Винителният падеж (Akkusativ) в немския език се използва за съществителни имена или местоимения, които са обекти в изречението, т.е. те отговарят на въпросите „Кого?“ (Wen?) или „Какво?“ (Was?). Също така, винителният падеж се използва и след някои предлози или глаголи, които го изискват.

     

    При употреба за обекти в изречението, във винителен падеж са винаги директните обекти, т.е. тези обекти, върху които се извършва действието.

Примери:

Ich sehe den Hund. (Аз виждам кучето.) – Какво виждам? – Кучето.

Ich trinke den Kaffee. (Аз пия кафето.) - Какво пия? – Кафето.

Sie isst den Apfel. (Тя яде ябълката.) - Какво яде тя? – Ябълката.

 

          Винителен падеж се употребява задължително след някои предлози. Такива са например: durch (през), für (за), gegen (срещу), ohne (без), um (около) и др.

Примери:

Das Geschenk ist für den Vater. (Подаръкът е за бащата.)

Wir gehen durch den Park. (Ние минаваме през парка.)

Das Auto fährt gegen die Wand. (Колата се блъска в стената.)

Ich gehe ohne meinen Freund. (Отивам без моя приятел.)

Wir sitzen um den Tisch. (Ние седим около масата.)

 

      Има и някои глаголи, които изискват след себе си винителен падеж. Това са глаголи, които обикновено се употребяват заедно с предлози. Такива са: antworten auf (отговарям на), denken an (мисля за), glauben an (вярвам в/на),  hoffen auf (надявам се на), lachen über (смея се на), sprechen über (говоря за) и др.

Примери:

Wir antworten auf seine Frage. (Отговаряме на въпроса му.)

Sie hat nicht über das Thema gelacht. (Тя не се засмя на темата.)

​

Забележка: Повече за глаголите, изискващи определен падеж след тях, може да научите тук.

 

    Когато съществителното име или показателното местоимение е във винителен падеж, то се променя, като промените са основно в мъжки род. Определителните, неопределителните и отрицателните членове, както и показателните местоимения във винителен падеж са следните:

• В м. р. -> den, einen, keinen, diesen, jeden, jenen и т.н.

• В ж. р. -> die, eine, keine, diese, jede, jene и т.н.

• В ср. р. -> das, ein, kein, dieses, jedes, jenes и т.н.

• В мн. ч. -> die, keine, diese, jede, jene и т.н.

 

   Личните местоимения също се променят, когато са във винителен падеж, т.е. когато са в ролята на директен обект в изречението. Те са следните:

ich -> mich

du -> dich

er -> ihn

sie -> sie

es -> es

wir -> uns

ihr -> euch

sie -> sie

Sie -> Sie

 

Примери:

Kannst du mich hören? (Можеш ли да ме чуеш?)

Ich sehe dich. (Виждам те.)

Wir treffen ihn morgen. (Ще се срещнем с него утре.)

Sie ruft uns an. (Тя ни звъни.)

 

Забележка: Повече за личните местоимения във винителен падеж, може да научите тук.

 

      Има малка група от съществителни, при които освен члена (определителен, неопределителен, отрицателен) пред тях, се променя и наставката, когато са във винителен падеж. Въпреки, че по принцип са лесни за запомняне, полезно би било да се знае, че към тази група спадат следните съществителни: съществителни отнасящи се за лица от мъжки род, професии или животни; съществителни от мъжки род, които се формират от прилагателни или от причастия на глаголите (пр. der Junge, der Alte, der Bekannte и др.); съществителни, окончаващи на "-ent" и "-ist" (пр. der Student, der Tourist). Наставката обикновено е "-n" или "-en".

Примери:

der Elefant -> den Elefanten

der Hase -> den Hasen

der Held -> den Helden

der Herr -> den Herrn

der Junge -> den Jungen

der Kollege -> den Kollegen

der Mensch -> den Menschen

der Präsident -> den Präsidenten

der Student -> den Studenten

 

Примерни изречения:

Ich sehe den Jungen. (Аз виждам момчето.)

Er hilft den Studenten. (Той помага на студентите.)

Der Arzt untersucht den Patienten. (Лекарят преглежда пациента.)

Wir fotografieren den Elefanten. (Ние снимаме слона.)