Децата, които са родени след 1995 г. са наричани нет-поколение. Характерното за това поколение, което ги отличава от всички други поколения преди него (бейбибумърите, поколение Х, поколение Y и тези преди тях) е това, че тези деца растат заобиколени от все по-усъвършенстващи се дигитални устройства и все по-увеличаващ се обем на информацията в Интернет. Това влияе съществено върху тяхното развитие и начин на възприемане и разбиране на света. Все по-широкото използване на Интернет приложения, сайтове и виртуална среда става неделима част от ежедневието на децата и младежите, както вкъщи, така и в училище. Ако за предишните поколения основата за развитието и израстването беше натрупването на личния опит, то за нет-поколението това не е точно така, тъй като много от информацията те получават наготово от различни информационни източници в Интернет.

 

      Статистиката показва, че 97% от българските деца на възраст между 9 и 18 години използват интернет, като 93% от тях правят това ежедневно. Около 86% от децата в същата възрастова група имат профили в социалните мрежи, като там те комуникират както с приятели, така и с непознати. От групата на по-малките (между 7 и 9 години) около 74% имат профили в социалните мрежи. На практика, Интернет се е превърнал в място за игри, комуникация и учене на днешните деца.

     

   Поради това, че децата израстват заобиколени от информационните технологии, тяхното мислене, търсене на информация и начин на учене съществено се отличават от тези на предходните поколения, които са израсли без тези технологии. Те развиват умението да се справят с много задачи едновременно, търсят бързи отговори, вниманието им бързо се прехвърля от един обект на друг и се концентрират главно върху мултимедийно съдържание. Поради тази причина, все повече деца се обучават чрез видео уроци, мисловни карти и други нагледни материали, с които им е по-лесно да възприемат учебния материал. Това, обаче има и негативна страна, тъй като намалява възможностите за развитие на въображението и за самостоятелно критично мислене.

 

     Начинът на общуване между децата също съществено се промени – използват се приложения за комуникация, в които децата си пишат бързи съобщения, изпращат си снимки и видеоклипове и дори могат да провеждат видео обаждания. Това доведе до увеличаване на проблемите при комуникацията очи в очи и трудности в изразяването. Има дори случаи, при които деца или младежи, намиращи се в едно и също помещение предпочитат да комуникират помежду си като си пишат съобщения през комуникационни приложения в своите смартфони, отколкото просто да си говорят. И това започва да се случва все по-често.

 

     Въз основа на личните си наблюдения като преподавател, Дейвид Макконъл оформя списък, който съдържа основните характеристики на поколението, израснало с дигиталните технологии и Интернет. Тези характеристики са следните:

• Отхвърляне на отложеното във времето удовлетворение и искането му веднага, т.е. те желаят да получават бързи отговори сега, на момента;

• Не издържат на голямо натоварване, развитието им трябва да е забавление за тях, т.е. ученето им се ръководи от интересите и любопитството им, а не от наложена от другите необходимост;

• Не обичат рутинната работа, а искат да се занимават с нещо творческо, което има смисъл за тях;

• Не се интересуват особено от материалните облаги, а се стремят към постигането на общочовешки ценности;

• Ориентирани са предимно към лични постижения, а не толкова към постижения в училище или работата;

• Предпочитат да работят с други хора, в екип и не харесват изолацията.

 

     Сърфирането в Интернет освен ползи за децата, носи и много рискове. Повечето от тях споделят лична информация в социални мрежи, блогове, форуми и др., като по този начин са уязвими и могат да станат жертви на кибертормоз или на някои видове престъпления (сексуално насилие, трафик на хора, педофилия и др.). Поради тази причина е много важно родителите да бъдат добре информирани за този тип рискове, за да могат да реагират навреме. Също така, те трябва да са запознати и с това какви действия могат да предприемат, за да ограничат до минимум тези рискове. Такива действия са:

• Да говорят с децата си и да им обяснят на разбираем за тях език какви опасности дебнат в мрежата;

• Да упражняват родителски контрол върху дейността на децата им в Интернет до определена възраст;

• Да показват на децата си, че ги разбират и да ги предразполагат да споделят преживяванията си;

• Да подкрепят творческото начало и талантите на децата си, като им помагат да създават съдържание в Интернет по безопасен за тях начин;

• Да контактуват редовно с учителите и родителите на съучениците на детето си с цел заедно да помогнат за ограмотяването на децата на тема киберсигурност.

• Да не ограничават прекалено децата си, когато използват дигитални устройства и Интернет, но да им помогнат да се научат да си поставят граници, за да не се пристрастят. В по-ранна възраст това става чрез определяне на време, в което децата да могат да ползват информационните технологии, а по-късно само с напомняне. Не бива да се стига до крайности, тъй като децата ще реагират негативно на това.

• Въпреки, че много родители трудно приемат това, че децата им прекарват толкова време в Интернет, те трябва да са наясно, че това няма как да бъде спряно напълно, а само може да бъде контролирано, така че да е безопасно за децата и да се предотврати пристрастяване.

 

     Като допълнение към това, могат да се добавят наблюдения, които показват, че днешните деца освен, че са много по-информирани благодарение на дигиталните технологии и Интернет, те много по-трудно признават авторитети и са доста упорити по отношение на отстояването на собственото си мнение и постигане на желаните от тях цели. Те не са така „послушни“, както са били техните родители, а по-скоро се чувстват равни на възрастните. Това тяхно поведение, обаче често среща съпротивата от страна родителите и учителите им и води до конфликтни ситуации. За да се избегнат тези проблемни ситуации, най-добре е възрастните да се опитват да приемат тези съществени разлики между днешните деца и тях самите като деца. Едва когато родителите и учителите осъзнаят и приемат особеностите на днешните деца, едва тогава те ще могат да ги възпитават и учат ефективно.

 

Източници:

Брестничка, Ц., Децата на третото хилядолетие. Публ. на 5.06.2019 г. Достъпно на: https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/obrazovanie/2019/06/05/3913280_decata_na_tretoto_hiliadoletie/

Кънева, О., (2019) Детето на XXI век и предизвикателствата пред професионалистите от XX век. Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия.

McConnell, D., 2006. E-Learning Groups and Communities. Maidenhead, Open University Press

Как да предпазим децата в Интернет. Кратък наръчник за родители. Достъпно на: https://sitemedia.bg/news/21-internet-protection-children

​