Когато употребяваме самостоятелно думи показващи принадлежност (притежание) в изречението, тогава те се идентифицират като притежателни местоимения. Разликата между притежателните местоимения и притежателните прилагателни е в това, че първите се употребяват самостоятелно в изречението, а вторите – винаги са прикрепени към съществителното име, за което се отнасят.

      

  Притежателните местоимения могат да се ползват с определителен член (la, el, los, las), като той зависи от рода и числото на притежанието, за което говорим.

Примери:

La responsabilidad fue mía. (Отговорността беше моя.)

¿Esta casa es de tu padre? – No, es mía. (Тази къща на баща ти ли е? – Не, моя е.)

Me gusta tu casa, pero la nuestra es más grande. (Харесвам твоята къща, но нашата е по-голяма.)

      

   Притежателните местоимения имат същите форми като притежателните местоимения, които се ползват след съществително, т.е. те са следните: