи доказали се с времето,  така и иновативни методи на преподаване, чрез които да се повиши мотивацията на учениците. Ключът към успеха е в редуването и съчетаването на тези методи с цел да се избегне еднообразието и рутината, а също и в умението на учителя да ги използва по най-добрия начин.

  

   Понятието „мотивация“ идва от латинската дума „movere“, която означава „подбуждам“. Мотивацията представлява съвкупност от психични процеси, които определят действията и поведението на индивида. Тя дава представа за това какви са подбудите за това нещо да бъде извършено или не и какви са причините за постигане на високи резултати в индивидуалната работа или работа в рамките на дадена организация (в случая образователна институция). Поради тази причина дефинирането на понятието „мотивация“ се свързва със следните взаимосвързани елементи: потребности, подбуди, възнаграждения, т.е. тя е процес, който започва с появата на потребности, които от своя страна активизират определено поведение, с което да се постигне определена цел или възнаграждение.

 

​

​

​

​

​

​

​

​

 

 

Фиг. 1: Модел на мотивацията

 

            Мотивацията може да се характеризира като вътрешна и външна. Вътрешната мотивация се подхранва от ценностната система на човека, която влияе върху неговите потребности, приоритети и постигане на чувството на удовлетвореност. Външната мотивация произтича от влиянието на учителите върху поведението на учениците чрез различни видове възнаграждения.

 

        Проблемът за мотивацията има централно значение и място в педагогическата психология. Нейното развитие не е просто процес, при който се получава положително или отрицателно отношение към ученето, а се прави преструктуриране на отделни страни в сферата на мотивацията, като се установяват нови, понякога и противоречиви отношения между тях. Мотивацията служи за поставянето и постигането на определени цели. Възможно е, обаче даден ученик да си поставя самостоятелно цели и да ги постига, но това да не съответства на съвременните представи за нравствена личност, т.е. да бъде в разрез с правилата и ценностите на образователната институция, в която учи и на обществото, към което принадлежи.

 

       Целта може да се определи като осъзнато и изразено с думи предвиждане на бъдещия резултат от дадени действия. При учениците, тя се изразява в изпълнение на отделни дейности, които влизат в състава на учебната дейност. Следователно, може да се каже, че мотивите определят учебната дейност като цяло, а целите – отделните учебни действия. Много е важно учителите да умеят да формират у учениците стремеж към осъзнаване на целите.    

 

       Мотивите за учене могат да бъдат разделени на две големи групи: познавателни мотиви и социални мотиви. Познавателните мотиви са свързани със съдържанието на учебната дейност и с процесите на изпълнение на тази дейност. Тази група включва следните видове мотиви: широки познавателни мотиви (насочват учениците към овладяването на нови за тях знания), учебно-познавателни мотиви (насочват учениците към овладяване на нови начини за учене) и мотиви за самообразование (насочват учениците към самостоятелно усъвършенстване на начините за усвояване на нови знания). Социалните мотиви са свързани с взаимоотношенията на ученика с останалите членове на обществото. Тази група включва следните видове мотиви: широки социални мотиви (определят стремежа към получаване на знания, за да може да се изпълни дългът към обществото), тесни социални мотиви (определят стремежа на ученика да намери своето място в обществото, т.е. да си завоюва определена позиция), мотиви на социално сътрудничество (проявява се стремеж към осъзнаване и анализиране на взаимоотношенията с учителите и съучениците).

    

       Върху процеса на формиране на мотивите на ученика, влияят следните основни фактори и условия: семейното възпитание, уменията и възможностите на учителя, изборът на подходящо учебно съдържание и ефективни методи на обучение, нивото и социалната атмосфера в класа и в училището. 

 

​

Източници:

Даскалова, М. Мотивацията в училище. https://bit.ly/3AXpAyr

Колишев, Н. (2013). Педагогическите умения на учителите. Стратегии за учебно мотивиране на учениците. Книга втора. Изд. Захари Стоянов

Кутева, С. (2018). Ролята на мотивацията за повишаване на резултатите от учебно възпитателния процес. Е-списание Образование и развитие. Бр.2/07.2018 г., http://www.eddev.eu/IzlIzdania/AttachmentsEdited/br2_Sl_Kuteva.pdf?cls=file