Специалната педагогика е интердисциплинарна наука, която се прилага в различни сфери – педагогическа, терапевтична, социална, консултативна и др.

 

        Като научна област, специалната педагогика в различните страни съществува под различни наименования. В България до 1995 г. тя е позната под името дефектология, след което се възприема международното название „специална педагогика“. Специалната педагогика може да се определи като наука, която изучава отклоненията в развитието на децата и възрастните и методите, чрез които тези отклонения могат да бъдат преодолени, а развитието в правилната посока възстановено. (Събева, Такворян-Солакян)

 

     Според Зл. Добрев, специалната педагогика е комплексна наука, която изучава особеностите в развитието на децата със специални образователни потребности (СОП) с цел да бъдат разкрити закономерностите на тяхното възпитание, обучение и подготовката им за активна трудова дейност. (Добрев, 2008)

 

     Ив. Карагьозов смята, че същността на специалната педагогика се състои в това, че тя е научно-практическа дейност, която е насочена към създаването и използването на такива форми на социални отношение с децата със СОП, чрез които в процеса на организирано взаимодействие с тях да може да се постигне корекция на отклоненията, компенсация на дефицитите и постигане на развитие в съответствие със социалните норми и изисквания и съответно включването на тези деца в обществото. (Събева, Такворян-Солакян)

 

       Обекти на специалната педагогика са децата и възрастните, които са с аномално развитие, дължащо се на речеви, зрителни, слухови и психо-социални отклонения от нормите.

 

    Според Карагьозов и Кацарска, обекти на специалната педагогика, в тесен смисъл, са аномалните деца, които са диференцирани според типа дизонтогения, а в широк смисъл, това са аномалните индивиди от всички категории на отклонения от нормата. (Карагьозов, Кацарска, 2008)

 

      Предмет на специалната педагогика са социалните отношения, възникващи в процеса на педагогическа рехабилитация на индивидите със специални образователни потребности, а също и закономерностите, влияещи върху тяхното изграждане, прилагане и позитивно въздействие върху субектите. (Събева, Такворян-Солакян)

 

     Като аномални индивиди се определят тези, при които се наблюдават психически и/или физически отклонения в развитието им, които са в следствие на сериозни психически или физически дефекти.

 

     Основната цел на специалната педагогика е да се постигне социална рехабилитация на децата, които имат някакви психически, физически или сензорни нарушения, което се изразява във възвръщане на способностите на тези деца да вземат активно участие в социалния живот. (Събева, Такворян-Солакян)

 

      Специалната педагогика изпълнява следните основни задачи:

• Повишава социалната ценност на хората с увреждания;

• Обезпечава в максимална степен коригирането на недостатъците в общото развитие на индивида с увреждане;

• Спомага за развиването на съзнанието и моралните качества на хората с увреждания;

• Осигурява професионална подготовка на децата с увреждания, за да могат те да се реализират на трудовия пазар когато достигнат необходимата за това възраст;

• Спомага за повишаването на социалната и трудовата адаптация на лицата с увреждания чрез осигуряване на нужната икономическа, професионална и социална подготовка;

• Спомага за повишаването на мотивацията за учене при децата с увреждания.

 

     Също така, специалната педагогика изпълнява и следните задачи:

• Изучава спецификите и характеристиките на различните категории деца със СОП;

• Определя структурата на дефекта за всяка от категориите деца със СОП и идентифицира възможностите за развитието на децата със СОП;

• Решава задачи, свързани с диференциацията, възпитанието и обучението на децата със СОП;

• Обосновава основните принципи, върху които да се гради и развива системата от специални институции за възпитание и обучение на деца със СОП;

• Разработва специални материали и технически средства, подходящи за работа с деца със СОП;

• Установява какви са закономерностите и особеностите при обучението на деца със СОП;

• Определя начините за профилактика на аномалиите в развитието на децата.

 

    Специалната педагогика се разделя на следните основни направления (Събева, Такворян-Солакян; Карагьозов, 2000):

• Логопедия – това е наука за говорните нарушения. Някои деца могат да имат само говорни нарушения (напр. заекване или трудности при произнасянето на определени звуци), а при други тези нарушения да са в следствие на увреждането им (напр. деца с аутизъм, деца със синдром на Даун и др.). Специалистите по логопедия се наричат логопеди.

• Педагогика на интелектуалната недостатъчност – неин обект са децата с умствена изостаналост, а специалистите които работят с тях се наричат ресурсни учители. Основното изискване е да има специфични взаимодействия между субектите и обектите, което се изразява не само в обучение, но и в мотивиране за учене, облекчаване на усвояването на знания, корекционно-развиващ ефект от научаването, социален резултат от това развитие и т.н.

• Сурдопедагогика – неин обект са децата със слухови нарушения, а специалистите които работят с тях се наричат слухово-речеви рехабилитатори.

• Тифлопедагогика – обхваща деца, които имат зрителни нарушения. Специалистите, които работят с тях се наричат тифлопедагози.

• Соматопедия – занимава се с нарушения в опорно-двигателния апарат и техните изяви в психо-физиологичен аспект;

• Етопедия – изучава отклоненията в характера и поведението на децата.

 

     Като всяка наука, специалната педагогика борави с множество термини и понятия, основните от които са следните (Събева, Такворян-Солакян):

• Възпитание – процес на целенасочено формулиране на определено поведение и съзнание на индивида (такова, което се смята за правилно от обществото) и всестранно развитие на неговата личност. В широк смисъл, възпитанието включва множество въздействия върху личността с цел тя да бъде подготвена за пълноценно и активно участие в живота. В тесен смисъл, понятието означава формиране на мирогледа, ценностите, естетическия усет и физическото развитие на личността.

• Образование – представлява съвкупност от систематизирани знания, умения, навици, убеждения. Чрез образованието не само се натрупват определени знания, но се развиват и познавателните сили и способности на индивида.

• Обучение – представлява процес на целенасочено въздействие или по-скоро взаимодействие между преподавателя и учениците. По време на обучението се решават определени образователни и възпитателни задачи и се подпомага развитието на учениците.

• Развитие – това е процес на възникване и психо-физическо формиране на човешката личност, като това става под въздействието на множество вътрешни и външни фактори.

• Корекция – в специалната педагогика, това понятие носи смисъла на преодоляване на отклоненията в развитието на децата с увреждания и подобряване на техния психо-социален статус. Това се постига чрез обучение и възпитание организирани по специален начин. В специалната педагогика, корекционното въздействие е насочено към вторичните психо-социални деформации на детето със СОП.

• Компенсация – в специалната педагогика компенсацията се разглежда като сложен процес, по време на който се извършва преустройство, замяна и развитие на загубени или нарушени функции на определени органи с други, чийто функции са запазени.

• Рехабилитация – представлява връщане на детето в социалната среда в рамките на неговите психически и физически възможности. От гледна точка на специалната педагогика, рехабилитацията представлява система от медико-педагогически мероприятия, които са насочени към преодоляване и профилактика на отклоненията в развитието на личността на детето и към адекватното му включване в социалната среда.

 

    Както беше споменато по-горе, обекти на специалната педагогика са лицата, които имат специални образователни потребности заради затруднения причинени от някакъв вид увреждане – физическо или психическо.

 

    Като деца със специални образователни потребности (СОП) се определят тези деца, които имат обучителни затруднения, свързани с това, че:

• Имат увреждане, които им пречи да се възползват пълноценно от образователните средства, които се предоставят на децата на същата възраст в детските градини и училищата в дадената държава;

• Деца, които са под задължителната училищна възраст и попадат в някоя от по-горните две категории;

• Имат обучителни затруднения, които са значително по-големи от тези при мнозинството от другите деца на същата възраст.

 

      Методите, които използва специалната педагогика при работа с децата със СОП са следните основни групи:

• Клинически методи – чрез тези методи се установяват причините за затрудненията и дефицитите на децата със СОП. Тук се включват методите на медицината, антропологията, неврологията и др. Основните методи от тази група, които се използват от специалната педагогика са анамнезата и метода за сравнение на клиничните и патоанатомичните данни.

• Психологически методи – тези методи се използват с цел да се разкрият вторичните нарушения в психо-социалното развитие на децата със СОП. Методите от тази група, които се използват в специалната педагогика са наблюдението и експеримента. Тези два метода служат за идентифициране на личностните, познавателните, социалните и емоционално-волевите черти на децата със СОП.

• Педагогически методи – в тази група се включват: педагогическия експеримент, педагогическото наблюдение, беседата и анализа на продукти от дейността на децата (рисунки, съчинения, фигурки от пластилин и др.). Този вид методи се прилагат посредством специални похвати.

 

  Въпросът с приобщаването на децата със СОП към образователната среда е един от най-важните въпроси и предизвикателства пред специалната педагогика. Това е така, тъй като от една страна, тези деца срещат трудности при установяването и поддържането на социални контакти със своите връстници и с възрастните, а от друга страна – все още се наблюдава голяма степен на неприемане на децата и възрастните с увреждания от страна на обществото. Голям проблем е и това, че често персоналът на детските градини и училищата не е добре подготвен за работа с деца със СОП и поради тази причина директорите и учителите предпочитат да намират начини (обикновено чрез психически натиск) да принудят родителите да преместят децата си в друга детска градина или училище. Така се получава сепариране на тези деца и отделяне от техните връстници и социалната среда.

​

   В заключение, специалната педагогика може да бъде определена като много важна наука, тъй като играе ключова роля за осигуряване на равни възможности за децата и възрастните със специални образователни потребности. Чрез своите методи и подходи тя може да им помогне да преодолеят трудностите си и да се реализират професионално, като така се превърнат в пълноценни членове на обществото, което от своя страна намалява риска от социално изключване и бедност.

​

​

​

Източници:

Добрев, Зл., Интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности и ресурсни учители – предимства и недостатъци, сборник „Характеристики на интегрираното обучение“, София, 2008.
Карагьозов, И., Психология и педагогика на деца с интелектуална недостатъчност, Аксиозис, Шумен, 2000.
Карагьозов, И., Кацарска, В., Ресурсна (специална) педагогика, Част 1, Ивис, Велико Търново, 2008.
Събева, Г., Такворян-Солакян, Б., Специалната педагогика като наука, ШУ „Еп. Константин Преславски“
Специални образователни потребности: Кодекс на добрите практики, ноември, 2001.