В България, социалната политика се определя Министерството на труда и социалната политика и изпълнява от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Агенцията за хората с увреждания и други институции, подчинени на министерството. Социалната политика включва редица политики с определена насоченост. Такива са:

• Политика в областта на трудовите отношения – нейна цел е повишаването на сигурността и качеството на труда чрез защита на трудовите, осигурителните и социалните права на работниците и служителите и подобряване на условията на труд в предприятията. Основните акценти на тази политика са: усъвършенстване на трудовото законодателство и законодателството в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд; единното прилагане на нормативните актове чрез осъществяване на контрол по отношение на спазването на трудовото законодателство, извършван от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

• Политика в областта на пазара на труда, защитата на националния пазар на труда, обучението на работната сила и интеграцията на неравнопоставените групи на пазара на труда – включва прилагането на следните инструменти: анализ на информация за пазара на труда; проучване на потребностите на работодателите от кадри с определена квалификация; разработване на нормативни актове в областта на заетостта; разработване на програми и мерки за заетост и обучение на работна сила; разработване на методики за обучение на възрастни; и др.

• Политика в областта на пенсионното осигуряване – една от основните цели на Министерството на труда и социалната политика е да се повишат качеството и сигурността на труда чрез защита на осигурителните права на работниците и служителите. България е изправена пред редица предизвикателства в тази сфера и затова усилията трябва да бъдат насочени към намирането на балансирани и устойчиви решения.

• Политика по отношение на децата и семействата – тя включва: закрила на детето; отпускане на семейни помощи за деца; деинституционализация на грижата за деца, лишени от родителска грижа; услуги за ранно детско развитие, насочени към информиране и консултиране на родителите за превенция на рисковете от заболявания или проблеми в развитието на децата; и др.

• Политика на социално включване – България е част от общите европейски усилия за създаване на работеща съвременна визия за социална Европа, която отчита предизвикателствата по отношение на бедността и социалното изключване. Основният документ, в който се посочват визията, целите и мерките за развитие на политиката в областта на бедността и социалното изключване в България до 2030 г., е Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030. Някои от приоритетите на стратегията са: равен достъп до качествено образование, равен достъп до качествено здравеопазване, устойчива интеграция на пазара на труда на трайно безработни лица, достъпни и качествени интегрирани социални услуги, подобрени жилищни условия за уязвимите социални групи и др.

• Политика на социално подпомагане – нейните цели са следните: да бъдат подпомагани гражданите, които не могат сами да задоволят своите жизнени потребности; да се укрепи и развие обществената солидарност за оказване на помощ в трудни житейски ситуации; да се осигури подкрепа за социално включване на лицата, които ползват социални услуги и социални помощи; да се насърчава и подпомага трудовата заетост на безработни лица, които получават социални помощи; да се насърчава предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица. Социалното подпомагане се реализира по два основни начина: чрез предоставяне на помощи в пари и/или натура и чрез предоставяне на социални услуги.

• Политика по отношение на хората с увреждания – включва осигуряване на социална подкрепа на хората с увреждания, като им се предоставят необходимите социални помощи и социални услуги.

• Демографска политика – основното предизвикателство в тази област е отрицателният естествен прираст, който е резултат от намалената раждаемост и увеличената емиграция. Отрицателният прираст на населението води до териториални диспропорции по отношение на броя на населението, влошаване на възрастовата структура и застаряване на населението. Приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика са формулирани в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.). Те са насочени към постигането на следната стратегическа цел: забавяне на темпа на намаляването на населението с тенденция стабилизиране в по-далечно бъдеще и осигуряване на високо качество на човешкия капитал чрез добро образование и квалификация, грижа за здравето и изграждане на необходимите способности и умения. Основната цел на политиката в сферата на демографията е да се ограничат негативните въздействия на демографския дисбаланс върху публичните финанси и социалните системи. (https://www.mlsp.government.bg/)

​

       Настоящият модел на социална политика в България се формира в резултат на обществената трансформация на българското общество през 90-те години на XX век. Необходимостта от социална политика и изборът на определени нейни форми са обект на спорове, в които се налага тезата, че социалната политика нарушава икономическата логика на развитие на капитализма и така се затруднява приспособяването към глобалния пазар. На противоположната страна е тезата, че социалната политика може да се използва за постигане на благоприятни икономически резултати, но тази теза е слабо застъпена. Така, социалната политика се превръща в остатъчен инструмент, с който просто се подпомагат индивидите, които не могат да се справят сами или с помощта на семейството си. Въпреки, че първата теза преобладава, всички правителства на България, управлявали след падането на комунистическия режим (през 1989 г.), прилагат социална политика в една или друга форма, чрез която се намесват в нивото на заетостта, разпределението на доходите, достъпа до социални и публични услуги и в крайна сметка и в потреблението. (Томова, 2020)

 

       След Световната икономическа криза от 2008-2009 г., световните експерти не само намалиха критичния си тон по отношение на социалната политика, но и преосмислиха и промениха отношението си към нея. Все по-често се обосновава необходимостта от прилагането на нов подход към публичното управление и разработването и прилагането на нови инструменти, чрез които да се коригират последствията от свободната пазарна игра. (Томова, 2020)

 

    Трите основни модела на социална политика са: либерален, консервативен и социално-демократически. (Илиева, 2020)

 

      Моделът на социална политика, който се прилага в България може да бъде определен като хибриден, тъй като притежава черти и от трите модела,  но най-много се приближава до консервативния модел.  

 

    Чертите на консервативния модел, които притежава социалната политика на България са следните:

• социално осигуряване – България разчита основно на осигурителната система (пенсии, здравно и социално осигуряване);

• роля на държавата – държавата участва в социалната сфера, но чрез механизми, които зависят от осигурителни вноски (пенсионна система, здравно осигуряване);

• фондове и работодатели – социалното осигуряване включва самостоятелни фондове, но те се управляват в рамките на правила определяни от държавата.

 

     Чертите на либералния модел, които притежава социалната политика на България са следните:

• условни помощи – социалното подпомагане в България е ограничено и подлежи на строги критерии за достъп;

• силна роля на частния сектор – има добре развит частен сектор в пенсионното осигуряване (частни пенсионни фондове) и здравеопазването (допълнителни здравни застраховки).

 

     От социално-демократическия модел, България прилага най-вече някои социалните програми и политики, каквито са: безплатното образование, държавната политика за подкрепа на част от семействата и политиката за защита на социално слабите. В България няма достатъчно високи данъци, както е в Скандинавските държави, които прилагат социално-демократическия модел, което не осигурява достатъчно силна преразпределителна роля на държавата.

​

      Основните предизвикателства, пред които е изправена социалната политика на България са следните:

• Борбата с бедността и социалното изключване – България е най-бедната страна в Европейския съюз. Една трета от населението на страната е в риск от бедност и социално изключване. За бедни се смятат около 20% от хората, като голям е делът на работещите бедни.

• Насърчаване на високо равнище на качествена и устойчива заетост – трудовият пазар в България се характеризира с недостиг на кадри в много сфери. Това е проблем, който трябва да бъде преодолян най-вече с подходящи политики в областта на образованието и професионалната квалификация.

• Подобряване на достъпа до обучение на уязвимите лица – усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на приобщаващото образование за учениците със специални образователни потребности и предотвратяване на отпадането на ученици от уязвими социални групи от училище.

• Подобряване на достъпа до качествени здрави услуги – здравноосигурителната система в България се нуждае от подобрение, тъй като в момента средствата, събирани за здравни осигуровки не осигуряват достатъчно качествена медицинска помощ и грижа в медицинските заведения и често се налага хората да си доплащат или да сключват допълнителни здравни застраховки.

• Осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания – социалните помощи и пенсии за хора с увреждания, помощите за отглеждане на дете и пенсиите в България са твърде ниски и не могат да осигурят добър стандарт на живот за хората от уязвимите групи (хора с увреждания, семейства с ниски доходи, пенсионери).

• Подобряване на жилищните условия за уязвимите групи и подкрепа за бездомните хора –  в България има недостиг на социални жилища, а условията в наличните често са лоши. Много уязвими групи, включително ромската общност, семейства с ниски доходи и възрастни хора, живеят в лоши битови условия или без достъп до основни комунални услуги. Освен това, липсват достатъчно приюти и социални програми за подкрепа на бездомните хора, което изисква целенасочени политики за осигуряване на достъпни жилища и социална рехабилитация. (Авдикова, 2015)

 

      Всяко от посочените предизвикателства е както причина, така и следствие от бедността и социалното изключване – явления с комплексен характер, които не засягат само доходите и материалното благосъстояние, но и възможностите на хората да участват активно в обществения живот. За да бъдат трайно преодолени тези проблеми, усилията и мерките трябва да са насочени не само към смекчаване на негативните последици за обществото, но и към превенция и отстраняване на първопричините, които ги пораждат. (Авдикова, 2015)

​

       Социалната политика в България играе ключова роля за намаляване на бедността, социалното изключване и осигуряването на по-добро качество на живот за всички граждани. Въпреки наличието на различни механизми за социално подпомагане и осигуряване, страната е изправена пред значителни предизвикателства, свързани с ниските доходи, достъпа до качествени здравни и образователни услуги, както и демографските проблеми.

 

        За да бъде социалната политика по-ефективна, е необходимо прилагането на дългосрочни и устойчиви стратегии, които не само да смекчават последиците от социалните проблеми, но и да са адресирани към отстраняване на причините за тяхното възникване. Инвестициите в образованието, пазара на труда и социалната защита могат да допринесат за изграждането на по-справедливо и приобщаващо общество, което да отговори на нуждите на всички негови членове.

 

 

​

Източници:

1. Авдикова, А., Актуални проблеми на социалната политика в национален и европейски контекст, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2015.

2. Илиева, В., Общество и функциониране на човека в него, Шумен, 2020.

3. Министерство на труда и социалната политика на Република България, https://www.mlsp.government.bg/  

4. Томова, Т., Българският път в социалната политика, Автореферат на дисертационен труд за присъждане на научна степен, София, 2020.

5. Актуализирана стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. – 2030 г.), изготвена от Министерството на труда и социалната политика

6. Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване с хоризонт 2030, изготвена от Министерството на труда и социалната политика

​​​

​

Свързани теми: Социална политика на държавата

​