Условните изречения от втори тип се ползват, когато говорим за хипотетична, нереална ситуация, при която нещо би последвало от нея.

   Условно изречение е сложно и се състои от две прости изречения:

• Изречение, започващо с "if" (ако), което съдържа условието. То е в минало просто време.

• Главно изречение, съдържащо възможния резултат, ако е било изпълнено условието. В него се употребява глагола "would" (щях, щеще, щяхте и т.н.).

Примери:
If I ate cake, I would/I'd get fat. (Ако ядях торта, щях да съм дебел/а.)
If Anna got up earlier, she wouldn't always be late. (Ако Анна ставаше по-рано, тя нямаше винаги да закъснява / не би закъснявала винаги.)

​

Особености:
 

• По принцип в if-изречението не се ползва глагола "would", но ако отправяме молба може да го употребим. Тук значението на глагола вече е би, бих и т.н.

Пример: 

If you'd like to come this way, the doctor will see you. (Ако ти би дошъл този път,  докторът ще те види.)
 

• В този тип изречения вместо "was" (мин. вр. на гл. be) за 1 и 3 л. ед. ч (I, he, she, it) може да ползваме "were", както при другите лица и числа.

Пример: 

If Rachel were playing/was playing her stereo, it wouldn`t be so quiet in here. (Ако Рейчъл си пускаше стереото, не би било толкова тихо тук.)
If I were/was you, I`d ask a lawyer for some advice. (Ако бях на твое място, бих поискал съвет от адвокат.)

 

• В главното изречение често се ползва глагола would, но може да ползваме и глаголите could и might (превод: можеше).

Пример:

If we had a calculator, we could work this out a lot quicker. (Ако имахме калкулатор, можеше да свършим това много по-бързо.
If Rachel worked harder, she might do even better at her studies. (Ако Рейчъл работеше повече, тя можеше дори да се справя по-добре със своето следване/учение.)

 

 

Сравнение между условни изречения от тип 1 и тип 2:

 

• Тип 1 определя възможна ситуация в бъдеще, която може да се случи, но може и да не се случи, докато тип 2 определя нещо нереално, въображаемо.

Примери:
тип 1: If you have a lie-down, you'll feel better. (Ако легнете, ще се почувствате по-добре.)
тип 2: If I had a million pounds, I'd probably buy a yacht. (Ако имах милион лири, вероятно щях да си купя яхта.)
 

• И двата типа условни изречения изразяват възможност, но при втори тип е доста по-малко вероятно да се случи.

Примери:
тип 1: If we take a car, we'll have to pay for parking. (Ако си вземем кола, ще трябва да плащаме за паркинг.) - тук не сме решили дали да вземем колата, но има вероятност да я вземем.
тип 2: If we took a car, we'd have to pay for parking. (Ако бяхме взели колага, щеше да трябва да плащаме за паркинг.) - тук сме решили  да не взимаме колата и казваме какво е щяло да стане, ако не беше така, а я бяхме взели. 
 

• Може да ползваме условно наклонение от втори тип в оферти и предложения, както и първи тип, но при употребата на "would" офертата или предложението е по-малко директно в сравнение с това, при което се ползва "will".

Пример:

If you needed ticket, I could get you one. (Ако ти е трябвал билет, можех да ти взема един.)

​

​

Следващ урок: 

Условни изречения от трети тип

​

​