Аутистичният спектър е много широк и разнообразен – могат да се срещнат както много тежки случаи, при които децата разбират само базови ежедневни неща и не умеят да комуникират, а някои от тях са и агресивни, така и случаи, при които децата имат знания и умения надвишаващи тяхната биологична възраст, но в същото време срещат затруднения при социализацията и изразяването на емпатия и при разбирането на другите. Затова е много трудно да се намери единен подход, по който да се работи с децата с аутизъм. Все пак има някои опорни точки и принципи, които могат да се спазват при работата с тези деца.

​

       Първият принцип е да не се навлиза твърде бързо и остро в личното пространство на детето. Когато детето попадне в кабинета на специалиста (логопед, психолог, ресурсен учител или друг), то първо трябва да бъде оставено да свикне с обстановката, да разгледа какво има в кабинета и да си хареса място, където да работи – ако не желае да седи на стол, не бива да се насилва, а да се остави да седне на диванче или дори на земята (на килим или меко дюшече), т.е. там където се чувства комфортно.  

 

      Вторият принцип е да се опознае детето, като задължително за тази цел се прави наблюдение и се задават въпроси на родителите. Тези въпроси могат да бъдат свързани с: какво умее детето, какво не умее (какви трудности изпитва), как се държи обикновено, дали изпада в кризи и ако да – кога и при какви случаи, кои са му любимите занимания, има ли любими играчки или предмети и по какъв начин играе с тях, успява ли да създава социални контакти или не и т.н. Едва когато специалистът е добре запознат със спецификите на даденото дете, той ще може да изработи ефективна стратегия за бъдещата си работа с него.

 

      Третият принцип е да бъде предразположено детето за работа. Това може да стане като му се предлагат различни занимания. Ако детето откаже да прави нещо, то не бива да бъде насилвано, а само ако прояви интерес. Също така, може да се ползва и вариантът, при който детето бива оставяно да разгледа какви помагала, книжки, пъзели и играчки има в кабинета и само да избере някое от тях.

 

       Следващият принцип е свързан с мотивацията. Възможно е да има случаи, при които детето да има ниска мотивация и да не желае да учи букви, числа, цветове или друго, което за момента специалистът смята, че детето трябва да знае. В този случай е добре да се използва любима храна или любими предмети, с които да се постигне тази мотивация. Например: Ако детето каже буквата А и някаква дума, започваща с А, то получава парче шоколад или солета или друго. По същия начин може да се действа и когато детето бива учено да изпълнява указания – например да донесе нещо. В много случаи може да види, че детето не изпълнява дадено указание, не защото не иска, а просто защото не го разбира. В този случай е добре всичко да бъде онагледено. Ако желаете детето да отиде и да ви донесе лъжица например – казвате: „Ако искаш шоколад, донеси лъжицата.“, детето обаче не разбира какво трябва да направи и затова заедно с него отивате, слагате лъжицата в ръката му и я носите до мястото, където сте били преди това и му показвате как да ви я подаде, после награждавате с шоколад. Като награди могат да се ползват и други неща, не само храна или напитки, а например и надуване на балони, гледане на детски филмчета за половин или една минута, игра със сапунени мехури… и т.н., според предпочитанията на детето.

 

    Използвайте много визуални стимули – децата с аутизъм трудно разбират думи, но много лесно възприемат и преработват зрителната информация. Възползвайте се от това. Когато обогатявате речника на дете с аутизъм, първо започнете с картинки на животни, фигури, предмети от бита, играчки и др. Може да използвате и самите предмети, които са около вас. След като детето вече знае съществителните имена, започвате с глаголите – отново може да използвате картинки или да онагледявате някои от действията – например за думата „скачам“, да подскочите, за думата „танцувам“, да потанцувате за кратко и т.н. По-нататък вече включвате и прилагателните – например: голям балон, червен балон и т.н. След като вече детето има сравнително богат речник, се започва с изграждането на прости изречения, като е добре да се задават и въпроси – пример: „Какъв е балонът? – Балонът/той е голям.“ Добър метод, с който да научите детето да отговаря е като му давате алтернативи. В много случаи то просто не знае какво трябва да каже и затова давайки му алтернативи го улеснявате – например „да или не“, „голям или малък“, „червен или зелен“ и т.н.

 

      Ако детето обича пъзели – започнете с дървени пъзели за вгнездяване, където всяко парче си има определено място. След това може да минете на прости пъзели от 4 части, след 8 и т.н. Пъзелите помагат много за развиване на логическото мислене, но не само за това – те също така помагат за това аутистите да се научат да виждат цялостната картина.

При работата с аутисти не бива да се набляга само на развитието на лявото полукълбо, но и на дясното. Затова е важно те да бъдат учени да имитират и да разбират емоциите на останалите. Това определено е доста трудна задача, но не и непостижима. За целта, започнете първо вие да имитирате детето, ще забележите, че то започва да ви гледа. Това е първата стъпка. След това направете нещо забавно за него – движение или издаване на звук. Много е възможно то да го повтори. При разбирането на емоциите нещата стоят другояче, но отново може да използвате картинки или снимки, а и самите вие да показвате някакви емоции чрез лицето си, като ги назовавате – например усмихвате се и казвате „щастлив/а“, правите намръщена физиономия и казвате „ядосан/а“ и т.н.

 

     В по-напредналите етапи на работа може да се включи и разиграването на различни сценки с плюшени играчки, кукли или кукли за ръка. Добре е диалозите да са кратки и с прости думички, които знаете, че детето вече разбира.

 

     Най-важното при работата с дете аутизъм е терапевтът/специалистът да успее да установи контакт с детето, който може да бъде не само чрез думи, но и чрез невербални средства, като прегръдка, докосване на ръката, усмивка и т.н. Друго основно нещо е, че трябва да съобразявате работата си с интересите на детето към дадения момент. По този начин мотивацията му ще бъде по-голяма.

 

     И в заключение, трябва да кажем, че е много важно да осигурите спокойна обстановка за работа, тъй като много от аутистите се изнервят от силни шумове, светлини или други дразнители на средата.