Образованието е един от основните приоритети на държавното управление и затова е създадена нормативна рамка, чрез която се очертава посоката на развитие на децата в детската градина и училището. Основният принцип, който се спазва при изграждането на всички закони и други нормативни документи е правото на достъп до образование за всяко дете. Това право е гарантирано от Конституцията на Република България, като в чл. 53 се определят: правото на гражданите на образование, видовете училища, степента на задълженост (от 7 до 16 г. образованието е задължително) и автономията на висшите училища.

​

       По-подробно, положенията свързани с образованието в България се уреждат в Закона за предучилищното и училищното образоване (ЗПУО), приет през 2016 г., който заменя дотогава действащия Закон за народната просвета. В този закон се уреждат обществените отношения в предучилищното и училищното образование, представляващи единна система, включваща: принципи, цели и стандарти на образованието, образователна среда, управление на качеството, финансиране на образователните институции, управление на образованието, организационно развитие на учебните заведения и т.н. С предучилищното образование се полагат основите за учене през целия живот, като на децата се осигурява физическо, умствено, емоционално, езиково, познавателно и нравствено-духовно развитие.

 

       От учебната 2016/2017 г. влязоха в сила промени в закона, съгласно които се въведе нова структура на образователните степени, които станаха следните:

• Начален етап на основното образование – от I до IV клас;

• Прогимназиален етап на основното образование – от V до VII клас;

• Първи гимназиален етап – от VIII до X клас;

• Втори гимназиален етап – от XI до XII клас.

 

       С тези промени се даде и повече автономност на т.нар. „иновативни училища“, в които се разработват и прилагат новаторски методи на обучение, така че да може тези училища да станат по-подходящи за ученици със специални дарби. Добавя се и акцент върху приобщаващото образование на ученици със СОП, а също и на ученици изложени на риск или страдащи от хронични заболявания, като се предвижда да им се предоставя индивидуална подкрепа въз основа на направена оценка на тяхното състояние. В закона се забранява обособяването на паралелки в масовите училища, които да са само за деца със СОП или паралелки с деца според етническата им принадлежност. През 2017 г. бяха направени и промени, според които училищата, в които учат само деца със СОП (бившите Помощни училища) се трансформираха в Центрове за подкрепа на личностното развитие, където учениците със СОП наред с обучението съгласно задължителните образователни програми, получават и допълнителна подкрепа под формата на рехабилитация, диагностични и терапевтични процедури, психологическа подкрепа и подкрепа за професионално ориентиране.

 

       Други закони и нормативни уредби, уреждащи отношенията в образованието в България са: Законът за висшето образование, Законът за професионалното образование и обучение, Наредба за приобщаващото образование и др.

     

  За съжаление, законодателната база отнасяща се до българското образование е сложна и противоречива, което позволява злоупотреби с обществени средства, недостатъчен контрол и не гарантира желаното ниво на качество.

​

​

Източници:

1. Любенова, А. и Л. Любенов, Състояние на българското образование, сп. Стратегии на образователната и научната политика, бр. 1, 2019 г.

2. Закон за предучилищното и училищното образование, в сила от 1.08.2016 г.