Детската психология изучава различни аспекти на човешкото развитие по време на детството. Тя се явява специфичен дял от психологията, който изучава не само физическото развитие на детето, а и неговото умствено, емоционално и социално развитие. И въпреки, че по принцип детската психология изследва етапите младенчество (до 1.5 г.), ранно детство (1.5-3 г.), предучилищна възраст (3-6 г.), училищна възраст (6-12 г.) и юношество (12-20 г.), нейният основен фокус е предимно върху етапа на ранното детство. 

 

        Влияние върху развитието на детето оказват както вътрешните фактори (семейна среда), така и външните фактори (околна среда, социални отношения и културата). При изграждането на изчерпателен анализ на детското развитие винаги се вземат предвид различните условия на социалната, културната и икономическата среда, в която се развиват децата.

       Детската психология търси отговори на въпроси, като:

• Какво прави едно дете лидер в рамките на групата в детската градина или в класа, докато друго дете е плахо и стеснително?

• Дали всички децата развиват способностите и уменията си по едно и също време?

• Какво трябва да се очаква от децата на всеки етап от тяхното развитие?

• Съществува ли модел в детското развитие, според който човек може да очаква три-годишно дете да се държи различно от пет-годишно дете например?

   

         Детската психология е с голямо теоретично и практическо значение, тъй като тя дава знания, които са нужни за разработването на методи за обучение и възпитание на децата. Тези знания помагат за правилното разбиране и за изграждане на необходимите методи на възпитание на детето. Детската психология е тясно свързана с най-вече с педагогиката, тъй като не е възможно да се извършва възпитателна дейност без да се познават особеностите при поведението и развитието на децата. Тя често е разглеждана като помощна наука на педагогиката.

 

        Ян Коменски и Жан-Жак Русо допринасят за развитието на детската психология с това, че поставят въпроса за своеобразието на периода на детството, за нуждата от неговото изучаване и за необходимостта педагозите да вземат предвид особеностите на този период от развитието на човека при разработването на дидактическите и педагогическите си системи. Дълго време идеите на двамата педагози нямат развитие и приложение. Едва към втората половина на 19-ти век определени условия налагат отделянето на детската психология от общата психология и обособяването ѝ като самостоятелна наука. Едно от тези условия е това, че педагогиката достига до такава степен на развитие, при която данните от общата психология не задоволяват нейните нужди, тъй като тя има нужда от по-конкретна информация по отношение на децата. За този период се натрупва много емпиричен материал, за който в началото на 20-ти век се правят опити да се систематизира.

 

     В България детската психология се включва като самостоятелна наука в учебните програми на Софийския университет и учителските институти едва към средата на първата половина на 20-ти век. А през 1946 г. излиза първият систематизиран курс по детска психология с автори Райна Станчева-Алексиева и Колю Владимиров. На следващата година се отпечатват и университетските лекциите на проф. Димитър Кацаров – „Теория на образованието: Обща педагогия“.

 

     Днес, върху проблемите на детската психология работят много психолози както в България, така и в цял свят. Издават се много материали, свързани с особеностите в развитието на децата. Голяма част от тези материали са посветени на отклоненията от нормалното развитие на децата, като аутизъм, синдром на дефицит на вниманието, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и други.

 

        Детската психология не може да съществува изолирано от другите науки. Тя е свързана най-вече с науките, които изучават човека и по-специално детето. Съществува връзка между детската психология и общата психология, имайки предвид, че детската психология произлиза от общата. Връзката между двете науки се изразява най-вече в това, че няма как да се проследи развитието и усъвършенстването на психическите процеси при децата без да имаме знанията за тяхната същност и особености, които дава общата психология. От своя страна детската психология допълва общата като дава допълнителна информация за психиката и за развитието на психичните процеси. Тясна връзка съществува между детската психология и неврологията, тъй като последната дава познания относно дейността на мозъчната кора, мозъка и на нервната система, чрез които се извършват психичните процеси. Най-тясна и изразена е връзката между детската психология и педагогиката. Педагогиката е наука за обучението и образованието на детето и представлява съвкупност от принципи, методи, форми, процедури и средства, служещи за реализиране на учебна и възпитателна дейност. Връзката между двете науки се изразява в това, че не е възможно да се извършва възпитателна дейност без да се познават особеностите при поведението и развитието на децата. За да решава успешно всички въпроси, свързани с учебно-възпитателната дейност, е нужно педагога да притежава знания по дисциплината „детска психология“. От друга страна проблемите на детската психология не биха могли да се разглеждат без да се взема предвид тяхната връзка с възпитанието на детето в и извън училище.

 

        Както всяка наука, така и детската психология решава редица задачи. Нейните задачи са свързани с детското развитие и проблемите възникващи по време на това развитие. Те са следните:

• Да разкрие същността на факторите, влияещи върху развитието на детето;

• Да посочи закономерностите, на които е подчинено детското развитие;

• Да посочи етапите, през които преминава развитието на детето, да даде характеристиката на всеки от етапите и да посочи каква е връзката между тях;

• Да проследява появата, развитието и характерните особености на възникващите психични процеси на всеки един етап от детското развитие, както и да търси тяхната роля в цялостната психична характеристика на децата;

• Да търси възпитателни методи за развитието и усъвършенстването на психичните процеси при децата;

• Да прави психологически анализ на различните видове дейности, характерни за различните етапи от развитието и да посочи тяхната роля в процеса на развитие на детето, както и да посочи връзките между тях;

• Да разработва методи за изучаване на детето и неговото развитие.

​

 

Източници:
„Педагогика“, достъпно на: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Brentwood Open Learning College (2016), “What is child psychology?”, достъпно на: https://www.youtube.com/watch?v=ZK1pHyJXIWk