Преподаването чрез използване на интерактивни методи служи като алтернатива на традиционните методи на преподаване, които често водят до ниска мотивация на учениците и липса на интерес към преподавания материал.

​

      Като цяло, в началната степен на образование, най-подходящият интерактивен метод е игровият, тъй като той дава възможност на децата да учат докато играят и се забавляват. Ефективността на този метод е 4-5 пъти по-голяма от тази на традиционните методи на обучение. Чрез играта се разнообразяват често задаваните упражнения. Когато учениците се забавляват е много по-лесно да се сплотят и да се постигне по-отворена атмосфера на взаимно внимание. Игровият метод спомага и за насърчаване на комуникацията между учениците, което го прави особено подходящ за по-срамежливи или нови ученици в класа. Той помага и за засилване на интереса към обучението. Ролята на учителя обикновено се свежда до това да бъде арбитър. Игровата дейност за учебни цели се базира на следните основни принципи: активност, динамичност, привличане на интерес, работа в екип, изпълнение на роли, решаване на проблеми, конкурентност, самостоятелност, системност, ориентираност към постигане на резултати. (Иванов, 2005)
     

     Разновидност на игровия метод са ролевите игри, които също са подходящи за приложение при учениците от 1-4 клас, тъй като учениците могат да влизат в различни роли и да научават как биха се почувствали на мястото на някой друг. Те са от особено значение за развиването на емпатия и разбиране и приемане на различните хора.
 

          Сократовите беседи също са подходящи за прилагане при малките ученици, тъй като те им помагат да развият критично мислене и да се опитват сами да откриват знанието и истината.
 

       Други интерактивни методи на обучение, които са подходящи за учениците от началния образователен етап са следните (Иванова, 2014):

• Методът „светкавица“ – учителят хвърля някакъв мек и лек предмет към някой от учениците като му задава въпрос, изискващ кратък и бърз отговор. Той може да се използва като начин за „разсънване“ на класа.

• Методът „лавина (снежна топка)“ – учителят написва на лист дадена тема или проблем и го дава на учениците, които да напишат мнението си. Листът може да се сгъва, за да не може даден ученик да види какво са написали другите преди него. Има и устна форма на метода, при който условието е всеки следващ ученик, който изказва мнение, да се стреми да не повтаря казаното от някой друг. 

• Методът „светофар“ – с него се разпределя (групира) информация, която е предварително зададена или предложена от учителя и учениците. Чрез цветовете на светофара се оценява степента на истинност на дадена представена информация (зелено – верен отговор, червено – грешен отговор, жълто – непълна информация). 

• Рисуване на идеи – дава възможност да се провокира въображението и асоциативното мислене на учениците. Подходящ е при въвеждането на нова тема. Избира се тема, а учениците се разделят на групи. Не се дават допълнителни указания. Всяка група има говорител, който изразява основните идеи в рисунките. Накрая всички обсъждат и коментират рисунките и идеите представени в тях. Рисунките могат да бъдат оставени на видно място и след няколко урока учениците да се върнат и да добавят елементи към тях.

 

          При малките ученици не е много подходящо да се използват интерактивните методи брейнсторминг и дискусия, тъй като те изискват повече зрялост и познания, които те ще придобият в по-горните класове.
 

           Интерактивните методи изискват взаимодействие между участниците, изразяващо се в партньорство и комуникация между тях. Това допринася за подобряването на социализацията на учениците, особено на тези от тях, които са по-срамежливи и затворени. В резултат на взаимодействието е възможно учениците да си повлияят взаимно, да обогатят знанията и уменията си или да променят първоначалното си мнение по определен въпрос или проблем.

​

        Използването на интерактивни методи може да допринесе за: повишаване на качеството на образованието; подобряване на усвояването на знанията и уменията от страна на учениците; повишаване на мотивация за учене; по-доброто социализиране на учениците. Те са ценен инструмент, който може да помогне на учителите в началното училище да създадат по-ефективна и ангажираща учебна среда за своите ученици.

​

​

​

Източници:

1. Иванов, И. (2005), Интерактивни методи на обучение. Юбилейна научна конференция с международно участие 50 години ДИПКУ – Варна на тема: „Образование и квалификация на педагогическите кадри – развитие и проекции през ХХІ век“, https://angelsto.wordpress.com/wp-content/uploads/2015/07/1.pdf, посетено на: 7.04.2024 г.
2. Иванова, Н., Интерактивност в обучението. Интерактивни методи и техники, СУ „Св. Климент Охридски“, https://staging.44sou.eu/wp-content/uploads/2014/01/Interaktivnost-v-obuchenieto.-Interaktivni-metodi-i-tehniki-Prof.-dpn-Neli-Ivanova.pdf