Съвременните държави поемат социални функции с цел да се постигне регулиране на дисбалансите, да бъдат защитени слабите социални позиции и да не се позволи разпадане на обществото. Държавата регулира процесите в обществото като хармонизира интересите на различните групи и хора и като се противопоставя на маргинализацията. Всяка модерна държава трябва да развива социални дейности, които да са съобразени с особеностите и нуждите на даденото общество и съответстват на неговото политическо, икономическо и културно състояние. Социалната политика стои в основата на управлението на всяка държава. Независимо, че върху нея оказват влияние многобройни и разнообразни фактори и проблеми, тя до голяма степен определя психическото и физическото състояние на населението, както и връзките и взаимоотношенията между хората. Също така, социалната политика дава възможност за изучаване и решаване на проблеми, които са от жизнена важност за обществото. (Кръстев, Иванов, 2022)

​

      Социалната работа и дейностите включени в нея са изцяло съобразени със социалната политика на дадената държава. Социалната работа всъщност представлява прилагането на социалната политика на практика.

 

      Социалната политика може да се разглежда като дейност, чрез която се регулират отношенията на равенство или неравенство между отделните индивиди или групи, като части на обществото. Значението на социалната политика се определя от възможността на база на комплексния подход да се установят: икономическите позиции на различните индивиди и социални групи, като бъдат определени различията между тях по отношение на доходите, потреблението, условията на труд и т.н.; причините за неравенството; да се търсят конкретни и специфични мерки, които да могат да се приложат за преодоляване на социалните различия. (Кръстев, Иванов, 2022)

​

          В широк смисъл, понятието „социална политика“ може да се разглежда като съвкупност от регулиращи въздействия от страна на държавата и общините, които са с цел да се осигури равенство и справедливост в рамките на икономическите възможности и да се задоволят основните жизнени потребности на различните социални групи, които са част от обществото. Социалната политика се базира на правно-нормативни, икономически, психологични и други механизми насочени към намаляване на социалното неравенство и преодоляването на социалните проблеми и конфликти. В тесен смисъл, понятието може да се разглежда като средство, чрез което се осигурява защита на хората, които са попаднали в неблагоприятна жизнена ситуация. (Кръстев, Иванов, 2022)

  

        Д. Димова определя социалната политика като съвкупна специфична дейност, извършвана от правителствени и неправителствени органи и организации с цел регулиране на социалните отношения между различни според социалното си положение субекти. (Димова, Кусев, 2003)

  

        Според проф. К. Опров, социалната политика представлява съвкупност от организационно-управленчески и правно-нормативни мерки, ресурси и преки дейности, които са насочени към разкриване и решаване на социалните проблеми в обществото. (Опров и колектив, 2009)

    

      К. Ангелова определя значението на понятието „социална политика“ като съвкупност от публични политики в обществото, свързани с удовлетворяването на основните потребности на гражданите и гарантиране на равен шанс за развитие на всички. (Ангелова, 2016)

 

         Т. Брайкова описва социалната политика като съвкупност от управленски дейности, които се предприемат от държавните институции за регулиране на отношенията между социалните групи и индивидите с оглед на удовлетворяването на техните жизнени интереси, намаляване на социалното напрежение и постигане на социална сигурност за всички граждани на дадената държава. (Брайкова, 2000)

    

       Въз основа на всички тези определения, може да се даде следното синтезирано определение за социалната политика: Социалната политика представлява съвкупност от мерки, механизми и дейности, осъществявани от държавни и неправителствени институции с цел регулиране на социалните отношения, намаляване на социалното неравенство и осигуряване на равни възможности за всички граждани. Тя се базира на правно-нормативни, икономически и управленски инструменти, насочени към удовлетворяване на основните жизнени потребности, социална защита на уязвимите групи и създаване на условия за социална сигурност и справедливост в рамките на обществото.

 

     Необходимостта от социална политика възниква заради особеностите на съвременните общества. Хората, като част от обществото, са несъвършени и различни и поради тази причина между тях възникват неравенства и конфликти. Също така, във всяко общество има уязвими групи – това са групи от хора, които поради болест, бедност, липса на работа или нещо друго не са равнопоставени спрямо останалите членове на обществото. Отделните индивиди притежават различни качества и умения. Хората с повече качества и умения обикновено са по-продуктивни, което води до заемането на по-добри позиции в обществото, докато останалите хора на практика зависят от тях. По този начин естествените различия между хората създават неравенство между тях. Това води до групиране на хората в различни социални слоеве и заемани на различни социални позиции. Освен индивидуалните качества и умения има и други фактори, които създават неравенства между хората, каквито са: наследяването, придобиване на блага посредством политическа власт, отнемане на чужда собственост по незаконен начин (чрез кражба или измама) и др. (Ангелова, 2016) Основната роля на социалната политика е да регулира и намалява тези неравенства.

 

      Социалната политика е част от политиката на всяка цивилизована държавата и като такава, нейната цел е да се постигне стабилност в обществото. Чрез прилагането на социална политика, управляващите  държавата (властта) решават кои социални отношения трябва да бъдат регулирани и как да стане това, а в политиката справедливостта се свързва с гарантирането на гражданските права и установяването на социално равновесие. (Ангелова, 2016)

 

     Чрез прилагането на социална политика се извършва преразпределение на благата в обществото, като се вземат част от благата на хората посредством данъчното облагане и след това тези средства се дават на нуждаещи се хора от уязвими социални групи, като това става посредством осъществяване на социални дейности, включващи социални трансфери и социални услуги.

  

        Предмет на социалната политика са потребностите на хората, които са признати като важни. Удовлетворяването на тези потребности се осъществява чрез действията на субектите на социалната политика. Основните потребности за всички хора са: работа, отговаряща на квалификацията и уменията на дадения човек, безопасни и хигиенни условия на труд, социално и здравно осигуряване, здравеопазване, образование, жилищни условия, почивка и културна развитие (през свободното време) и др. На всяка от тези потребности съответства определена част от социалната политика – напр. политика на доходите, политика на социално осигуряване, жилищна политика и т.н. (Радев, 2017)

    

      Обект на социалната политика е социалната сфера, която е специфична област на обществените отношения, тъй като обхваща социално-класовите и националните отношения, както и връзките между обществото и личността, т.е. социалните отношения. (Радев, 2017)

    

       Субект на социалната политика е властта, т.е. управляващите към дадения момент в дадената държава. Властта е йерархично структурирана. Нейните действия засягат пряко гражданите. Като субекти на социалната политика се идентифицират и отделните институции и организации, които извършват социални дейности. (Радев, 2017) Такива са: Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения, неправителствените организации (фондации и сдружения), благотворителните организации, частните асоциации и др.

    

      Социалната политика се базира на множество принципи, сред които са: хуманизъм и социална справедливост, непрекъснатост, системност, приемственост, засилване на социалната помощ към уязвимите социални групи и др. (Рашкова, 2020)

     

     Основната цел на социалната политика е да се поддържат определени обществени отношения и обществен ред. Целите на социалната политика се осъществяват посредством социалното законодателство, социално договаряне и прилагането на преразпределителни техники. (Рашкова, 2020)

     

      Държавите, в които се прилага социална политика се наричат социални държави. За социална се смята тази държава, в която съществуват механизми за преразпределение на доходите на населението, така че да се постигне социална справедливост и всеки един индивид да има достоен стандарт на живот. В практиката са познати три основни модела на социалната държава, които са следните:

• Либерален модел – характерен е за САЩ, Великобритания, Канада. Тези държави развиват минималистична система на социално подпомагане, която включва ограничена социална поддръжка, а програмите за социално подпомагане са условни, т.е. за да бъде подпомогнато даденото лице то трябва да отговаря на определени условия. Други особености на този модел са: силно развита застрахователна система и минимално участие на държавата в закрилата на населението.

• Консервативен модел – прилага се в Австрия, Германия, Италия и др. Той е характерен за държави, чиято икономика е социално ориентирана. Тук държавата играе активна роля в социална сфера и има силна социална функция. Преразпределението на благата и доходите се осъществява от самата държава или от други субекти, които са под неин контрол. Държавата осигурява материалната поддържка на гражданите посредством осигурителната система, като съществува известна самостоятелност на осигурителните фондове, които биват управлявани съвместно от работодателите и профсъюзите.

• Социално-демократически (скандинавски) модел – прилага се в Швеция, Дания, Норвегия, Финландия и др. При този модел социалната функция на държавата е най-силна. Основните приоритети на държавата са свързани с благополучието на обществото, което се изразява основно в повишаване на доходите и постигане на пълна трудова заетост. Финансирането на социалната дейност се осъществява по два начина – чрез силния държавен сектор в икономиката и чрез високи данъци върху доходите. С цел да се намали разликата между богатите и бедните, държавата участва активно в преразпределението на доходите на населението. (Илиева, 2020)

​

      Социалната политика и социалната работа са неразделна част от функционирането на съвременните общества, тъй като чрез тях се осигурява стабилност, равнопоставеност и защита на уязвимите групи. Те служат като механизъм за регулиране на социалните отношения, намаляване на неравенствата и създаване на възможности за развитие на всеки гражданин. Чрез прилагането на различни модели на социална политика, държавите се стремят да постигнат баланс между икономическите си възможности и социалните нужди на населението. Въпреки предизвикателствата, социалната политика остава ключов инструмент за изграждане на справедливо и устойчиво общество, в което всеки индивид има шанс за достоен живот и реализация.

 

​

​

Източници: 

1. Ангелова, К., Социална политика и общество, Сборник от Международна научна конференция „Икономическо благосъстояние чрез споделяне на знания“, 2016. Стр. 146-150. Достъпно на: https://dlib.uni-svishtov.bg/bitstream/handle/10610/3045/n15_146_tom1Konf_80%20tom%201.pdf?sequence=1

2. Брайкова, Т., Теория на социалната политика, Парадигма, София, 2000.

3. Димова, Д., Кусев, И., Социална политика и социални дейности. Анализи, есета, технологии, Тракия-М София, 2003.

4. Илиева, В., Общество и функциониране на човека в него, Шумен, 2020.

5. Класова, С., П. Иванов, Г. Младенова, Л. Станкова, В. Балева, Л. Василева, Б. Дуранкев, Н. Найденов, Кр. Опров, А. Геров, Маркетинг, София, УННС, 2009.

6. Кръстев, В., И. Иванов, Социалната работа като процес – институционализация, идентификация и интернационализация: Ситуационен анализ на здравната система на Република България, Интернаука, Киев, 2022. Достъпно на: https://www.researchgate.net/publication/362593040_Socialnata_rabota_kato_proces_-_institucionalizacia_identifikacia_i_internacionalizacia_Situacionen_analiz_na_zdravnata_sistema_na_Republika_Blgaria

7. Радев, Н., Основи на социалната работа, Плевен, 2017.

8. Рашкова, Л., Социалната работа в контекста на социалната политика, Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2020. Стр. 497-502. Достъпно на: https://conference-pf.shu.bg/files/2020/dokladi/l-m-rashkova.pdf

​

​

Свързани теми: Социална политика на Република България

​