Възпитанието представлява изключително широкообхватен, сложен и комплексен педагогически процес, притежаващ социално-исторически характер. В научната литература съществуват множество дефиниции и тълкувания на този процес, в зависимост от вижданията на различните автори. Като цяло, възпитанието може да се дефинира като целенасочен, организиран, продължителен, системен и противоречив процес, който се осъществява между възпитателя и възпитаника и е насочен към придобиване на социален опит и към формиране на съзнанието, самосъзнанието и поведението на възпитаника.

   

       Възпитанието на детето е една от най-важните и отговорни функции на семейството, тъй като именно то е първата среда, в която се развива и възпитава детето. Спецификите на семейната среда, в която детето расте оставя психологически отпечатък върху него и влияе върху емоционалното съзряване на личността му. Именно в семейството се формират първоначалните представи на детето за света и ценностите, които то най-вероятно ще следва през целия си живот. Затова, освен начина на възпитание, важен е и климатът на семейните отношения. Ако семейството е хармонично, то най-вероятно и детето ще се развива хармонично, но ако в семейството има много проблеми, то това несъмнено ще повлияе върху психиката на детето в негативен аспект. Развитието на детето, обаче зависи не само от семейната среда, а и от външната среда.

    

      С оглед на промените, които са настъпили във външната среда през последните 15-20 години и с оглед на това, че на децата вече не се гледа като на безправни хора, които зависят изцяло от родителите си или от хората, които се грижат за тях, а на личности, имащи права, се наблюдава и промяна в използваните методи на възпитание. Докато в миналото се е държало предимно на желязната дисциплина и покорството у децата, то в днешно време се държи предимно на това да се създават условия, в които детето да развива своя потенциал, като това става чрез позитивни стимули. Поради тази причина някои стари методи (предимно негативни) отпадат и възникват нови на тяхно място (предимно позитивни).

     

     Европейската образователна стратегия разглежда родителите като партньори във възпитанието и въз основа на това издига тезата за приоритетно участие на семейството във възпитателния процес. Позитивното възпитание на децата се определя не само от правата на децата, които са защитени от Конвенцията на ООН за правата на детето и от редица национални закони (напр. Закон за защита на детето в България), но и от правото на семейството да получава подкрепа от страна на държавата, за да може да изпълнява правилно своите задължения. В препоръката на Комитета на министрите на страните-членки на ЕС се казва следното: „Позитивното семейно възпитание означава, че родителите трябва преди всичко да се грижат за благополучието на децата и да ги възпитават по такъв начин, че децата да постигнат най-високи резултати в отношенията в семейството, в детската градина и училището, с приятелите и в обществото. Тези резултати се постигат, когато родителите се отнасят към децата с топлота и подкрепа, отделят им много време, разбират потребностите и поведението им, очакват от тях да следват установени правила, поощряват откритото общуване и реагират при нарушаване на дисциплината, обяснявайки възможните последствия вместо да прибягват до сурови наказания.“

   

       Възпитателните функции на семейството се определят от следните предпоставки:

• Родителството предполага родителите да се грижат за децата си като им осигуряват материални условия на живот, дават им обич и внимание и ги възпитават оформяйки тяхното поведение, нагласи и ценности.

• Децата съжителстват с родителите си от най-ранната си възраст и това продължава до навършване на пълнолетието им или дори повече.

• Безусловност на родителската любов към децата, което кара родителите да се грижат за тяхното добруване.

• Родителите са тези, които познават детето си най-добре, което е предпоставка за избор на най-добрите начини на възпитание.

• Отношенията в семейството предполагат уважение на детето към родителите, но уважение трябва да има и от страна на родителите към детето.

   

     Според С. Чавдарова-Костова методите на възпитание зависят от принципите, които се прилагат при възпитанието на детето. Те са следните:

• Принцип на взискателността – той се реализира чрез метода на взискателността. Изискването съдържа в себе си задължителност и отговорност от страна на този, който трябва да изпълнява. При прилагането на този принцип и съответно на метода базиращ се на него основното условие е да се спазва определена мяра, за да не се изпадне в някоя от следните две възможни крайности: отказ на детето да изпълнява поради твърде високи изисквания или отказ на детето да изпълнява, тъй като не са поставени ясни изисквания към него.

• Принцип на уважение към личността – в неговата основа е залегнала идеята за признаване на значимостта на личността на детето от страна на родителя, възпитателя или учителя. Някои от проявленията на този принцип са следните: право на детето да изразява мнението си по различни въпроси, право на детето да прави избор свързан с развитието на собствената му личност, съобразяване с интересите и желанията на детето и др.

• Принцип за значимостта на възпитателното време – поставя се акцент за отговорността на учителя, който трябва да уплътнява всяка минута от времето си с децата с полезни за тях действия.

• Принцип за единство на възпитателните въздействия и принцип за разнообразие на възпитателните въздействия – те са противоположни на пръв поглед, но те се допълват един друг.

• Принцип за природосъобразност – изисква поддържането на връзка между човека и природата.

• Принцип на културосъобразност – в неговата основа стои идеята, че във възпитателния процес трябва да се използват резултатите от постигнатото до момента културно ниво на обществото.

​

​

Източници:

1. Пенев, Р., (2017) Автореферат на дисертационен труд на тема „Педагогическо образование на родителите“. СУ „Климент Охридски“. София.

2. Чавдарова – Костова, С. (2012) Принципи на възпитанието. В: Чавдарова – Костова, С. В. Делибалтова, Б. Господинов. Педагогика. Второ допълнено и преработено издание. УИ „Св. Климент Охридски”, София, с. 120- 133

3. Шивачева-Пинеда, И. (2019) Възпитанието между семейството и училището. Yearbook of Faculty of Education. Volume XVI, 2019. Тракийски университет – Стара Загора.

4. Препоръка на Комитета на Министрите на страните, членки на Европейския съюз относно политиката за стимулиране на позитивното семейно възпитание, 2006.

​