Разстройството от аутистичния спектър е разстройство в развитието на детето, което започва да личи през първите три години от неговия живот. То засяга комуникацията, социалното общуване, поведението и въображението на детето. Според класификацията на психичните заболявания МКБ-10 и ДСМ-V основните симптоми на аутизма са в следните две области:

• Дефицит в социалната комуникация и интеракция;

• Ограничено и повтарящо се поведение.

 

  Според ДСМ-V разстройствата от аутистичния спектър обединяват аутизъм, синдром на Аспергер и неуточнено первазивно развитие.  Трябва да се уточни, че трудно се диагностицира аутизъм преди достигането на 3-годишна възраст, тъй като симптомите през първите две години се определят като твърде неспецифични.

   

  Аутистичното разстройство се включва в групата на генерализираните разстройства на развитието, които са едни от най-загадъчните девиации в детското развитие. (Матанова, 2007) В състава на генерализираните разстройства на развитието, освен аутизъм, влизат и Рет-синдрома, синдром на Хелер, атипичен аутизъм, езикови нарушения на развитието и др.

    

      Терминът „аутизъм“ има гръцки произход и означава „сам за себе си“. За първи път този термин е използван през 1911 г. от Блойлер при описанието на патологичното отклонение на някои болни, които се откъсвали от обкръжението си, което според него е било симптом на умствено заболяване, което той нарича шизофрения. През 1943 г. Лео Канер въвежда този термин в детската психиатрична практика, като представя 11 случая на деца с отклоняващо се поведение. Тези деца са демонстрирали аутистична самота, желание за подобие и островчета на способности. Канер нарича този нов синдром „ранен детски аутизъм“. (Матанова, 2007)

 

   Аутизмът може да се определи като спектрално разстройство, което значи, че всяка една личност с аутизъм е уникална и с различен профил на нейните силни и слаби страни. Част от засегнатите могат да бъдат напълно невербални и със сериозни затруднения, дори проявяващи и агресия (т.нар. тежка форма на аутизъм), а други да бъдат напълно функциониращи личности с добре развита и изразителна реч, но със сериозни затруднения в общуването и/или слабо развити способности за мислене в перспектива (т.нар. лека форма на аутизъм, доскоро известна като Синдром на Аспергер). Аутистичният спектър е много широк и включва както блестящи специалисти в различни области, така и хора, които се нуждаят от обгрижване цял живот. Някои деца и възрастни с лека форма на аутизъм имат дарби в различни области – музика, изобразително изкуство, науки. (Грандин, 2016)

   

   Над 90% от случаите на аутизъм са идиопатични, а в останалите 10% от случаите аутизмът се обозначава като синдромен, тъй като е проява от друго заболяване каквито са: моногенните синдроми (като туберозна склероза, синдром на Рет и други), хромозомните аберации (като синдром на Даун), вродените метаболитни болести и пренаталните енцефалопатии. (Иванов, 2015)

 

     Основните симптоми, които се наблюдават при аутизма са: аутистична изолация, която може да се проследи още от ранното детство и стремеж към неизменност; липсата на очен контакт; боравене с предметите по стереотипен начин и възприемане само на отделните части, но не и цялото. Друга характерна черта на аутистичните деца е липсата на привързаност и взаимовръзка с други хора (Матанова, 2007). При някои аутисти се наблюдават и физически симптоми, изразяващи се в затруднена фина и/или груба моторика.

 

   Клиничните симптоми на аутизма включват следните поведенчески отклонения:

• Липса на социална свързаност – изразява се в липса  на социална усмивка и споделено внимание, неспособност за управление на социалните контакти, неспособност за установяване на отношения с връстници, несподеляне на интереси и чувства с другите, липса на социално обвързване с другите.

• Нарушения на речта и езика – при някои аутисти речта липсва напълно или е неразбираема за околните, липсва компенсация на вербалната реч с жестове и мимики, липсва спонтанна имитация на действията на другите. При аутисти, при които има реч често се наблюдават стереотипни, повтарящи се изрази и ехолалия.

• Повтарящи се, стереотипни действия – такива са: необичайни действия или тясно ограничени интереси (ритуали, фиксирано наблюдение на движещи или въртящи се предмети и др.); стереотипни повтарящи се маниеризми (въртене на ръцете, пърхане с ръцете, подскачане, клатене на тялото напред-назад в седнало положение и др.); занимание с части от обекти (напр. колела на кола-играчка, очи на кукла и др.); придвижване по едни и същи маршрути и др. Характерно за повечето аутисти е, че ако техните ритуали или занимания бъдат нарушени, те реагират силно и може дори да изпаднат в емоционална криза.

• Сензорна хипо- или хиперактивност – тя се открива в различна модалност (напр. реагира на силен шум, но не се обръща на името си). Много от аутистите са силно чувствителни към шум, особено към по-дразнещите шумове и към силна светлина.

 

       Интересна разновидност на аутизма е т.нар. синдром на Аспергер, който до преди няколко години беше отделна диагноза, но вече се води като част от аутистичния спектър. През 1943 г. Аспергер, независимо от Канер, използва термина „аутизъм“ за да опише състояние близко до това описано от Канер. Аспергер смята, че описаният от него синдром се различава от този описан от Канер, тъй като има две основни разлики: децата описани от Канер имат ограничена реч или изобщо липсва реч при тях, докато при децата, описани от Аспергер речта е много добре развита, но те имат известна несръчност на ниво обща моторика. Също така, Аспергер смята, че основното нарушение при децата, които той е обследвал е по отношение на социалното функциониране. Според Айсенмайер, при синдрома на Аспергер са налице три основни характеристики, които го отличават от синдрома, описан от Канер:

• Липса на нарушения във въображението и комуникацията;

• Липса на езиково закъснение;

• Липса на клинично значими закъснения в когницията, самообслужването и адаптивното поведение. (Матанова, 2007)

 

   При много от децата с аутизъм се наблюдават т.нар. островчета на интелигентност, т.е. те имат много добри или дори гениални умения в определени области, докато в други области изостават значително от връстниците си. Такива аутисти се определят като саванти и характерното за тях е следното:

• Уменията им винаги са ограничени в много тесни области на специални способности – художнически, музикални, математически или други;

• Техните специални умения винаги са свързани с феноменална памет от уникален тип, която е твърде тясна, но изключително дълбока;

• Повечето от савантите са момчета, отколкото момичета. (Матанова, 2007)

 

​

​

Източници:

Матанова, В., Аутизъм: Диференциална диагноза, Софи-Р, София, 2007.

Грандин, Т., През моите очи: Личният ми опит с аутизма, Изд. Изток-запад, София, 2016.

Иванов, И., Основни данни за аутизма, сп. Мед Инфо, бр. 8, 2015.

​