Социално обучение на деца с аутизъм

Децата с разстройства от аутистичния спектър често изпитват трудности в общуването и спазването на социални норми. Социалното обучение при тях обхваща както развитие на комуникативни умения (вербални и невербални), така и усвояване на адекватно поведение в различни обществени ситуации – на улицата, в магазина, в училище, в обществения транспорт и др. Тук ще разгледаме основните принципи и практически подходи за обучение на деца с аутизъм в социална среда.

Причините за трудностите в социалното функциониране на децата с аутизъм се крият най-вече в това, че при тях не е развита или е слабо развита теорията на ума. Следователно, те не могат да разберат, че пречат или притесняват други хора в дадени ситуации. Често навлизат в личното пространство на другите, което създава неудобства.

Социалното обучение на едно дете с аутизъм включва обучения в следните основни области:

• Да се насърчава детето да стои спокойно, доколкото е възможно според неговите възможности и нужди. Това може да стане чрез напомняне, визуални подкрепления или чрез тактилен сигнал (леко докосване), ако е подходящо и приемливо за самото дете.

• Да спазва дистанция от другите хора и да не нарушава тяхното лично пространство – например да не пипа техните телефони или багаж, да не пипа самите хора, да не се бута в тях, при разминаване да внимава да не се блъсне в хората и др. Това става чрез вербални напомняния и физическо ограничаване с ръка. Пример: детето пипа хората, които минават покрай него – хващате внимателно ръката му, дръпвате я и казвате „Не пипаме другите хора, освен ако те не ни разрешат“.

• Да чака реда си на опашка – особено подходящо място за този аспект на обучението са магазините, където е необходимо да се изчаква ред, за да се плати на касата. Друго подходящо място е при качване и слизане от автобус, където също се чака ред. Пример: Детето си избира някаква играчка в магазина, взема си я и си тръгва с нея. Родителят трябва да го спре, казвайки: „Първо трябва да я платим на касата и след това си тръгваме.“ Възможно е детето да се съпротивлява. Бъдете твърди и настойчиви. Може да използвате следния израз: „Или я плащаме или я връщаме (играчката)“. Така детето е поставено пред избор и разбира се то ще избере да я платите и да си тръгнете с нея. Може дори, насърчавайки самостоятелността му, да кажете на детето само да сложи играчката на лентата на касата (а на по-късен етап да дава и пари, за да плати стоката). Ако детето има трудности с разбирането, използвайте жестове (посочване) или покажете как става (демонстрация). В някои случаи може да се наложи ограничаване на действията на детето чрез използването на ръцете на възрастния – например, ако тръгва да се качва в автобуса преди всички хора да са слезли – в този случай е достатъчно просто възрастния да сложи ръката си пред детето и да му каже „Изчакай всички да слязат“.

• Когато иска да седне на пейка или на седалка в автобуса, да прави това само, ако мястото е свободно. В много случаи, децата с аутизъм обичат да сядат на едни и същи места и когато те са заети е много трудно да бъдат накарани да стоят прави или да изчакат мястото да се освободи. В този случай, ако детето твърде много настоява да седне, помолете хората да му направят място (особено в автобуса едно дете с аутизъм е с предимство). Все пак, доколкото може и доколкото детето разбира е хубаво то да бъде учено да не се бута да сяда, ако мястото е заето.

Успехът на социалното обучение на деца с аутизъм зависи от два основни фактора, които са:

• Нивото на разбиране на детето – колкото повече разбира детето, толкова по-лесно ще бъде обучението, а повече разбиране ще постигнете като показвате и в същото време използвате подходящите думи, изрази и изречения;

• Упоритостта на възрастния, който се грижи за детето – той трябва да повтаря много пъти едно и също и да използва всички възможни ситуации от ежедневието. Многократното повтаряне води до затвърждаване на знанията чрез формиране на по-устойчиви невронни пътища в неговия мозък.

Какви стратегии може да използвате, за да повишите ефективността на социалното обучение? Основните стратегии са следните:

• Добавяне на визуалната подкрепа – много деца с аутизъм реагират по-добре на визуални указания, отколкото на словесни инструкции (особено невербалните деца). Използването на пиктограми, карти със снимки или социални истории може да улесни обучението в социални ситуации.

• Включване на позитивна подкрепа – при успешна проява на желаното поведение е важно детето да бъде насърчено – чрез похвала, награда или любим предмет/дейност. Това увеличава вероятността поведението да се повтори.

• Работа със социални истории – използването на социални истории (разкази със сценарии за конкретни ситуации) е ефективен метод за подготовка на децата за нови или предизвикателни социални взаимодействия.

Социалното обучение на деца с аутизъм изисква търпение, последователност и разбиране. Чрез подходящи стратегии, подкрепа и много практика, децата могат да развият умения, които да им помогнат да се чувстват по-уверени и приети в обществото. Основната роля тук е на родителя или човекът, който се грижи основно за детето.