Десет стъпки за осъществяване на пълноценно взаимодействие между социалния работник и родителите

Една от основните цели на работата на социалния работник е да помага на семейства и деца в риск да се справят с проблемите, които имат. В социалната работа с деца и семейства, може да се предприемат следните десет стъпки, за да осъществи пълноценно взаимодействие с родителите и да се получи пълно съдействие от тяхна страна за справяне с проблема:

1. Осъществяване на тесен контакт с родителите. Много е важно общуването с родителите да става често, като се осъществява по телефона или чрез лични срещи. Ангажирането на родителите с проблема е най-важната стъпка, чрез която може да се получи тяхното пълно съдействие и чрез която може да се осъществи най-пълноценно взаимодействие между тях и социалния работник.

2. Формулиране на проблема. Много е важно да се изясни още от началото какъв точно е проблема, а именно родителите са точно тези, които биха насочили социалния работник в правилната посока. Точното формулиране на проблема ще помогне по-лесно да се определи какви са целите и желаните резултати от работата.

3. Намиране на причините за проблема. След като е изяснено какъв е проблема, трябва да се определи какви са причините, които го пораждат. Намирането на причините ще помогне на семейството и специалиста заедно да достигнат да корена на проблема и въз основа на това да потърсят възможни решения. Трябва да се има предвид, че много често проблемите в поведението на децата са в резултат на проблеми, съществуващи в семейната среда, в която живеят.

4. Изясняване защо е нужно съдействието на родителите. Трябва да се обясни на родителите по възможно най-ясният за тях начин защо пълното им съдействие би помогнало за решаването на проблема или поне за подобряване на настоящето положение. Те трябва да разберат, че само общите усилия биха довели до желания резултат.

5. Определяне на целите и желаните резултати от работата на социалния работник. Родителите ще взаимодействат по-пълноценно със социалния работник, ако заедно с него определят какви ще са целите на неговата работа с тяхното дете и с тях самите и какви са очакваните резултати. Също така, нужно е всички заедно да набележат начините за постигането на целите.

6. Предразполагане. Когато социалният работник провежда лични срещи както с родителите, така и с детето, е нужно да успее да ги предразположи с кратки разговори на общи теми, за да ги накара да се чувстват удобно и да не се притесняват да споделят всичко, което ги притеснява. Родителите трябва да чувстват социалния работник като приятел, на когото биха могли да кажат всичко.

7. Проява на съпричастност. При разговори с родителите и детето е нужно социалния работник да проявява съчувствие и съпричастност към техния проблем, да ги изслушва без да ги критикува и съди и да им дава съвети според ситуацията. Те трябва да видят, че той/тя приема техният проблем присърце и че би направил/а всичко по силите си, за да им помогне.

8. Поемане на контрола от родителите. По време на разговорите с родителите социалния работник трябва да им позволи да поемат контрола и да насочват разговора в желаната от тях посока. По този начин те няма да се чувстват притискани, а ще усещат че имат свободата да говорят за това, за което желаят.

9. Насочващи въпроси. При разговорите на социалния работник с родителите, той трябва да задава насочващи въпроси, с които да може да се достигне до същността на проблема/проблемите. Целта е те сами да достигнат до възможните за тях решения.

10. Помощ при избора на решение. Когато социалния работник и родителите са стигнали до няколко алтернативни решения е нужно да се избере най-доброто измежду тях. Ролята на социалния работник тук е да им помогне да преценят плюсовете и минусите на всяко едно от възможните решения и в резултат на това заедно да изберат най-доброто за тях и за тяхното дете.