Начини за превенция и справяне с девиантното поведение при децата
В днешното общество ценностите вече са доста променени и много от децата ценят повече материалните придобивки, отколкото да обръщат внимание на учението, работата и взаимоотношенията с околните. За тях е по-важно с какви дрехи са облечени, с какви обувки са обути и какъв е телефонът им, а по-малко значение имат успехите им в училище например. Отношенията им с връстниците и съучениците им често се гради въз основа точно на материалните възможности, които имат техните семейства. Това често води до пренебрежение към деца и юноши от по-бедни семейства и лошо отношение към тях, изразено чрез подигравки, физически и/или психически тормоз, пренебрежително отношение и т.н.
Много често, децата започват да проявяват отклоняващо се от нормите поведение, когато навлязат в пубертета. В този период, те се опитват да изразят себе си, което често води до бунт и нежелание за спазване на правилата вкъщи, в училище и в обществото. Периодът на пубертета играе значителна роля във формирането на поведението. Преждевременното полово развитие може да доведе до емоционални разстройства при някои деца и да предизвика нарушения като претенциозност и агресивност при други. Такива нарушения са свързани и с проблеми в областта на междуличностните взаимоотношения, по-специално в сферата на сексуалните отношения. В случай на забавяне на половото развитие, могат да се появят проблеми като неразбираемост, бавност, несигурност, трудности в адаптацията и импулсивно поведение. Определянето на девиантното поведение в този контекст се основава на психологическите характеристики на индивида.
Характеристиките на девиантното поведение при юношите включва дисбаланс при темповете и нивата на личностното развитие. Когато се появи чувството за зрялост, то често поражда изключително високи претенции, съпътствани от нестабилна емоционалност и колебания в настроението, които се отразяват в бързите преходи от еуфория към по-лошо настроение. Тийнейджърите стават особено уязвими, когато техните стремежи за независимост не са разбрани от околните и това може да предизвика възникването на конфликтни ситуации. Подобна реакция може да се появи и при критика, насочена към външния вид или физическите им способности.
Увеличаването на случаите на девиантно поведение при децата и юношите се дължи и на промените в ценностната система на обществото. Много неща, които преди са били заклеймявани като неправилни и неморални, в днешно време се считат за нормални. Това води до объркване у децата и юношите по отношение на това кое е правилно и кое не. Също така, един от факторите, който не бива да се подценява и който оказва съществено влияние върху поведението на децата е гледането на филми и играенето на електронни игри с насилие. Това оказва влияние върху психиката и в даден момент е възможно детето да не може да различи реалността от играта и да пренесе насилието върху свои съученици, братя или сестри и др.
Девиантното поведение на децата и юношите се отразява и на техните семейства. Родителите в днешно време обикновено са много заети, постоянно работят и основната им цел е материалното благополучие. Затова, те не обръщат достатъчно внимание на своите деца и в даден момент може да се окаже, че детето им се държи агресивно или злоупотребява с алкохол или наркотици. Това е така, защото често отклоненията не се забелязват навреме, а това води до трудности при противопоставянето на тези прояви. В този момент, родителите често се чувстват безсилни и им е необходима подкрепа, която могат да получат от различни видове специалисти – психолози, социални работници и др. Братята и сестрите на такива деца, също могат да страдат, тъй като детето с девиантно поведение може да упражни върху тях психически или физически тормоз, без дори да осъзнава какво им причинява, вглъбено в своите проблеми.
Поведението, считано за девиантно при подрастващите, включва разнообразни аспекти като антисоциални, антидисциплинарни, асоциални, незаконни, както и автоагресивни действия, включващи самонараняване и склонност към самоубийство. Тези действия са резултат от отклонения в развитието на личността и често са свързани с реакции на младежите към трудни житейски обстоятелства. Нерядко това състояние се намира в граничната зона между заболяване и нормално функциониране. Поради тази причина, е от съществено значение това поведение да бъде оценено от учителите, специалистите и лекарите, които играят важна роля в разбирането и подкрепата на подрастващите преживяващи трудности.
Предотвратяването на девиантното поведение при децата и юношите трябва да включва мониторинг на рисковите фактори. Често причините за девиантното поведение при децата се крият в отношенията вътре в семейството, тъй като именно там детето получава базовите си разбирания за света и за това кое е правилно и кое е грешно, т.е. в семейството се изгражда ценностната система на личността. Дефектите в домашното възпитание са много трудни за поправяне. Ако дадено отклонение се хване навреме, то неговото развитие и затвърждаване би могло да се предотврати. Именно тук възниква отговорността на родителите да бъдат внимателни и да следят за всяко възможно отклонение в поведението на техните деца и при нужда да се обърнат към съответните специалисти.
Предотвратяването на девиантното поведение включва прилагането на два основни вида мерки: общи и специални. Чрез общите превантивни мерки усилията се насочват към активното участие на всички ученици в училищния живот с цел предотвратяване на трудности и неуспех, който биха могли да имат. Специалните превантивни мерки се фокусират върху идентификацията на деца, които изискват специално педагогическо внимание и изпълнението на коригиращи дейности на индивидуално ниво. Тези мерки включват: разпознаване и регистрация на деца, които имат нужда от специално внимание, анализ на причините за девиантното поведение и формулиране на коригиращи мерки за подпомагане на индивидуалния процес на превенция.
Справянето с девиантното поведение при подрастващите включва дейности по превъзпитание. Превъзпитанието представлява насочен процес, чиято цел е корекция, терапия и модификация на отклоненията в социализацията на личността, или с други думи, терапия и корекция на девиантното поведение. Чрез използването на система от психолого-педагогически методи и инструменти се изпълняват индивидуални и групови дейности с цел възстановяване и формиране на социално-адаптивните умения на индивида с девиантно поведение и отстраняване на социално-психичните отклонения.
Източници: