Творческо възпитание и обучение на децата

      В последните години се обръща все повече внимание на развитието на творчеството в образованието и то стана образователен приоритет за много държави. Заедно с това се появи и необходимост от намиране на педагогически подходи за насърчаване на креативността на децата.

     Развитието и поощряването на креативността при децата още в началото на тяхното образование (предучилищна и начална училищна възраст) дават ползи както за обществото като цяло, така и за развитието на личността на даденото дете. Тези ползи се изразяват в: обществен прогрес, самоизява и самоактуализация на личността, повишаване на гъвкавостта и адаптивността към промените в околната среда, преодоляване на стереотипите в работата, психотерапевтична функция и др. Ето защо прилагането на педагогиката на творчеството е много важно в ранните етапи на детството, тъй като тя спомага за развитието на творческото мислене и креативността, които могат им помогнат много по-лесно и бързо да се адаптират към постоянно променящите се фактори на обкръжаващата среда и да се реализират като личности в бъдеще.

     Според Е. Русинова творчеството може да бъде описано чрез функциите, които то изпълнява. Те са следните:

• Отразяваща функция, тъй като чрез творчеството се прави опит да се пресъздаде нещо;

• Приложна функция, тъй като творчеството осигурява възможности за адаптация при промяна на условията;

• Регулативна функция, тъй като чрез творчеството се осъществява обмен на ценности, информация и идеи;

• Креативна функция, тъй като чрез него се създават нови идеи, продукти и начини и средства за изразяване;

• Оценъчна функция, тъй като провокира различни интерпретации.

      За всички е ясно, че креативността играе важна роля за развитието на човечеството като цяло. Без нея ние не бихме имали никакви постижения и не бихме се развивали. Най-вероятно щяхме още да живеем в пещери и да ядем каквото си уловим или намерим. В представите на хората обаче, творчеството и креативността често се асоциират с върховите постижения на различни художници, автори на книги, учени и т.н., но всъщност творчеството не присъства само там, а навсякъде в ежедневието ни – от решаването на дребен проблем вкъщи по нестандартен начин (напр. с подръчни средства) до прилагане на творчески подходи в работата ни, чрез които да помагаме на компанията, в която работим или притежаваме е конкурентоспособна на пазара и да се отличава от другите. Именно затова е нужно децата още от ранна възраст да бъдат насърчавани да мислят творчески и да бъдат креативни, тъй като по-този начин те ще бъдат по-подготвени за живота, който им предстои. Креативност дава възможност за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на човек и по-лесното справяне с житейските проблеми, с които се сблъсква. Но креативността ни позволява не само да бъдем гъвкави, а и да генерираме нови идеи за промени, чрез които да подобрим живота си и живота на останалите хора.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

        Творческото възпитание се налага и поради ранното начало на репродуктивното обучение, при което готови знания се предоставят на учениците. От една страна, репродуктивното обучение е важно и много полезно за децата, тъй като им дава нужните знания наготово, но от друга страна – по този начин не се стимулира творческото мислене и търсене. Едуард де Боно е един от критиците на съвременното образование, което той окачествява като „реактивно“, тъй като пред децата се поставят готови тестове и материали и от тях просто се иска да реагират на вече съществуващото, но според него в истинския живот се налага да се действа „проактивно“, т.е. информацията да не е дадена изцяло и човек да трябва намери начин да си я набави чрез критично мислене. Предложенията и предположенията идват от конструктивното, творческо и плодотворно мислене.

     Друга причина, която налага да се включи творческото обучение в детските градини и училищата е това, че един от основните фактори, влияещ върху развитието на творческия потенциал е обкръжаващата среда. Според Генчо Пирьов, не може да се отрече ролята на наследствеността и гените за развитието на способностите на даден човек, включително и творческите, но тя се ограничава само до предаване и унаследяване на заложбите и предпоставките за развитие, а наблюдателността и положителните особености на въображението и мисленето могат да бъдат възпитавани. Поради тази причина, значението на системните упражнения и самостоятелната дейност в образованието е голямо. Значението на средата се изразява във възможността заложбите да бъдат развивани и използвани, за да бъдат изявени по някакъв начин, в противен случай те ще си останат само заложби или ще се проявят само частично и недостатъчно.

      Възпитанието в творчество е най-резултатно през сензитивния период за развитие на креативността, а именно периодите на детството и юношеството, когато е налице достатъчно пластичност и динамичност в мисленето на човека. Според Л. Толстой, ако човек не се занимава с творчески задачи по време на детството си, то в зряла възраст той ще може само да копира и подражава на другите.

    Според много изследвания, образователните въздействия могат значително да повлияят върху развитието на творческия потенциал при децата. В едно от тях се посочва, че занемаряването на креативното обучение и възпитание през първите години от живота на човека оказва силно негативно въздействие върху развитието на творческия потенциал, затова значението на стимулиращо обкръжение за развитието на творческото мислене и поведение е най-голямо през първите десет години от живота.

       Отговорност за възпитаването на творческите способности у децата се поема от всички, които участват в тяхното възпитание и образование. Важна е отговорността на семейството, но ролята на образователните институции е още по-важна, тъй като именно там могат да се провежда целенасочено, планомерно и системно въздействие за развиване и формиране на способностите на децата. Тук, приоритетното значение на образователните институции спрямо семейната среда се обуславя от факта, че детските градини и училищата разполагат с квалифицирани кадри за осъществяване на възпитанието, което да протече спрямо вече усвоения чрез семейството модел.

     Възпитаването в творческо мислене и действие трябва да започне още в ранна детска възраст, тъй като то дава основата за по-пълноценното развитие на личността на детето и го подготвя за живота. Откриването и поощряването на развитието на творческите способности и креативното мислене у децата трябва да бъде една от основните задачи на всеки педагог, наред с възпитанието и преподаването на готовите знания. Именно, затова всеки от тях трябва да бъде подготвен по дисциплината педагогика на творчеството, чийто основен предмет са закономерностите, които формират личности, които умеят да мислят и действат творчески. 

Източници:

Велева, А. (2012). Педагогика на творчеството. Русе

Де Боно, Е. (2001). Научете детето си как да мисли. София: Кибеа

Пирьов, Г. (1982). Възпитание за творчество : Научно-популярен очерк. – София: Народна просвета

Русинова, Е. (2006). Педагогическо взаимодействие за творчество. София: Веда-Словена ЖГ

Mehlhorn, G., Hans-Georg Mehlhorn. (2003). Kreativitaetspaedagogik – Entwicklung eines Konzepts in Theorie und Praxis. Bildung und Erziehung