Социалната работа с деца и семейства заема ключово място в системата на социалните услуги. Нейната основна цел да бъдат подпомагани уязвимите групи в обществото и да се създаде условия за тяхното пълноценно участие в социалния живот. Съвременните предизвикателства, свързани с бедността, насилието, социалната изолация и нарушените семейни отношения, изискват прилагане на интегриран и професионален подход от страна на социалните работници. В този контекст е важно да се разбере същността на социалната работа с деца и семейства, нейните основни принципи, функции и законова уредба, които я правят ефективен инструмент за подкрепа и превенция.

​

      Семейството е важна част от всяко общество и като такава то изпълнява множество социални функции. На практика, семейството представлява група от хора, които са близки и/или роднини. В тази група се осъществява първичната социализация и възпитание на децата, а също и в значителна степен се реализират грижите за нетрудоспособните и възрастните членове на обществото. (Ганева, 2004)

 

      Семейството като социална единица постоянно се развива и променя. Съществуват различни видове семейства, но най-общо те се делят на: патриархално семейство (включва четири поколения), разширено/сложно семейство (включва три поколения) и нуклеарно (включва две поколения – родители и деца). В днешното общество преобладават нуклеарните семейства. Намаляването на броя на поколенията в семействата е обща тенденция, която се наблюдава във всички по-добре развити държави. (Ганева, 2004)

  

        Значението на семейството като социална единица е свързано с неговите основни функции, които са следните:

• Репродуктивна функция – създаване на нови поколения, като по този начин се осъществява биологичното възпроизводство на обществото;

• Възпитателна (социализираща) функция – тя се изразява в предаване на опит и изграждане на ценности, знания и умения у новото поколение;

• Икономическа функция – тя се изразява в материалното осигуряване на семейството и организация на производството и потреблението;

• Рекреативна функция – включва взаимопомощ, превенция и поддържане на физическото и емоционалното здраве на членовете на семейството;

• Регулативна функция – тя е израз на реализацията на властта в семейството и включва коригиране на поведението на неговите членове съобразно установените морални норми в рамките на семейството. (Ганева, 2004)

 

       Ако семейството не е в състояние да изпълнява една или повече от своите основи функции, то това води до неговото дестабилизиране. Семейства, чието нормално функциониране е затруднено биват определяни като семейства в социален риск. В тази група спадат следните видове семейства: непълните семейства (с един родител), многодетните семейства, семейства на лица с увреждания, семейства с безработни членове, пенсионерски семейства, семейства на бежанци. Към тях могат да се прибавят и самотните възрастни хора, бездомните лица и хората с различни здравословни проблеми. Потенциален социален риск има и когато са налице неблагоприятни за възпитанието на децата фактори като конфликти, зависимост към алкохол или наркотици, прояви на насилие и др. (Ганева, 2004)

 

      Социалната работа със семейства представлява вид професионална дейност, която е свързана с оказване на съдействие и помощ на семейства с цел да им се осигури достоен живот, определено културно и материално ниво и да им се оказва подкрепа и защита в предкризисни или кризисни ситуации. Спецификата на социалната работа със семейства се обуславя от това, че семейството представлява група хора, които имат своите задължения и отговорности, затова и когато даден член от това семейство има проблем, това се отразява и на останалите членове. Има случаи, в които противоречията в дадено семейство се натрупват с години и това води до ескалиране на конфликтите. (Методическо ръководство за предоставяне на услугите „формиране и развитие на родителски умения“ и „семейно консултиране и подкрепа“, 2015)

 

        Приоритет на социалната работа със семейства са децата, особено когато те са в риск. Като деца в риск се разглеждат всички деца, които са членове на семейства в риск.

 

      При работата със семейства се прилагат следните основни подходи:

• Системен подход – семейството и членовете му се разглеждат като кръг от хора, в който всеки си взаимодейства с останалите и оказва влияние върху тях, както и те върху него. В същото време семейството се влияе и от факторите на външната среда.

• Структурен подход – този подход обръща повече внимание на семейната структура. Според С. Минухин, важен аспект на семейната структура е йерархията – в едно нормално семейство родителската субсистема има ръководеща роля и е на по-високо ниво от детето/децата (сиблинговата субсистема). От гледна точка на този подход, функционалните семейства имат ясни граници, подходяща йерархия, гъвкави и адаптиращи се са към промените и окуражават диференциацията на индивида.

• Полигенерационен подход – разглежда присъствието на хора от различни поколения в семейството, приемствеността и взаимодействието между тях. Подходът анализира също и какво влияние оказват предишните поколения върху настоящия състав на семейството.

• Поведенчески подход – обръща внимание на моделите на поведение на членовете на семейството, тоест как те се отнасят един към друг.

• Комуникационен подход – разглежда общуването в семейството, комуникативните умения на неговите членове, комуникационните канали, които използва, комуникационната им култура и това доколко са открити и откровени един с друг.

• Стратегически подход – чрез него се работи за преустройство и промяна в семейните отношения, които да подобрят взаимоотношенията и атмосферата в семейството. (Методическо ръководство за предоставяне на услугите „формиране и развитие на родителски умения“ и „семейно консултиране и подкрепа“, 2015)

 

      Основните области на интервенция при социална работа със семейства са следните: жилищни и материално-битови проблеми, трудности при отглеждането на децата, развод или раздяла на родителите, конфликти в семейството, насилие в семейството, заболяване или смърт на член от семейството, възпитанието на децата и родителските умения, отношенията между децата и родителите, девиантно поведение при децата, проблемите на самотните родители, кризите в семейството и др. (Ганева, 2004)

 

      Работата със семействата може да се раздели на две основни категории:

• Програми за семейно съхранение – включват центрирани върху семейството услуги, които са насочени към семейството като цяло и в контекста на семейните ценности и култура и към семейства с деца в риск. Тези услуги имат ограничена продължителност (1-5 месеца); включват развитието на отношения между клиентите и социалния работник, които са фокусирани върху семейството; насочени са към конкретни потребности на семейството, които се решават чрез кризисни интервенции, тренинг, консултиране, конкретна помощ и др.; точно локализирани са във времето и пространството; достъпни са денонощно, всеки ден (24/7). Основните недостатъци на тези програми са следните: ограниченост (може да се помага само в един сегмент); не се осигурява дългосрочна помощ или подкрепа с цел преодоляване на влиянието на социално-икономическите фактори; не са подходящи при високо ниво на бедност и маргинализация.

• Програми за семейна поддръжка – насочени са към предотвратяването и решаването на трудности преди да са се превърнали в сериозни проблеми или кризи. Те са базирани на възможностите на семействата и обслужват всички семейства. Характеризират се и с: гъвкаво програмиране, местоположение и цели; широк достъп до услуги; гъвкавост и продължителност на обслужването; всестранно обслужване. (Иванов, 2008)

 

    В световната практика, социалната работа със семейства се осъществява основно като посредничество чрез консултиране, т.е. социалният работник участват в процеса на договаряне между членовете на семейството. Интересен пример за това е моделът на семейното групово конфериране, прилаган във Великобритания и Нова Зеландия, който включва няколко основни етапа:

• Подготовка – включва: идентифициране на потребностите на семейството, избор на социален работник, организационна подготовка, среща на социалния работник с детето в присъствието на приятели, съученици, учители, адвокати.

• Информиране – социалният работник информира семейството относно идентифицираните слабости по отношение на семейния начин на живот и отглеждането на детето и предлага възможности за тяхното преодоляване.

• Реализиране на семейно групово конфериране – семейната група бива оставена сама да реши проблемите си, като пред нея се поставят три основни задачи: да състави семеен план; да съгласува участието на всеки член на семейството в осъществяването на плана; да избере отговорник за детето в семейството, който да има право да взема определени решения, свързани с детето.

• Съгласуване на семейния план – след като плана бъде изготвен от семейството, социалният работник и другите специалисти от екипа се запознават с него, след което отново се срещат със семейството за да уточнят ангажиментите на всеки от членовете на семейството, проблемите свързани с набавянето на необходимите ресурси и начина, по който ще се извършва наблюдението и контрола върху изпълнението на плана. (Ганева, 2004)

 

     За да работи ефективно със семейството, социалният работник трябва да предприеме следните действия:

• Да извърши диагностика на проблема, като анализира комуникационните процеси между членовете на семейството, моделите на поведение, установените норми и правила за общуване, както и разпределението на семейните роли;

• Да планира цели, стратегии и очаквани резултати, като идентифицира наличните ресурси и определя учебните и поведенческите умения, които се нуждаят от развитие или промяна;

• Да играе ролята на посредник между членовете на семейството, като ги насърчава сами да достигнат до решения на възникналите проблеми;

• Да предоставя консултации на родителите, насочени към усъвършенстване на техните педагогически знания и умения;

• Да оказва помощ и подкрепа на членовете на семейството при изпълнение на техните роли и при разрешаване на семейни конфликти;

• Да посредничи между семейството и други специалисти или институции при необходимост от външна помощ. (Иванов, 2008)

 

      Професионалните интервенции се разглеждат като процес на договаряне или споразумение между клиента и специалиста. Тези интервенции се прилагат и при работа със семейства. Според Ламас, те могат да бъдат класифицирани в шест основни категории:

• Помощ и асистенция (най-често срещана форма) – клиентът се намира в по-слаба позиция, а професионалистът поема отговорността за намиране и прилагане на решения на проблемите;

• Консултация – включва среща със специалисти, които, благодарение на своя опит, възраст или обучение, дават съвети за справяне с трудности преди вземането на окончателно решение;

• Терапия – процес, насочен към адаптация в условията на структурна криза;

• Оценка – експертна дейност, при която взаимодействието между клиента и професионалиста се основава на допълващи се роли;

• Контрол – действие, което напомня на клиента за обстоятелства, които предизвикват у него страх или безпокойство;

• Информация – предоставяне на знания, подобно на образователен процес. (Иванов, 2008)

 

       При работа с дете, усилията обикновено са насочени към:

• Улесняване на връзките между децата и родителите и преодоляване на проблемите между тях;

• Проучване на индивидуалните способности на даденото дете и насочването му към подходящо учебно заведение;

• Ангажиране на детето през свободното му време;

• Консултиране и информиране на детето, в зависимост от възрастта, интересите и степента му на развитие;

• Осигуряване на съдействие за подобряване на социално-битовите условия, в които живее детето;

• Насочване на детето към центрове за социална рехабилитация и интеграция (при необходимост);

• Осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите по проблеми, които са свързани с обучението и възпитанието на децата. (Ганева, 2004)

 

      Основните закони, с които се регламентира социалната работа със семейства са следните:

• Закон за социалните услуги (ЗСУ) – регламентира предоставянето на социални услуги, включително и при работа със семейства и деца, принципите на подкрепа и механизмите за оценка на потребностите.

• Закон за закрила на детето (ЗЗД) – основен нормативен акт, който определя: принципите и мерките за закрила на децата; специалната закрила за деца в риск; органите, осъществяващи закрилата на децата и техните отговорности; правата на децата.

• Семеен кодекс – регулира семейните отношения, родителските права и задължения, осиновяването, попечителството и настойничеството. Този закон засяга работата на ДСП най-вече в случаите, когато става въпрос за развод и за вземане на решения относно възпитанието и отглеждането на децата.

• Закон за хората с увреждания – осигурява подкрепа хората с увреждания и техните семейства (чл. 2, т. 4). Съгласно чл. 5, ал.2, т. 5 от закона, едно от средствата за оказване на подкрепа на хора с увреждания с цел социално приобщаване е предоставянето на социални услуги.

• Закон за защита от домашно насилие – предвижда мерки за защита на жертвите на насилие в семейството и задълженията на институциите в такива случаи. Защита по този закон може да поиска всяко лице, което е жертва на домашно насилие, включително и дете. Когато пострадалото лице е малолетно или непълнолетно, производството по издаване на заповед за защита може да се образува по молба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за защита от домашно насилие).

 

       В социалната работа със семейства, приоритет винаги са децата. Съгласно чл. 5 от Закона за закрила на детето, на децата в риск се осигурява специална закрила. Според закона, като дете в риск се определя[1]:

• Дете, което е без родители (починали са или е лишено от техните грижи, поради ограничения на техните права или заради изоставяне);

• Дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение в или извън неговото семейство;

• Дете, за което съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, социалното или интелектуалното му развитие;

• Дете, за което съществува риск от отпадане от училище или което вече е отпаднало от училище.

 

       Правната рамка по отношение на закрилата на детето в България е изградена въз основа на два основни нормативни документа, които са Конвенцията на ООН за правата на детето и Конституцията на Република България. Въз основа на тях, са приети следните нормативни документи: Закон за закрила на детето, Семейния кодекс и Националната стратегия за детето.

Основните принципи на правната рамка са положени в Конституцията на Република България и по-конкретно в чл. 14 и чл. 47. Чл. 14 от Конституцията гласи: „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото.“ В чл. 47 се определят основните законови положения относно отглеждането и възпитанието на децата и майчинството.

 

      Основният закон, който действа в защита на правата на децата в България е Законът за закрила на детето. Заедно с правилника за неговото прилагане, този закон указва кои са държавните органи, които отговарят за прилагането на мерките и дейностите по закрила на децата и по какъв начин тези органи си взаимодействат помежду си. В него се посочва и по какъв начин юридическите и физическите лица също могат да участват в тези дейности. Съгл. чл. 3 от Закона за закрила на детето, закрилата се осъществява въз основа на следните принципи: зачитане и уважение към личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване на най-добрия интерес за детето; осигуряване на специална защита за дете в риск; временен характер на ограничителните мерки и др.

     

        Законът, в който приоритет е интереса на детето в ситуации на конфликти в семейството и при осиновяване е Семейния кодекс. Чрез неговите разпоредби се осигурява защита на децата в случаи, когато се уреждат отношения, които са основани на брак, попечителство и настойничество.

Мерките, предвидени за закрила на детето в семейна среда са упоменати в чл. 23 от Закона за закрила на детето. Те са най-общо следните: осигуряване на психологическа, педагогическа и правна помощ за лицата, които отглеждат децата; насочване към подходящи социални услуги; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и интереси; консултиране и съдействие по въпроси свързани със социалното подпомагане и социалните услуги; съдействие за подобряване на семейните и битовите условия и др. Съгласно чл. 24 от Закона за закрила на детето мерките по чл. 23 се изпълняват от дирекция „Социално подпомагане“ след постъпило искане от страна на лицата, които се грижат за детето (родител, настойник, осиновител, попечител) или от самото дете.

 

      В чл. 25 от Закона за закрила на детето са упоменати всички възможни основания за настаняване на детето извън семейството. Такива основания са: починали, неизвестни родители или родители, лишени от родителски права или с ограничени права; родителите/настойниците/попечителите трайно не полагат грижи за детето; родителите/настойниците/попечителите се намират в трайна невъзможност да се грижат за детето; детето е жертва на домашно насилие и има сериозна опасност от увреждане на неговото здраве и др. Тази мярка се налага само в случаите, когато са изчерпани всички други възможности или когато се налага спешно детето да бъде изведено от семейството поради застрашаващи живота и здравето му обстоятелства.

 

      След като детето бъде изведено от семейството на основание на някое от положенията, посочени в чл. 25, то съгласно чл. 26 от Закона за закрила на детето, то може да бъде настанено в семейство на близки или роднини, приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Настаняването се прави след произнасяне на съда. Докато съда се произнесе, дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето извършва временно настаняване, като това става по административен ред.

 

       Закрилата на децата в България се осъществява от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и прилежащите към нея отдели „Закрила на детето“, включени в дирекциите „Социално подпомагане“ по места, кметовете на общините, различни неправителствени организации и др. Всички споменати държавни органи участват в изграждането и прилагането на държавната политика за закрила на детето.

 

    Социалната работа с деца и семейства е сложна и отговорна дейност, изискваща професионализъм, етика и ангажираност. Тя се основава на законодателни рамки, които гарантират правата и закрилата на детето, както и подкрепата за семейството в трудни житейски обстоятелства. Чрез прилагането на интердисциплинарен подход и сътрудничество между институциите, социалните работници играят важна роля в изграждането на благоприятна среда за развитие на децата и укрепване на семейните връзки. Добрата практика и прилагането на политики в съответствие с нуждите на децата и семействата са гаранция за по-ефективна социална работа и устойчиви резултати в дългосрочен план.

 

[1] Доп. разпоредба №11 от Закона за закрила на детето, обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.39 от 1 Май 2024 г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 17 Септември 2024 г.

 

​

Източници:

1. Ганева, В., Социалната работа със семейството“, сп. Диалог, СА „Д. А. Ценов“, Свищов, 2004.

2. Иванов, И., „Диагностика в социалната работа със семейството“, ШУ „Еп. Константин Преславски“, Научно-практическа конференция с международно участие, посветена на 120 години от създаването на Софийския университет “Подготовка, професионална реализация и социален статус на социалния работник”, 7 – 8 ноември, 2008.

3. Методическо ръководство за предоставяне на услугите „формиране и развитие на родителски умения“ и „семейно консултиране и подкрепа“, София, 2015 г. Достъпно на: https://maritsa.bg/uploads/1473660813-1538380731-168.pdf

4. Конвенция на ООН за правата на детето

5. Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.

6. Закон за закрила на детето, обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000 г.

7. Закон за защита от домашно насилие, обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005 г.

8. Закон за социалните услуги, в сила от 01.07.2020 г., обн. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019 г.

9. Закон за хората с увреждания, в сила от 01.01.2019 г., обн. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018 г.

10. Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009 г.

​