Мотивирането на учениците става чрез два вида стимули – вътрешни и външни. Вътрешните се изразяват в усещането за лично удовлетворение от работата на ученика и постигнатите резултати от нея. За да бъде постигнато това удовлетворение, трябва да се приложат външни стимули за мотивация, каквито са: похвалата от учителя, интересните уроци, уютната класна стая и др.

  

     За да бъдат интересни уроците могат да се прилагат разнообразни дидактически и възпитателни методи. Тези методи могат да бъдат разделени в няколко основни групи: словесни, нагледни, практически и интерактивни. Тук ще разгледаме интерактивните методи на обучение. 

 

      Интерактивните методи на обучение представляват реална алтернатива за педагозите по отношение на повишаването на мотивацията на учениците и повишаване на ефективността на образователния процес. Основната характеристика на тези методи се състои в интензивното взаимодействие между участниците в обучителния процес (учениците и учителите).  

​

     Обучението по своята същност представлява интеракция, която протича между учениците и учителя. Това взаимодействие не е просто предаване на някаква информация, съдържаща знанията, които са включени в учебната програма, от учителя към учениците, а целенасочено и организирано трансформиране на тази информация в знания, които могат да се използват на практика.

  

     Иван Иванов казва следното: „Участието в процеса на обучение трябва да е активно, а не пасивно. Ефективното учене се основава на споделения опит на учениците.“ (Иванов, 2005)

​

     За да може учениците да бъдат въвлечени в обучителния процес, преподаването трябва да става по интересен за тях начин. Активацията на учениците става по три основни начина: слухов, визуален и кинестетичен. Повечето учебни методи активират само единия от тези начини, което налага необходимостта от преосмисляне на обучението, така че то да се основава на всички типични за него видове активност: общуване, познание, изследване и практическо приложение. (Иванов, 2005)

​

     Обучението чрез интерактивни методи включва интензивно взаимодействие между участниците в обучението, при което се създават условия за: провокиране на мисленето на учениците; изказване на лични мнения и защита на собствените виждания и тези; преобладаване на творческото мислене над обикновеното възпроизвеждане на информация. (Колишев, 2013)

​

          Интерактивните методи на обучение имат следните основни характеристики (Колишев, 2013):

• Наличие на въпрос или задача, която провокира мисленето на учениците;

• Наличие на интеграция между мисленето и действието, тъй като отговорът на въпроса или решението на задачата може да се постигне чрез засилено взаимодействие между участниците в обучителния процес;

• Развиване на определени интелектуални, социални и практически умения в резултат на активното общуване, мислене и действие.

​

       Според Иванов, вариантите на обучение в интерактивен режим са следните (Иванов, 2005):

• Обучението като изследване – има две разновидности: проектно обучение и опитно обучение;

• Ситуативно обучение – прилага се в обучението на възрастни и в професионалното обучение. Ученето става чрез разиграването на ситуации от реалния живот.

• Инцидентно обучение – представлява увеличаване на специфичните знания, разбирания и умения, което се случва инцидентно (случайно) по време на изпълнение на задачи. Такива са: ученето от грешки, ученето чрез междуличностно експериментиране и ученето в мрежа.

• „Ученикът като учител“ – даден ученик влиза в ролята на учител на останалите ученици, като това се случва в регулирана обстановка. Учениците попадат под въздействието на междуличностните и културните аспекти на изучаваната от тях професия.

• Учене базирано на работа – в зависимост от съчетанието между работа и формално обучение, биват три вида: договорно обучение (обучението се извършва в реална организация на базата на сключен договор), кооперативно обучение (обединява обучението в клас и обучението в предприятие) и стажуване.

• Проблемно обучение – представлява форма на обучение, при което се изучават реални проблеми, като целта не е да се решат проблемите, а да се натрупат знания и умения. То се извършва на базата на провеждан диалог по време на дискусии.

• Кооперативно (съвместно) обучение – учениците работят в екип по обща задача, като е задължително всички да се включат. Чрез него се постигат положителни взаимозависимости, тъй като всички членове на екипа трябва да си сътрудничат, за да изпълнят задачата. Също така, учениците се научават да носят индивидуална и групова отговорност, да си взаимодействат и комуникират с останалите членове, да работят в екип и да участват в организирани групови дейности.

• Обучение базирано на игра – има два модела: инструктивистки модел, при който учениците се учат чрез образователни игри, разработени от учителя и конструктивистки модел, при който учениците се учат, играейки игри разработени от самите тях. Ученето по време на игра е свързано с изживяването на силни емоции. Те обхващат две области: емоционална и когнитивна.

 

     Според Николай Колишев, интерактивните методи на обучение се отличават от останалите по следните признаци: въпрос/задача, който провокира мисленето; интеграция между мислене и действие; развитие на определени интелектуални, социални и практически умения в резултат на активно мислене, общуване и действие. Той смята, че интерактивните методи, които се отличават с особено високо мотивиращо въздействие върху учениците са: дискусията, мозъчната атака, евристичната (сократова) беседа и игровите методи.

 

        Дискусията представлява разговор, в който участниците споделят собственото си мнение по отношение на даден проблем с цел той да бъде анализиран задълбочено. Тя може да се състои само от анализ на проблема, а може да включва и формулиране на становище и вземане на решение. По време на дискусията е много вероятно да има противопоставяне на различни и често противоположни гледни точки. Видовете дискусия са: свободна, вътрешногрупова, междугрупова, дихотомна и трихотомна. (Колишев, 2013)

  

     Мозъчната атака по своята същност е интерактивен метод на обучение, чрез който се провокира мисленето на учениците. Той се използва при решаване на проблем, при който има няколко алтернативи. Осъществява се на два етапа: генериране на идеи и отсрочено обсъждане на идеите. При даването на идеи трябва да се спазва правилото да не се отправят критики, да не се дават оценки и да не се обсъждат идеите. По този начин участниците могат по-спокойно да дават нестандартни идеи без да се притесняват. Отсроченото обсъждане на идеите става от един до три дни след провеждането на първия етап. По време на това обсъждане се коментират предложените идеи и се открояват техните предимства и недостатъци, след което се взема решение коя от предложените идеи да се приеме. Обсъждането не се прави веднага след даването на идеите, а се отлага малко във времето, защото по този начин се дава време на участниците да не се занимават съзнателно с проблема и дадените предложения за решаването му, а те да отлежат в подсъзнанието им. Също така, по този начин се противодейства на влиянието, което се оказва от автора на дадената идея върху другите участници и така те могат да вземат по-адекватно и лишено от влияния решение. (Колишев, 2013)

 

       Игровите методи са методи, при които усвояването на знанията става в условна ситуация. Основната им отличителна черта е забавният и занимателният характер на правилата за действие. Условността на ситуацията се обуславя от две възможни причини: първата е, че се поставят изисквания, които са с цел да се обучават учениците и чието изпълнение не се налага в реалността, а втората – пресъздават се въображаеми отношения във въображаема обстановка.  Други важни, но незадължителни елементи на игровите методи са игровите роли и игровите предмети. Разновидности на игровите методи са: ролевите игри, симулативните игри, игрите-драматизации и др. (Колишев, 2013)

  

     Евристичната (сократова) беседа е метод на обучение, при който акцентът пада върху задаваните въпроси от учителя и даваните отговори от учениците. Основната цел на метода е учениците сами да достигнат до решението на даден теоретичен или практически въпрос, който има само едно вярно решение. Достигането до това решение става благодарение на насочващите въпроси и коментари на учителя. По време на евристичната беседа учителят разчленява чрез въпроси проблема на съставните му части по такъв начин, че всеки въпрос да произтича от предходния и накрая всички те заедно да водят до решаването на проблема. Основна роля тук играят продуктивните въпроси, които служат за достигане на нови знания. Могат да се използват също и репродуктивни въпроси, с които да се възпроизведе старо знание. Основното изискване е учениците да се намират на определено базово ниво на знания и да имат развита способност да извършват самостоятелни разсъждения. (Колишев, 2013)

 

​​

​

Източници:

1. Иванов, И. (2005), Интерактивни методи на обучение. Юбилейна научна конференция с международно участие 50 години ДИПКУ – Варна на тема: „Образование и квалификация на педагогическите кадри – развитие и проекции през ХХІ век“, https://www.ivanpivanov.com/research/

2. Иванова, Н., Интерактивност в обучението. Интерактивни методи и техники, СУ „Св. Климент Охридски“, https://staging.44sou.eu/wp-content/uploads/2014/01/Interaktivnost-v-obuchenieto.-Interaktivni-metodi-i-tehniki-Prof.-dpn-Neli-Ivanova.pdf

3. Колишев, Н. (2013). Педагогическите умения на учителите. Стратегии за учебно мотивиране на учениците. Книга втора. Изд. Захари Стоянов