Когато в изказването си искаме да наблегнем на нещо, то тогава трябва да използваме пълната форма на глагола "be", "do" или "have". Употребата на глагола е в зависимост от глаголното време на изречението. Наблягането се използва предимно в положителни изкази.

             

 

Наблягане с "do"

               

   Когато искаме да наблегнем на нещо и изказа ни е в сегашно просто време, трябва да употребим "do" като помощен глагол. Той не се превежда, а просто засилва значението на основния глагол (придобива значението на "наистина", "много" и други подобни засилващи значението думи). Когато казваме "do", го казваме с ударение. Мястото на "do" е пред другия глагол и след подлога, т.е. на второ място в изречението.

​

    Когато ползваме трето лице, единствено число за подлог, то тогава "do" става "does". Не се слага "-s" след основния глагол, тъй като вече има на "does".

Примери:

I do like this picture. – Аз (много) харесвам тази картина.

I do love you. – Аз (много) те обичам.

He does care about you. – Него (наистина) го е грижа за теб.

               

    Можем да наблягаме и в минало просто време. Тогава ползваме "did", като главния глагол трябва да остане в инфинитив, т.е. не се добавя "-ed" накрая, както е при обикновеното изречение в минало просто време. При изказа правим ударение върху "did".

Примери:

Обикновено изречение: I enjoyed the party. – Аз се насладих на партито.

Наблегнато изречение: I did enjoy the party. – Аз (наистина) се насладих на партито.

 

​

Наблягане с "be"

​

    В сегашно просто време глаголът "be" не може да се употребява с помощен глагол, за да се наблегне на него, затова се ползва самият той като, въпреки че е главен глагол, във формата му за съответното лице и число, като се ползва пълната, а не съкратената форма и се набляга интонационно. Наблегнатото изречение по нищо не различава от обикновеното такова, освен по изказа, т.е. по ударенито, което ще сложим върху спрегнатия глагол "be".

Примери:

I am smart. – Аз (наистина) съм умен/умна.

It is nice. – Това е (много) мило.

 

​

Наблягане при перфектно време

               

    Когато глаголното време на действието е сегашно перфектно просто или продължително време, то тогава ползваме "have", за да наблегнем. Тук пак няма да има разлика от обикновеното изречение в сегашно перфектно време, разликата ще е само в изказа на "have", т.е. ние ще го кажем с ударение.

Пример:

Wonderful! You have done lot of work! – Чудесно! Ти си свършил много работа!

​​

​

Наблягане при бъдеще време

               

    Можем да наблегнем и в изречение, чието време е бъдеще, когато в него се ползва някой от глаголите "will" и "shall". Тук разлика с обикновеното изречение в бъдеще време с "will"/"shall" няма, разликата е само в изказа – "will"/"shall" се казва с ударение.

Пример:

I will write you! – Ще ти пиша (наистина)!

 

​

Императив с "do"

               

   Можем да ползваме "do" с цел наблягане и в императивно изречение. Чрез него засилваме заповедта, но обикновено този вариант се ползва в разговорния език.

Пример:

Do hurry up! – (Наистина) побързай!

 

  Също така можем да наблягаме с "do" и когато ползваме императивни изречения с цел покана или предложение. По този начин поканата или предложението звучат по-учтиво.

Пример:

Do have a seat, please. – Седнете, моля.

​

​

Следващ урок:

Въпроси с отговор да или не

​