Много от съгласните звуци в немския език се произнасят, както и в другите езици. Такива обикновени съгласни са: f, h, k, m, n, p, t, x и др.

    Съгласните b, d, g също се произнасят без някакви особености, когато са в началото на думата или сричката. Когато обаче се намират в края на думата или сричката или пред t или st - се произнасят по следния начин: b като p, d като t и g като k.
Примери:

Bier (чете се: биа)

grab (чете се: гра:п)
Bad (чете се: ба:т)
Tag (чете се: та:к)

    Когато g (ге) е част от наставката "-ig", то се произнася като българското "х" (тоест като "-их").

Примери:
hastig (чете се : хастих)
zwanzig (чете се: цванцих)

traurig (чете се: траурих)

      Немското l (eл) се произнася меко, нещо подобно на "ль".

Примери:

Lampe

alle 

​

     Немското r (ер) се произнася по два начина. Едното е така наречено увуларно "r", т.е. произнася се чрез увулата. А другото се произнася с вибриране на езика.

Примери:

Büro

Gittare

      Буквата j (йот) съответства на българското "й" или "ь".
Примери:

Jahr (чете се: йа:)

jetzt (чете се: йетц)

 

       Двойното ве (w) се чете като "в".
Примери:

wild (чете се: вилд)

Wasser (чете се: васа)

     Z (цет) се чете като "ц".
Примери:

Zimmer (чете се: цима)

zwanzig (чете се: цванцих)

    Буквата s (ес) има различни начини на чете, които са следните:

​

• Когато е единична, т.е. не е дублирана се чете като "з", когато е в началото на дума или е между две гласни.

Примери:

Salz (чете се: залц)

Käse (чете се: кезе)

 

• Когато е единична, но се намира в края на думата, се чете като "с".

Пример:

Eis (чете се: айс)

 

• Когато буквата е двойна се произнася като меко "с" и в определени случаи се заменя с ß (есцет), което се произнася по същия начин. Есцет (ß) се ползва, когато е след дълга гласна, след двойна гласна, преди буквата t и в края на думата.

Примери:

äußerst (чете се: ойзерст)

weiß (чете се: вайс)

Straße (чете се: щра:се)

Schloß (чете се: шло:с)

​

    Двойното s (ss) се ползва след кратка гласна и никога не се ползва в края на думата или сричката или пред друга съгласна.

Примери:

Wasser (чете се: васа)

dass (чете се: дас)

Забележка: В швейцарския немски не се ползва "ß", а се ползва само "ss".

 

• S се ползва и в съчетание с други букви, като по този начин образува други звуци. Това са съчетанията sch (ш), tsch (ч), st (щ).

Примери:

Schule (чете се: шу:ле)

Deutsch (чете се: дойч)

Straße (чете се: щра:се)

      Буквата v (фау) в немските думи и в края на думата се чете като "ф" (като има и изключения), а в чуждици се чете като "в".
Примери:

Vater (чете се: фа:тъ)

verhairatet (чете се: ферхайратет)

Dativ (чете се: датиф)

Vase (чете се: ва:зе)

     Буквата q (ку) винаги е в съчетание с буквата u (qu) и заедно се произнасят като "кв".
Примери:

Qualität (чете се: квалитет)
 

    Буквата с (це)  съответства на българското "ц", когато е пред буквите "ä", "е" и "i". В немския език рядко се срещат думи, започващи с "c", като обикновено повечето са чуждици, идващи от английски, латински и френски. Затова и в повече случаи се чете като "к". 
Примери:

Cäsar (чете се: Цезар)

Computer (чете се: компюта)

Couch (чете се: коуч)

City (чете се: сити)

Chance (чете се: шанс)

Club (чете се: клуб)

 

      Немските думи, които започват с "ц", обикновено са с буквата "z" (цет). 

Примери:

zwei (чете се: цвай)

zu (чете се: цу)

     Има и съчетания от две гласни, които се четат по следния начин:

• ch - ползва се в началото на думата и в зависимост от думата се чете по няколко различни начина - като "к", "ш", "х" и "ч" -пр. Christ (крист), charmant (шармант), Chemie (хеми:), Chip (чип);

• gn - "гн", "г" се произнася леко пред "н"; по същия начин са: kn, ng, pf, ps;

• ph - чете се като "ф" - пр. Philosophie (философи:);

• th - чува се само "т", а "х" е тихо - пр. Thomas (Томас);

• zw - чете се като "цв4 - пр. zwingen (цвинген).

 

​​

​

​

Следващ урок:

Именителен падеж в немския език

​