Според Герлинде и Ханс-Георг Мелнхорн, за да бъде определен предмета на педагогиката на творчеството, по-добре е първо да се изясни какво тя не е. Педагогиката на творчеството не е вид педагогика, каквито са художествената, музикалната, спортната и други видове педагогики. Тя излиза извън техните граници и има интегриращо значение по отношение на тях, тъй като не се ограничава в една определена област, а се разпростира от музиката и изобразително изкуство до развитието на речта и математиката. Също така, педагогиката на творчеството не  и дял от педагогиката, каквито са: дефектологията, професионалната педагогика, социалната педагогика, предучилищната педагогика. Тя не е и реформаторска педагогика, каквито са Валдорфската и педагогиката на Монтесори, въпреки, че върху нейната концептуална база има изградени детски градини, училища и гимназии, но нейната целева група не са определен вид хора, определени възрастови групи или определени функционални групи.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

     Педагогиката на творчеството има същия обхват и изходна точка, каквито има и общата педагогика. И при двете дисциплини става въпрос за образованието на всички, но спецификата на педагогиката на творчеството се състои в това, че тя полага целите на формирането на творчески мислещата и действаща личност. Основната цел на педагогиката на творчеството е всеки подрастващ да се научи да мисли и действа креативно. Поради тази причина тя представлява изходна база за общата педагогика, като пронизва всички нейни дялове и изисква нов начин на тяхното структуриране.

  

     В същото време, педагогиката на творчеството може да бъде определена като самостоятелен раздел от педагогиката, тъй като чрез нея се обучават и възпитават хора, които не само да могат да реагират адекватно, но и да действат адекватно спрямо промените в заобикалящата ги среда. Тя е наука, която има свой предмет, задачи и съдържание и собствени методи на изследване и възпитание, т.е. може да се каже, че представлява относително самостоятелна педагогическа система, съдържаща определени структурни и функционални компоненти.

  

     Според Герлинде и Ханс-Георг Мелнхорн, предметът на педагогиката на творчеството са закономерностите, според които се формират творчески мислещи и действащи личности. Основната цел на педагогиката на творчеството е да бъдат обучени педагозите да разпознават творческия потенциал у всяко дете и да го съхраняват, стимулират и подпомагат, като се отнасят етично към развиващата се креативност.

  

     Задачите на педагогиката на творчеството са тясно обвързани с постигането на нейната основна цел. Те са следните:

• Да се направи педагогическа интерпретация на съвременното научно знание, отнасящо се до развитието на креативността и творческите възможности на човек;

• Да се систематизират характеристиките на творческата личност, които да служат като педагогическа цел;

• Да се определят основните насоки за формирането на творческата личност;

• Да се систематизират начините, по които да се стимулира творческия потенциал;

• Да се подготвят педагогическите кадри за развиване на творчески способности у учащите.

 

   Образователното съдържание на педагогиката на творчеството интегрира елементи от различни учебни дисциплини. Въпреки, че творческите прояви обикновено се свързват с определени способности – музикални, математически, изобразителни и др., тези способности се развиват на основата на общата креативност, а именно в търсенето и намирането на нови и оригинални идеи. Възможности за проява на креативност, на практика, има във всяка човешка дейност.  За развиването на креативност и творческо мислене се използват специално разработени за целта задачи, игри и упражнения. Но възпитателната работа не се свежда само до решаването и изпълнението на тези задачи, игри и упражнения по показан от педагога начин, а и до намиране на собствен и различен начин за тяхното изпълнение.

 

   Основните направления на творческото обучение и възпитание са следните:

• Развиване на мотивацията за творчество – тук се включва: развиване на любопитството и интереса към новото, емоционално отношение към продуктите от творчество, радост и удовлетворение от творческата изява и т.н. За целта се използват занимания като: разглеждане на висококачествени образци на творчеството, запознаване с живота и дейността на видни творци, представяне на историята и ползата от различни открития и изобретения, показване на уважение към креативните прояви на децата от страна на педагога, изтъкване на ползата от тях и удоволствието при възприемането им.

• Развиване на наблюдателността и общите творчески (дивергентно-мисловни) способности за даване на различни и оригинални идеи. Възможности за това могат да бъдат открити във всяка предметна област. За целта ученето се осъществява чрез откриване, решаване на проблеми, правене на предположения, изграждане на хипотези и т.н. За развитието на дивергентно-мисловните способности се използват специални задачи, упражнения и игри, които биха могли да поемат съдържание от всяка предметна област.

• Развиване на специални творчески способности, каквито са: литературните, математическите, изобразителните, музикалните, техническите и т.н. То се осъществява в процеса на обучение в часовете по съответните предмети и в различни извънкласни и извънучилищни занимания и форми на обучение.

 

      В детските градини и началните училища най-често се използват следните похвати и дейности за стимулиране на креативните изяви и творческото мислене: рисуване, моделиране, апликиране, конструиране, измисляне на стихове и гатанки, съставяне на разказ, творчески игри (сюжетно-ролеви, конструктивни, драматизации), музика, танци, решаване на проблеми, отговаряне на въпроси по дадени проблеми, учене чрез откриване. Както се вижда, повече се набляга на развитието на специалните творчески способности, отколкото на общите. Добре е, обаче, да се обръща повече внимание на развитието на общите способности, тъй като те са необходими във всяка област на човешка дейност и дават възможност на личността да търси и намира разнообразни и оригинални идеи и да проявява гъвкавост и адаптивност спрямо променящите се условия на обкръжаващата среда.

 

 

Източници:

Велева, А. (2012). Педагогика на творчеството. Русе

Де Боно, Е. (2001). Научете детето си как да мисли. София: Кибеа

Пирьов, Г. (1982). Възпитание за творчество : Научно-популярен очерк. – София: Народна просвета

Русинова, Е. (2006). Педагогическо взаимодействие за творчество. София: Веда-Словена ЖГ

Mehlhorn, G., Hans-Georg Mehlhorn. (2003). Kreativitaetspaedagogik – Entwicklung eines Konzepts in Theorie und Praxis. Bildung und Erziehung