Основни проблеми между учителите и учениците

         Основните проблеми, които възникват при осъществяването на взаимоотношенията между учителите и учениците са следните:

• Показване на неуважение от страна на учениците към учителите;

• Разминавания между ценностните разбирания на учителите и ценностните разбирания на учениците, водещо до противоречия и конфликти;

• Проблеми с дисциплината поради личностни особености на отделните ученици – агресия, негативизъм, стремеж за доминиране и т.н.

      За справяне с проблемите с дисциплината в класната стая могат да се прилагат следните основни техники:

• Учителят убедително да демонстрира пред учениците, че е напълно наясно какво се случва в класната стая. Така той може да улови евентуални проблеми с дисциплината още в самото начало и да елиминира нежеланото поведение в зародиш.

• Учителят да умее едновременно да извършва няколко действия – докато преподава да следи кои ученици внимават и кои се разсейват, кои успяват да разберат материали и кои не и т.н.;

• Учителят да умее да прави плавни преходи между различните дейности, извършвани в класната стая. Не е нужно да се придържа строго към урока, а трябва да бъде гъвкав и да се настройва според настроението и степента на умора у учениците.

• Учителят да умее да включва всички деца в учебния процес. Много учители допускат грешката по време на часа да си взаимодействат с един или няколко конкретни ученика, което позволява на останалите да се „самоизключат“ и да се занимават със странични дейности.

• Учителят трябва да показва ентусиазъм, особено когато учениците са по-малки. Много често учителите допускат грешката да показват досада и отегчение, а това поведение се копира от учениците и води до загуба на интерес към урока и намаляване на мотивацията за учене.

• Когато се налага, учителят трябва да отправя конструктивни критики към учениците. Гневните реакции и обидите водят до нежелани и негативни ефекти и трябва да бъдат избягвани на всяка цена. Конструктивната критика, напротив, води до желание на ученика да покаже, че може и знае, т.е. тя помага за повишаване на неговата мотивация.

      В някои случаи, обаче тези техники не помагат и тогава учителите трябва да търсят причините, които карат учениците да се държат по неприемлив начин в клас. Основните цели и причини, поради които учениците могат да демонстрират неприемливо поведение са следните:

• Опит да се привлече вниманието – учениците, които се опитват да привлекат вниманието на другите върху себе си могат да действат по някой от следните начини: вдигат шум, не спазват правилата в клас, задават много въпроси, пречат на другите докато работят и т.н.

• Търсене на власт – обикновено власт търсят тези ученици, които се чувстват непълноценни заради академичните си способности или заради това, че не получават признание в своята социална група. За да получат власт те могат да се опитват да шантажират съучениците си, да оспорват властта на учителя и да се противопоставят на правилата в училище.

• Отмъщение – до отмъщение обикновено прибягват тези ученици, които не получават внимание и признание в класната стая. Те могат да станат вербално или физически агресивни към другите.

• Безпомощност или неадекватност – част от учениците в класа може да се чувстват безполезни и това да ги кара да се чувстват депресирани и отчаяни и поради тази причина да се държат неприемливо.

         Проблемът с разминаванията в ценностите е по-дълбок и по-трудно решим в сравнение с проблема с дисциплината на част от учениците. От друга страна, този проблем води и до нежелано поведение при тях. Промените в социалните и индивидуалните ценности се случиха най-вече в следствие на икономическите и политическите промени случващи се в страната ни след падането на комунистическия режим и прехода към пазарна икономика и демокрация. Много от учителите са от по-старото поколение, което беше възпитавано в определени ценности, които сега някак остават на заден план или изобщо не се възприемат като ценности от младите хора и съответно и техните деца. Може да се види как прагматизмът преминава в груб материализъм и безпринципност, свободата преминава в анархия, самостоятелността преминава в самоувереност, а амбициозността и решителността преминават в агресия. Не по-малко обезпокоително е и приемането на псевдоценности, като например схващането, че щом нещо носи пари, то е добро. Когато единственият критерий за правилно поведение е спечелените пари и получената изгода, то тогава не се обръща внимание на ценности като състрадание, добро отношение към хората, оказване на помощ, честност, коректност и др.

      Проблемът с неуважението към учителите идва от социалната диференциация, която възниква в следствие на промените в икономическия живот в страната и преминаването към пазарна икономика. За много родители печеленето на пари се превърна в самоцел, а това доведе до неглижиране на възпитанието на децата. В много бедните семейства, вниманието на родителите е насочено предимно към изхранването и свързването на „двата края“, а в много от богатите семейства вниманието е насочено основно към материалните ценности и стремежа към трупане на все повече пари. И в двата случая, родителите се дистанцират от своите деца, което води до липса на информация за детето, липса на интерес към желанията и потребностите му и липса на контрол върху поведението му. Едно дете оставено без внимание, без контрол и невъзпитавано в никакви ценности е много по-вероятно да проявява неуважение и агресия към учителите и съучениците си, отколкото дете, от което родителите се интересуват и упражняват контрол върху поведението му в рамките на нормалното.

​

Източници:
Колишев, Н., Педагогическите умения на учителите, Книга 3: Взаимоотношения между учители и ученици в процеса на обучение, изд. „Захари Стоянов“, 2013 г., ISBN 978-954-09-0796-3

Крумова, А., Конфликти в училище и подходи за справяне с проблемното поведение, http://www.obrazovaniebg.org/statii/353-konflikti-v-uchilishte-i-podhodi-za-spravyane-s-problemnoto-povedenie