Диагностиката и оценяването са основни методи, използвани в социалната работа, чрез които се анализират потребностите на клиентите, идентифицират се социалните проблеми и се разработват подходящи стратегии и планове за подкрепа. Те осигуряват обективна и систематична информация, която подпомага вземането на информирани решения и подобрява качеството на предоставяните социални услуги.

   

       Понятието „диагностика“ има гръцки произход и означава „разпознаваем, различим“. По своята същност, диагностиката представлява активен метод, чрез който се изследват и регистрират определени параметри. Въз основата на качествени и количествени характеристики се прави характеристика на отделен индивид или на група от индивиди по отношение на състояние, като се регистрират факторите, условията и причините водещи до възникването на това състояние. (Бижков, 1988)

 

       Практическата роля на диагностиката е фундаментална поради няколко основни причини:

• Чрез диагностиката се формира представа за изследвания обект в конкретно моментно състояние, като се извеждат измерими и съпоставими параметри;

• Изведените параметри са съпоставими и дават възможност да бъдат установени разликите в нивата;

• Отчетените разлики в параметрите са достатъчно добра основа за подбиране на необходимите методи и инструменти за постигане на нужната корекция.

     Тези основни характеристики на диагностиката я правят широко приложима в различни научни области. (Бижков, 1988)

 

     В социалната работа, диагностиката придобива собствени измерения предвид спецификата на този вид работа и затова тя се нарича социална диагностика. Употребата на този метод в социалната работа се свързва с регистрирането на компонентите, които формират общата представа за социалния статус на клиента. Целта на социалната диагностика е да се представи моментна картина, включваща реалните параметри от живота на клиента. Еталонът за сравнение тук са номиналните стойности за жизнен минимум в страната, които се наричат „основни жизнени потребности“ и които се определят по нормативен път от законодателя (по-конкретно в Закона за социалното подпомагане). (Николов, 2010)

 

   Оценяването като метод представлява систематичен процес на събиране, анализ и интерпретация на информация с цел измерване на ефективността, качеството и въздействието на дадена дейност, услуга или интервенция. То се използва за обективна преценка на резултатите, идентифициране на силните и слабите страни и подобряване на практиките в различни области, включително социалната работа, образованието и управлението.

​

    В практиката на социалната работа освен оценка на ефективността на предлаганите услуги и програми, се прави и т.нар. социална оценка. Тя включва определени стъпки, чрез които се идентифицират нуждите на индивида или групата. На база на идентифицираните нужди на индивида/групата се предлагат най-подходящите социални програми и услуги. Инструментите и техниките за извършването на оценката може да варират в зависимост от ситуацията и спецификите на дадения индивид или група. Така например, социалният работник ще прилага едни инструменти за оценка при дете в риск, а съвсем други при оценката на човек, който няма работа и жилище. Въпреки това, целта на всяка оценка е една и съща: да се идентифицират нуждите на дадения човек и да му се помогне да преодолее трудната ситуация чрез развиване на пълния му потенциал и осигуряване на необходимата подкрепа. Факторите, които се оценяват са: навици, семейна среда, социални взаимоотношения, психическо и физическо здраве, лични проблеми и затруднения, трудова история, културни особености и др. На практика, социалната оценка включва събиране на данни от различни области от живота на лицето и неговите непосредствени нужди. Тъй като обикновено за възникването на криза в живота на даден човек причините са повече от една, то това води до необходимост от по-задълбочена оценка, която да включва социални, културни и личностни фактори. Оценката помага да се идентифицират нуждите на дадения индивид и на база на това да се изгради стратегия, чрез която да му се помогне да излезе от трудната ситуация. (planstreet.com)

 

​

Източници: 

1. Бижков, Г., Педагогическа диагностика, София, 1988.

2. Николов, Н., Приложни аспекти на диагностиката в социалното подпомагане, сборник Управление и образование, том VI, 2010. Достъпно на: https://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol6_2010/book4/b4_r18.pdf

3. Social Worker Assessments Guide, достъпно на: https://www.planstreet.com/social-worker-assessments-guide

​

Свързани теми: Методи за диагностика и оценка в социалната работа

​