Жан-Жак Русо (1712 – 1778 г.) е швейцарски философ, музиколог и писател. Той е живял по време на периода преди Великата френска революция и се счита, че култът създаден около него след смъртта му и по-специално по-радикализираните версии на неговите идеи, възприети от Сен Жуст и Робеспиер са основна причина, неговото име да се свързва с най-екстремните аспекти от революцията.

 

       Русо е роден в Женева, Швейцария в семейството на часовникари. През по-голямата част от живота си е живял и работил във Франция, където едва 16-годишен отива в Савоя, а по-късно живее в Шамбери, а накрая в Париж. През 1754 г. се завръща в Женева. С издаването на книгата си „Емил или За възпитанието“ той прокарва идеите си, че всички религии са еднакво достойни, което му навлича неприятности и книгите му са забранени във Франция и в Женева, а също така е и издадена заповед за ареста му. След като бил нападнат с камъни на 6.09.1765 г. в къщата си, той бяга заедно с шотландския философ Дейвид Хюм във Великобритания. През 1767 г. се завръща във Франция под фалшиво име, тъй като е имал забрана да влиза в страната, която е важала до 1770 г. През 1770 г. е допуснат да остане заедно с жена си в Париж при условие, че не пише и не публикува никакви книги, но той не издържа и през 1771 г. започва да пише тайно. На 66-годишна възраст почива от сърдечен удар в Ерменовил, близо до Париж.

 

    Най-известното педагогическо произведение на Жан-Жак Русо е „Емил или За възпитанието“ (изд. 1762 г.), в което той излага конструктивните си педагогически възгледи, но също така и подлага и на унищожителна критика всички възпитателни системи, съществуващи тогава, тъй като според него те пречат на хармоничното развитие на децата.

​

    Основните педагогически принципи, които Русо защитава са:

• възпитателните системи, съществуващи по времето, по което е живял Русо са пречели на хармоничното развитие на децата;

• цивилизацията отнема свободата и правата на човека и го превръща в роб;

• възпитанието на децата трябва да бъде по-близко до природата, защото според него, природата прави човека добър и щастлив, а обществото го извращава и го прави нещастен;

• доброто възпитание се основава на човешката природа и на обичта към възпитаника; детето трябва да бъде наблюдавано и изучавано;

• не бива да се позволява на детето да си играе само, а то трябва да си играе с другите деца пред очите на всички, като тяхната игра трябва да има обща цел, която да предизвиква съперничество и съревнование;

• най-важното, с което трябва да се съобразява човек, когато възпитава дете е свободата.

 

       Според него, развитието на детето преминава през 4 основни етапа. Те са следните:

• От раждането до 2 г. – Русо отрича стягането на бебетата в пелени и повои. Важна за него е свободата и отдава голямо значение на каляването. Според него, детето не бива да се насилва да проговаря рано.

• 2-12 г. – този период Русо определя като „сън на разума“. По време на този период детето трябва да продължи да се калява. То трябва да познае живота през своя опит, да се развиват сетивата му, да слуша правилен говор и да разбере, че носи отговорност за поведението си.

• 12-15 г. – Русо нарича този период „умствено възпитание“, което се изразява във формиране на любов към знанието и оформяне на модел за придобиване на знание. Според него, възпитаникът трябва да овладее поне един занаят, защото за него безделника може да бъде определен като крадец.

• От 15 г. до пълнолетието – Русо го определя като „период на бурни страсти“. Това е времето за социално, нравствено и полово възпитание.

 

       Идеите и творчеството на Русо са повлияни от Аристотел, Монтен, Макиавели, Дидро, Лок, Хобс и др. Неговите педагогически идеи са повлияли силно върху идеите и възгледите на Песталоци, Кант, Толстой. Те оказват влияние дори и върху българските просветители и по-специално върху Любен Каравелов, който е бил добре запознат с идеите на Русо.

 

       Педагогическите възгледи на Русо са проникнати от дълбок хуманизъм и демократичен дух. Те оказват силно влияние върху развитието на педагогиката. Лично аз ще го запомня с неговото виждане, че детето трябва да бъде уважавано и разбирано.

 

      Жан-Жак Русо е създател на една нова теория за възпитанието на децата, която преобръща тогавашните представи, като застава против догматизма, зубренето, сляпата дисциплина и телесните наказания и като насърчава творчеството и самостоятелното мислене на детето чрез обич, уважение и свобода.

​

​

Източници:

Заимова, Р.,  „Странстващият Жан-Жак Русо (1712-1778)“, електронно списание LiterNet, 29.07.2008, № 7 (104), достъпно на: https://liternet.bg/publish13/r_zaimova/ruso.htm

http://www.torbalanche.com/blog/jan-jak-ruso/

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD-%D0%96%D0%B0%D0%BA_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BE