Именителният падеж (Nominativ) в немския език се използва основно за подлога (субекта) в изречението – тоест за това кой или какво извършва действието.

Примери:

Der Hund bellt. (Кучето лае.)

Der Mann liest ein Buch. (Мъжът чете книга.)

Die Frau kocht das Abendessen. (Жената готви вечерята.)

Das Kind spielt im Garten. (Детето играе в градината.)

Die Kinder gehen zur Schule. (Децата отиват на училище.)

 

  Също така, този падеж се използва за сказуемното определение, когато има предикативно съществително или прилагателно след глаголи като "sein" (съм), "werden" (ставам), "bleiben" (оставам), "heißen" (казвам се) и "scheinen" (изглеждам).

Примери:

Er ist ein Lehrer. (Той е учител.)

Er wird bald ein Lehrer. (Той скоро ще стане учител.)

Sie bleibt meine beste Freundin. (Тя остава моята най-добра приятелка.)

Wie heißt dein Bruder? (Как се казва твоят брат?)

Es scheint ein schöner Tag zu werden. (Изглежда, че ще бъде хубав ден.)

 

 Формите на определителните, неопределителните и отрицателните членове на съществителните остават непроменени в именителен падеж. Същото важи и за показателните местоимения. Те са следните:

• За м. р. -> ein, kein, der, dieser, jeder, jener и т.н.

• За ж. р. -> eine, keine, die, diese, jede, jene и т.н.

• За ср. р. -> ein, das, kein, dieses, jedes, jenes и т.н.

• За мн. ч. -> die, keine, diese, jede, jene и т.н.

 

  Когато са в именителен падеж личните местоимения са следните: ich (аз), du (ти), er/sie/es (той/тя/то), wir (ние), ihr (вие), sie (те), Sie (Вие – уваж. форма). Повече за личните местоимения в немския език - научете тук.