Всички ние сме свикнали да свързваме образованието с получаването на оценки и това е нормално, тъй като образователната система в България, а и в много държави по света е базирана именно на оценяването на представянето на учащите се.

  

     Оценяването в училище представлява системен процес, чрез който се установяват и измерват постигнатите резултати от обучението на учениците и нивото на подготвеност за бъдещата им реализация. Р. Тейлър смята, че оценяването представлява процес, при който се открива колко е далеч развиващият и организиран учебен опит от желаните резултати и процесът на оценяването включва идентифицирането на силата и слабостта на плана.

  

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

     Изграждането на ефективна и обективна система за контрол и оценка на учениците е важна предпоставка за развитието на училищната образователна система. Качеството на образованието не може да бъде осигурено без наличието на надеждни механизми за измерване на постигнатите резултати по време на учебния процес.

  

     Оценката се използва и като средство за мотивация на ученика – добрата оценка се възприема като награда, а лошата оценка – като знак, че не се справя и трябва да полага повече усилия, за да повиши оценката си. В някои случаи, обаче получаването на лоши оценки не действа мотивиращо на учениците, а напротив – демотивира ги да учат. И тогава можем да се запитаме, дали е възможно училищното образоване да съществува без да се дават оценки на децата и дали то би било ефективно? Много е вероятно обаче пълната липса на оценки да обезсмисли целия учебен процес, но от друга страна по-малкото изпити и тестове могат да действат мотивиращо на ученици. Това твърдение може да се онагледи на практика чрез примера, който дава финландското образование. Учениците във Финландия започват училище от 7-годишна възраст както е и в България, но през първите шест години те не получават никакви оценки и много рядко имат домашни, тъй като министерството на образованието смята, че децата и юношите трябва да имат повече време да се наслаждават на детските и юношеските си години и да правят това, което обичат. Единственият задължителен тест, през който преминават всички ученици във Финландия е когато навършат 16 години. И въпреки, всички тези особености на тази образователна система, отличаващи я от всички други, се счита, че тя е една от най-добрите в света, тъй като 93% от учениците завършват средно образование, а 66% от завършилите отиват в колеж. При международни стандартизирани измервания финландските деца показват близки до върха резултати в областта на четенето, математиката и науката.

  

     Нека направим съпоставка на финландското образование с българското. Както всички знаем, в България образованието не е в много добро състояние, като цяло. Има много проблеми, които трябва да бъдат решени, като например ранното отпадане от училище на много деца, особено от уязвимите социални групи. Характерно за нашето образование е голямата натовареност на учениците, много тестове, изпити и домашни. Много ученици, особено по-малките, се оплакват, че са заети прекалено много с дейности, свързани с училището, като писане на домашни и учене за изпити и тестове и нямат време за игра. Дори самите родители, сравнявайки с това, което те са учили преди време, признават, че от децата им се изисква прекалено много. Най-вероятно идеята е децата да се мотивират и да учат повече и повече, но често се случва така, че те не успяват да усвоят целия материал, тъй като е много и не успяват да се справят с всичките си домашни, в следствие на което се получава неудовлетвореност от постигнатите резултати и изоставане в училище.

 

       Конкретно в България, може да помисли за облекчаване и намаляване на натовареността, особено при по-малките ученици (между 1-ви и 4-ти клас) чрез даване на по-малко домашни и намаляване на броя на оценките, необходими им за завършването на срока и годината. Според мен, повечето време за игри, особено на открито, биха действали доста мотивиращо на децата и те ще учат с по-голямо удоволствие и желание. Прекалено многото тестове и изпити водят до напрежение при децата, а при някои дори и до страх да ходят на училище.

  

     След като ясно се вижда, че прилаганата до момента система на образование не дава нужните резултати, защо да не се помисли за смяна на модела? Ето, в дадения пример с Финландия се вижда, че по-малкото оценки и липсата даже на такива в първите години от обучението в училище, както и малкото домашни задания, дават много добри и дори отлични резултати.

    

     В заключение може да се каже, че образование без никакви оценки е трудно осъществимо на практика, но както показва опита, свеждането им до минимум би могло да подейства мотивиращо на учениците и да води до отлични академични резултати и повишаване на качеството на образователната система.

 

​

​

Източници:

Бенев, Д., „22 факта за образователната система във Финландия“, 8.02.2016 г., достъпно на: https://setmodels.net/polezno/22-fakta-za-obrazovatelnata-sistema-vv-finlandiya 

Тодорова, С., статия „Оценяване на знанията на учениците. Традиционни и иновационни методи и форми“

„Финландското чудо или защо Финландия има най-добрата образователна система в света?“, достъпно на: https://studybuddy.bg/2019/03/20/finlandskoto-chudo-ili-zashto-finlandiya-ima-naj-dobrata-obrazovatelna-sistema-v-sveta/

Tyler, W. R. Basic Principles of Curriculum and Instruction. Chicago, London, 1949