Факторите, които влияят върху мотивацията се разделят на два основни вида: екстернални (външни) и интернални (вътрешни), като тези фактори си взаимодействат. Въз основа на тяхното изучаване са създадени редица теории, обясняващи мотивацията. Те могат да бъдат разделени в три основни групи:

 

• Теория на подкрепата – тази теория е свързана със следните класически изследвания в психологията: формиране на условните рефлекси, законът за следствието и теорията за социалното обучение. Според нея, стратегиите и тактиките за модифициране на организационното поведение, които се прилагат трябва да са свързани с подкрепа на желаното поведение, но и с подходи, които да отразяват липсата на тази подкрепа и дори да включват наказания за нежеланото поведение. Използват се четири основни стратегии за подкрепа: положителна подкрепа, отрицателна подкрепа, наказание и спиране на подкрепата.

• Съдържателни мотивационни теории – тези теории анализират факторите, пораждащи мотивация и свързват мотивацията с потребности, които са описвани като вътрешни състояния и характеристики на личността. Най-известните съдържателни теории са: теорията за йерархията на потребностите на Ейбрахам Маслоу, теорията ERG на Клейтън Алдърфър, теорията на придобитите потребности на Дейвид МакКлелънд и двуфакторната теория на Фредерик Херцберг.

• Процесуални мотивационни теории – тези теории насочват своето внимание към когнитивните процеси, които карат човек да постъпва по един или друг начин. Към тази категория спадат следните теории: теория на очакванията на Виктор Вруум, теория за целите на Латам и Локи и теория за справедливостта на Джон Стейси Адамс.

​​

​

Източник: 

Гьошев, Б. (2011). Основи на управлението. Глава 10 Мотивация. София. МВБУ.