Децата са най-уязвимата част от обществото и поради тази причина те се нуждаят от закрила от страна не само на своите родители и близки, но и от страна на обществото и държавата. Децата трябва да бъдат защитени от бедност, тормоз, насилие и т.н. За да се осъществи това на практика са нужни законови рамки, с които да се определят правата на децата. В световен мащаб, такава рамка е Конвенцията на ООН за правата на детето, която е приета на 20 ноември 1989 г. по инициатива на УНИЦЕФ. В България, законовите основи са положени в Конституцията на Република България и са развити в редица закони, главните от които са Законът за закрила на детето и Семейният кодекс.     

 

​

Деца в риск и семейства в риск

   

   Като деца в риск се разглеждат всички деца, които са членове на семейства в риск. Семействата в риск са тези семейства, които не успяват да изпълняват своите функции поради някаква причина. Основните фактори, които могат да доведат до дисфункционалност на семейството са икономическите и социалните условия в държавата и региона, където семейството живее. Тези семейства имат  нужда от финансова и психологическа подкрепа, за да преодолеят проблемите си и да станат отново функционални.

 

    Семействата в риск могат да бъдат обособени в няколко основни групи: семейства с нарушено личностно функциониране, семейства в неравностойно социално положение и семейства в асоциално или престъпно поведение.

 

   Семействата с нарушено личностно функциониране са семейства, които като цяло са добре функциониращи, но при появата на определени обстоятелства срещат затруднения и имат проблеми. При тях е нужна помощ, за да преодолеят своите жизнени кризи и да нормализират функционирането си. Децата от тези семейства не се намират в голям риск, но при евентуално задълбочаване на проблемите, биха могли да попаднат в рисковата група и да имат нужда от специално внимание и помощ от страна на държавата.

 

   Семействата в неравностойно положение са по-многобройни в сравнение със семействата с нарушено личностно функциониране. Тази група се състои от следните видове семейства: непълни семейства (семейства на самотни родители), семейства на деца с увреждания, семейства на деца, които се отглеждат извън семейството (в семейство на близки или роднини, в приемни семейства или в държавни институции).

 

  Към семействата с асоциално или престъпно поведение се включват: семействата със зависимости (алкохол, наркотици, хазарт и др.), семейства в социално-нравствена деградация (занимаващи се с дейности като кражби, проституция, трафик на хора, изнудване и др.).

 

    Съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за закрила на детето, един от принципите върху които се осъществява закрилата на детето е осигуряването на специална закрила за деца в риск. Съгласно закона (Допълнителни разпоредби, § 1, т.11), като дете в риск се определя:

• Дете, на което родителите са починали, са неизвестни или са лишени от родителски права или правата им са ограничени и не могат да се грижат за детето;

• Дете, което е станало жертва на някакъв вид злоупотреба – насилие, експлоатация или всякакъв друг вид нехуманно и унизително отношение;

• Дете, за което има опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, социално, нравствено и интелектуално развитие;

• Дете, за което съществува риск да отпадне от училище или което вече е отпаднало от училище.

 

​

Нормативна рамка по отношение закрилата на детето

 

     Правната рамка по отношение на закрилата на детето в България е изградена въз основа на два основни нормативни документа, които са Конвенцията на ООН за правата на детето и Конституцията на Република България. Въз основа на тях, са приети следните нормативни документи: Закон за закрила на детето, Семейния кодекс и Националната стратегия за детето.

Основните принципи на правната рамка са положени в Конституцията на Република България и по-конкретно в чл. 14 и чл. 47. Чл. 14 от Конституцията гласи: „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото.“ В чл. 47 се определят основните законови положения относно отглеждането и възпитанието на децата и майчинството.

 

   Конвенцията на ООН за закрила на детето дава цялостната рамка относно закрилата, предоставянето на услуги и участието на всички деца без да се допуска дискриминация и с оглед на тяхното пълноценно преживяване и развитие. В чл. 1 на конвенцията като дете се определят всички човешки същества на възраст под 18 години. Най-общо в конвенцията се включват следните аспекти на защитата на правата на децата: недискриминация, защита на най-добрия интерес на детето, задължения за грижа и закрила, стандарти за грижа, преживяване и развитие, участие, свобода на изразяването, закрила от насилие, периодичен преглед на настаняването, закрила от икономическа експлоатация или други злоупотреби с децата, физическо и психо-социално възстановяване и социална интеграция на деца с проблеми.

    

    Основният закон, който действа в защита на правата на децата в България е Законът за закрила на детето. Заедно с правилника за неговото прилагане, този закон указва кои са държавните органи, които отговарят за прилагането на мерките и дейностите по закрила на децата и по какъв начин тези органи си взаимодействат помежду си. В него се посочва и по какъв начин юридическите и физическите лица също могат да участват в тези дейности. Съгл. чл. 3 от Закона за закрила на детето, закрилата се осъществява въз основа на следните принципи: зачитане и уважение към личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване на най-добрия интерес за детето; осигуряване на специална защита за дете в риск; временен характер на ограничителните мерки и др.

     

     Законът, в който приоритет е интереса на детето в ситуации на конфликти в семейството и при осиновяване е Семейния кодекс. Чрез неговите разпоредби се осигурява защита на децата в случаи, когато се уреждат отношения, които са основани на брак, попечителство и настойничество. Четири от принципите на закона са пряко свързани с децата. Те са следните: особена закрила на децата (чл. 2, т. 4), равенство на родените в брака, извън брака и осиновените деца (чл. 2, т. 5), зачитане на личността в семейството (чл. 2, т. 6) и уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството (чл. 2, т. 7).

    

      Основният инструмент за осъществяване на държавната политика в областта на закрилата на детето е Националната стратегия за детето 2008-2018 г. Беше направен опит да бъде приета и нова Национална стратегия за детето с период на действие 2019-2030 г., но поради множеството възражения и протести от страна на обществото и различни организации, тя не беше приета. Основният мотив за протеста срещу стратегията беше разширяването на правомощията на социалните работници да отнемат деца от семействата им. Стратегията все още не е преработена и не е влязла в сила, поради политическите и икономическите сътресения в последните години в страната ни. В проекта за Национална стратегия за детето 2019-2030 г. са включени мерки в пет области: здраве и здравословен начин на живот; качествено образование за всички деца; семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот; сигурна среда и достъп до правосъдие; отдих и свободно време/детско всекидневие.

​

    Законодателните решения относно мерките за закрила на детето целят реализиране на принципа, който е заложен в чл. 47 на Конституцията, отнасящ се до отглеждането и възпитанието на децата като висш приоритет на държавата, която е длъжна да осигури такива грижи и закрила, които са необходими за осигуряване на благосъстоянието на детето. Също така се вземат предвид и законоустановените родителски права и задължения.

 

    Мерките за закрила на детето са включени в глава 4: Мерки за закрила на детето от Закона за закрила на детето (чл. 23 - 43а). Мерките, предвидени за закрила на детето в семейна среда са упоменати в чл. 23 от закона. Те са най-общо следните: осигуряване на психологическа, педагогическа и правна помощ за лицата, които отглеждат децата; насочване към подходящи социални услуги; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и интереси; консултиране и съдействие по въпроси свързани със социалното подпомагане и социалните услуги; съдействие за подобряване на семейните и битовите условия и др. Съгласно чл. 24 от Закона за закрила на детето мерките по чл. 23 се изпълняват от дирекция „Социално подпомагане“ след постъпило искане от страна на лицата, които се грижат за детето (родител, настойник, осиновител, попечител) или от самото дете.

 

    В чл. 25 от Закона за закрила на детето са упоменати всички възможни основания за настаняване на детето извън семейството. Такива основания са: починали, неизвестни родители или родители, лишени от родителски права или с ограничени права; родителите/настойниците/попечителите трайно не полагат грижи за детето; родителите/настойниците/попечителите се намират в трайна невъзможност да се грижат за детето; детето е жертва на домашно насилие и има сериозна опасност от увреждане на неговото здраве и др. Тази мярка се налага само в случаите, когато са изчерпани всички други възможности или когато се налага спешно детето да бъде изведено от семейството поради застрашаващи живота и здравето му обстоятелства.

 

    След като детето бъде изведено от семейството на основание на някое от положенията, посочени в чл. 25, то съгласно чл. 26 от Закона за закрила на детето, то може да бъде настанено в семейство на близки или роднини, приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Настаняването се прави след произнасяне на съда. Докато съда се произнесе, дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето извършва временно настаняване, като това става по административен ред.

 

    В закона са посочени и мерки и действия, свързани с: приемната грижа и приемните семейства; резидентна грижа за деца, при които са изчерпани всички възможности за настаняване в семейна среда; уведомяване при риск от изоставяне на дете; действия при непосредствен риск от изоставяне на дете; предотвратяване на изоставяне на дете с увреждане; осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация; осигуряване на полицейска закрила; издирване на изчезнали деца.

 

​

Приемна грижа, осиновяване, настаняване в семейства

 

     Съгл. чл. 34а, ал. 1, приемната грижа е мярка за закрила на детето, според която то е настанено в семейство на близки или роднини или в приемно семейство. В членове 31 и 32 на Закона за закрила на детето са уточнени положенията, свързани с приемните семейства.  Съгласно чл. 31, ал. 1 за приемно се смята семейство от двама души или отделно лице, при което може да бъде настанено дете съгласно договор и след като има решение на съда съгласно чл. 27 от закона. Приемните родители не са носители на родителски права и задължения.

 

    Подкрепата на семействата на близки или роднини, кандидатите за приемни семейства или утвърдените приемни семейства се осъществява чрез социални услуги, които включват: набор и оценка на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето (чл. 34а, ал. 2 от Закона за закрила на детето). Тези социални услуги се предоставят от общините и от доставчиците на социални услуги, които са лицензирани по реда на Закона за социалните услуги (чл. 34а, ал. 3 от Закона за закрила на детето). Социалните услуги могат да се извършват и от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес в случаите, когато общината не предоставя такива услуги и няма лицензирани доставчици на социални услуги в дадения район (чл. 34а, ал. 4 от Закона за закрила на детето).

Съгл. чл. 35 от Закона за закрила на детето, резидентна грижа се предоставя на детето само в случай, че са изчерпани всички други възможности за оставане в домашна среда след прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда или настаняване извън семейството в семейство на близки или роднини или в приемно семейство в случай, че детето е било изведено от семейството по някаква причина.

 

     Положенията, свързани с предотвратяването на изоставянето на деца са уредени в чл. 36а, 36б и 36в от Закона за закрила на детето. В чл. 36а е упоменато, че всеки на който е известно, че има риск едно дете да бъде изоставено или е пренебрегвано от родителите/настойниците/попечителите си е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция „Социално подпомагане“, като проверката на сигнала се прави незабавно.

 

    В чл. 36б са описани действията, които трябва да се предприемат, когато съществува риск от изоставяне на дете след раждане. В този случай, ако на управителят на болницата и личния лекар на бременната жена е известно, че тя възнамерява да изостави детето си след раждането, те са длъжни да подадат сигнал до дирекция „Социално подпомагане“. Управителят на  лечебно заведение има същите задължения и в случай, че има дете, което е подхвърлено, предадено, намерено или изоставено в това лечебно заведение.

 

    В чл. 36в са описани действията, които се предприемат в лечебното заведение след раждането на дете с увреждане с цел предотвратяване на изоставянето на детето от родителите му. След като се установи, че детето е родено с увреждане, началникът на родилното отделение трябва веднага да информира родителите по подходящ начин, а медицинските лица, работещи в отделението, където е родено детето с увреждане са длъжни да положат всички усилия, за да мотивират родители да не изоставят детето си чрез предоставяне на пълна информация за неговото състояние и начините за лечение и терапия, както и необходимите грижи. Също така, началникът на родилното отделение е длъжен да информира дирекция „Социално подпомагане“ и доставчикът на социални услуги с цел възможно най-рано да се окаже подкрепа на родителите на детето с увреждане.

 

​

Държавни органи, прилагащи мерките за закрила на детето

 

     Закрилата на децата в България се осъществява от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и прилежащите към нея отдели „Закрила на детето“, включени в дирекциите „Социално подпомагане“ по места, кметовете на общините, различни неправителствени организации и др. Всички споменати държавни органи участват в изграждането и прилагането на държавната политика за закрила на детето.

 

    Основният орган, който се ангажира със закрилата на детето в България е Държавната агенция за закрила на детето към Министерския съвет. Основните функции на ДАЗД са:

• Подобряване на координацията между институциите и органите, които работят в областта на детските политики;

• Извършване на мониторинг и контрол по отношение на спазването на правата на децата;

• Ръководи работата на Националния съвет за закрила на детето.

 

    На местно ниво, мерките за закрила на детето се прилагат от отделите „Закрила на детето“, които с цел да бъдат спестени средства на държавата, са разкрити като част от дирекциите „Социално подпомагане“, които са структури на Агенцията за социално подпомагане (АСП) към Министерството на труда и социалната политика. Обвързването на отделите за закрила на детето със социалното подпомагане се оказва несполучливо, тъй като мерките за закрила на детето се обвързват главно със социалното подпомагане, а така прилагането на правата на детето остава на заден план.

 

     Основните дейности, които отделите „Закрила на детето“ извършват са:

• Извършване на проверки по сигнали и жалби, свързани с нарушаване на правата на дете/деца;

• Даване на задължителни предписания, според които да бъдат отстранени установените нарушения;

• Осъществяване на сътрудничество и съдействие с нестопански организации, които осъществяват дейности свързани със закрила на децата;

• Подаване на сигнали до компетентните органи за предприемане на действия по защита на деца;

• Налагане на административни санкции на нарушители;

• Извършване на проверки относно спазването на правата на детето от страна на държавни и общински органи, които полагат грижи за деца (детски градини, детски ясли, домове за деца лишени от родителски грижи и др.);

• Извършване на наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца по отношение на това дали се спазват правата на детето.

 

     Националния съвет за закрила на детето (НСЗД) е създаден към ДАЗД съгласно чл. 18 от Закона за закрила на детето. Той има консултативни и координационни функции. В него участват представители на няколко министерства (на труда и социалната политика, на правосъдието, на външните работи, на образованието и науката, на здравеопазването, на младежта и спорта, на финансите и на вътрешните работи), АСП, НСИ,  Националния съвет по наркотичните вещества и други държавни агенции и органи. Всички проекти на нормативни актове, в които се съдържат разпоредби засягащи децата се внасят в Министерския съвет едва след като са получили предварително становище от НСЗД.

 

    Предвидено е създаването на Комисия за детето като консултативен орган в рамките на общинските структури. Тази комисия се явява и като обединяващо звено по отношение на политиките за всички деца, намиращи се на територията на дадена община. В нея се включва широк набор от участници, които разработват общинската програма за закрила на детето, съобразявайки се с потребностите на децата и техните семейства в рамките на общността.

След направените промени през 2012 г. в Закона за омбудсмана, като едно от правомощията на омбудсмана на Република България е включена и защитата на правата на децата с предвидените в същия закон средства (чл. 19, ал. 1, т. 10 от Закона за омбудсмана).

 

​

​

Източници: 

1. Здравкова, Б., „Социална подкрепа на деца и семейства в риск“, https://www.uni-vt.bg/userinfo/430/pub/3801/statia-ped.almanah.pdf

2. Конвенция на ООН за правата на детето

3. Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.

4. Закон за закрила на детето, обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г.

5. Закон за омбудсмана, в сила от 01.01.2004 г., обн. ДВ. бр. 48 от 23.05.2003 г.

6. Семеен кодекс, в сила от 1.10.2009 г., обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.

7. Проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

8. Сашева, В., „Борисов: Национална стратегия за детето 2019-2030 няма“, 15.05.2019 г., https://bit.ly/3BjyUN3, посетен на: 7.09.2022 г.

9. Детски права. Политика за закрила на детето, https://www.schoolofpolitics.org/oak/Pdf/analizi_2/Detski_prava_Politika_za_zakrila_v_Bulgaria.pdf

10. Сайт на Държавната агенция за закрила на детето, https://sacp.government.bg/

11. „Държавна агенция за закрила на детето и отдели за закрила на детето“, https://www.humanrightsguide.bg/bg/temi/organizatsii-koito-mogat-da-vi-pomognat/drzhavni-institutsii/drzhavna-agentsiya-za-zakrila-na-deteto-i-otdeli-za-zakrila-na-deteto

​​

​

Свързани теми: Социална работа с деца и семейства

​