Годишен финансов отчет - обща характеристика

Годишен финансов отчет - обща характеристика, изисквания

Финансовият отчет представлява система от взаимосвързани отчетни показатели отнасящи се до дейността на предприятието за определен период. Той се използва както от самото предприятие, така и от всички заинтересовани от неговата дейност лица – ръководство, персонал, кредитори, държавата, партньори, акционери, купувачи, обществеността и т.н. Формата и съдържанието на финансовия отчет са регламентирани в Закона за счетоводството (ЗС), Националните счетоводни стандарти (НСС) и Международните счетоводни стандарти (МСС).[3]

Финансовите отчети могат да бъдат: месечен, тримесечен, за шестмесечен, за деветмесечен и годишен. Годишните финансови отчети се съставят задължително след приключването на отчетната календарна година, за която се отнасят. В състава на годишния финансов отчет влизат следните отчети и документи: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.[3]

Във финансовите отчети информацията се представя структурирано чрез следните показатели:

Активи – това са ресурси, които се контролират от предприятието. Те са резултат от минали събития и от тях се очаква да се получат бъдещи икономически изгоди за предприятието.
Пасиви – това са сегашните задължения на предприятието, които са резултат от минали събития. Очаква се уреждането на тези задължения да породи изходящ поток от ресурси, които съдържат икономически изгоди. Задълженията биват два основни вида: законови и конструктивни.
Собствен капитал – представлява остатъчния дял в активите на предприятието след приспадането на всички негови задължения.
Приходи – представляват нарастване на икономическите изгоди през счетоводния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи или намаление на пасиви, което води до увеличаване на размера на собствения капитал (различно от увеличение в следствие на направени вноски от собствениците).
Разходи – представляват намаляване на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активи или понасяне на пасиви, които водят до намаляване на собствения капитал (различно от увеличение в следствие на направени вноски от собствениците).
Парични потоци – представляват движението на паричните средства по посока от предприятието навън и обратно.[4]

Годишният финансов отчет се съставя от физическо лице, счетоводно предприятие или одиторско предприятие, като последното трябва да е регистрирано по Търговския закон и Закона за независимия финансов контрол. Съставител на годишния финансов отчет може да бъде само лице, което отговаря на изискването за минимална степен на завършено образование и трудов стаж. Изискванията са следните:

Да има висше счетоводно-икономическо образование в областта на счетоводството, вътрешния и външния одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол. Изискуемия стаж е: при магистърска степен – 2 години; при бакалавърска степен – 3 години, при степен специалист – 4 години.
С друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, вътрешния и външния одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол.
Със средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.[1]

Съставянето на годишния финансов отчет, на практика, представлява последният етап от годишното счетоводно приключване на всяко предприятие. Съгл. чл. 29 от Закона за счетоводството годишният финансов отчет за всички предприятия включва следните задължителни отчети: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. Съгл. НСС 1 отчетите влизащи в състава на ГФО са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци и приложение. По отношение на задължителните елементи на годишния финансов отчет, в закона се допускат и следните изключения:

За малките предприятия - съгл. чл. 29, ал. 3 от ЗС годишният финансов отчет на търговците, чийто размер на нетните продажби не надхвърля 200 хил. лв. и не подлежи на задължителен финансов одит, могат да съставят само отчет за приходите и разходите, като изключение правят инвестиционните и финансовите холдингови дружества.
За микропредприятията - съгл. чл. 29, ал. 4 отчетът на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите.
Средните и големите предприятия задължително изготвят пълен комплект на годишния финансов отчет съгласно приложимите в страната счетоводни стандарти (чл. 29, ал.9 от ЗС). Малките предприятия и микропредприятията могат да съставят пълен комплект, само ако желаят.[5]

След като бъде изготвен, годишният финансов отчет трябва да бъде проверен и заверен. Това се прави от дипломирани експерт-счетоводители или юридически лица (одитори), които са оторизирани да извършват такива услуги (счетоводни къщи, фирми и др.). С проверката се цели да се установи дали извършените счетоводни дейности са правомерни съгласно Закона за счетоводството и другите нормативни документи. Резултатите от извършената проверка се обобщават и представят в доклад, изготвен от дипломирания експерт-счетоводител, който след това подписва и подпечатва, както доклада, така и самите части на отчета. Така, годишният финансов отчет се счита за заверен.[2]

Публичните дружества са задължени да правят външен одит на своите годишни финансови отчети, докато останалите могат да правят такъв одит само по желание. Вътрешният одит се прави от всички фирми по тяхно желание, но обикновено той е необходим за тях, тъй като така си гарантират, че информацията предоставена в отчетите е вярна.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството, при съставянето на финансовите отчети трябва да се спазват следните изисквания по отношение на информацията, която се представя в тях:

Действащо предприятие – приема се, че предприятието ще продължи да съществува и да развива дейност и няма намерение или необходимост да намали обема или да прекрати своята дейност.
Последователност на представянето и сравнителна информация - начинът, по който статиите се представят и класифицират във финансовите отчети, както и счетоводните политики и методите на оценяване, трябва да бъдат съгласувани и прилагани последователно през последващите отчетни периоди. Това се прави с цел да се осигури сравнимост на счетоводните данни и показатели във времето, което дава възможност за по-добро анализиране и оценка на финансовото състояние и производителност на организацията.
Предпазливост – включва оценка и идентифициране на потенциални рискове и предвидими възможни загуби, свързани с икономическите сделки. Спазването на този принцип има за цел да се осигури реалистично отразяване на финансовите резултати, включително и евентуалните негативни последствия от бъдещи събития.
Начисляване – този принцип се прилага при изготвянето на всички финансови отчети на предприятието с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци. Спазването на този принцип гарантира, че ефектите от сделки и други събития се включват във финансовите отчети в момента на тяхното възникване, независимо от факта дали паричните средства или техните еквиваленти са получени или платени в съответния период. Така, финансовите отчети отразяват реалните икономически събития за съответния период.
Независимост на отделните счетоводни периоди и наличие на стойностна връзка между началния и крайния баланс - всяка периодична отчетност се разглежда като самостоятелна съгласно счетоводните правила, независимо от факта, че тя има връзка с предходния и следващия период. Важно е, финансовите данни в началото на текущия отчетен период да съответстват на данните в края на предходния период, за да се поддържа непрекъсната информационна връзка между тях.
Същественост – този принцип подчертава, че всяка важна група статии с подобен характер трябва да бъде представена отделно. Обединяването на суми по статии с подобен характер може да се извърши, когато тези суми са незначителни или когато се цели по-голяма яснота в представянето. За съществена се смята тази сума, която ако бъде пропусната или отразена неточно, това би повлияло върху икономическите решения на ползвателите на отчета или би довело до нарушаването на принципа на вярното и честното представяне на финансовата информация за предприятието.
Компенсиране – съгласно този принцип, предприятието не би следвало да извършва прихващания (компенсации) между активи и пасиви или между приходи и разходи. Вместо това трябва да се отчитат отделно активите и пасивите, както и приходите и разходите.
Предимство на съдържанието пред формата – според този принцип, счетоводното отразяване на сделките и събитията трябва да бъде базирано на тяхното истинско съдържание, същност и икономическа реалност, а не просто на правната им форма. Спазването на този принцип гарантира, че финансовата отчетност отразява реалния икономически смисъл на действията, а не се ограничава до формалните юридически аспекти на счетоводните документи.
Активите се отразяват в отчетите по цена на придобиване – тази цена може да бъде покупната или по себестойност на актива, както и по други методи, приложими в счетоводните стандарти. [6]

В НСС 1 – Представяне на финансови отчети са включени следните изисквания по отношение на информацията, представени във финансовите отчети:

Ясно, вярно и честно представяне на информацията;
Същественост;
Представяне на сравнителна информация;
Цифрите се представят в хиляди левове;
Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и да се разграничават от друга информация, която се представя от предприятието;
Отчетният период е една календарна година;
Разделите, групите и статиите в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите се посочват отделно и в поредността, определена за съответната форма. [7]

Качествените характеристики, на които трябва да отговарят финансовите отчети, независимо дали са годишни или за по-кратък период, са следните: разбираемост, уместност, същественост, надеждност и достоверно представяне на информацията, предимство на съдържанието пред формата, неутралност, предпазливост, пълнота и сравнимост на информацията.[4]

Годишният финансов отчет включва следните отчети и документи: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.

Източници:

Абаджиева, Р., Димитрова, И., Основи на счетоводството, „Център за образование и научни проучвания“ ООД, София, 2005.
Джорджева, Б., Обща теория на счетоводната отчетност, Тилиа, София, 1995.
Дурин, С., Дурина, Д., Счетоводство на предприятието, 11-то издание, Форком, Варна, 2002.
Маринова, Д., „Стъпки при съставяне на финансов отчет“, Kreston BulMar, https://balans.bg/statiya/stapki-pri-sastavyane-na-finansov-otchet
От какво се състои ГФО и какво подлежи на публикуване? https://www.new.xn--80aabehksqhybob0dex.com/info.php?id=88
Закон за счетоводството, в сила от 1.01.2016 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5.03.2021 г.
НСС 1 – Представяне на финансови отчети, в сила от 1.01.2005 г.