Любовта

Човешките същества са така устроени, че да изпитват различни чувства и емоции. Именно чувствата и емоциите са една от основните характеристики, които ни отличават от останалите животни. Едно от тези чувства е любовта. Тя е считана за най-силното и най-светлото чувство, което човек може да изпита. Възпявана е в много песни, описвана е в много романи, но там се говори за любовта между двама души, а на практика любовта може да има много форми – любов между майка и дете, любов към роднините и приятелите, любов към животните и растенията и като цяло към природата, любов към някакъв вид занимание/професия и т.н. На практика, човек е способен да изпитва различни видове любов.

            Любовта винаги е тясно свързана с привързаността. Когато даден човек обича друг човек, предмет или занимание – той се привързва към него и в случай, че му се наложи да се раздели с него по някаква причина, той ще страда и ще копнее да си го върне.

            Какво всъщност е любовта? Всеки човек разбира любовта по различен начин – за някои тя е велико чувство, което понякога те кара да вършиш глупости и да не слушаш разума си, за други – любовта е просто привързаност и грижа към някого или нещо, а според трети – тя изобщо не съществува, тъй като или смятат, че не са били обичани никога или защото са били разочаровани и наранени от любим човек.

            Противоположното чувство на любовта е омразата. Много често хората казват, че границата между любовта и омразата е тънка. Това е така, защото когато обичаш даден човек и той те нарани, ти може да го намразиш, тъй като той ти е причинил болка и дори може да поискаш да си отмъстиш по някакъв начин. Омразата и отмъщението са смятани за негативни чувства, които тласкат хората към извършването на действия, целящи нараняването на обекта на тези чувства. Затова, много философии, религии и духовни практики се основават на прошката към ближния, която може да те освободи от тези гневни чувства и да ти помогне да възвърнеш равновесието си и отново да обичаш. Дори и в основата на нашата религия християнството са любовта към ближния и прошката.

            В своя роман „Любов“ писателката Елиф Шафак казва следното: „Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали сме същите, значи не сме обичали достатъчно.“ Според мен, любовта наистина преобразява хората, кара ги да забравят егоизма си, кара ги да станат по-добри и да помагат на другите. Ако хората не успеят да забравят егоизма си и продължават да поставят себе си на първо място, значи най-вероятно не обичат достатъчно другия човек, а обичат повече себе си. Любовта е пълно отдаване на другия, който става по-важен за теб от самия теб и от всички останали, готов си дори да се жертваш за него и както се казва „да влезеш и в огъня“. Благополучието на другия става по-важно за теб от твоето. Такава любов рядко се наблюдава между двама души, които са партньори в живота. По-скоро такава всеотдайна и безусловна любов съществува от родител към дете. За съжаление, обаче не всички родители обичат по такъв начин децата си.

Известният екзистенциален психолог Роло Мей смята, че любовта и волята са взаимозависими и си принадлежат. И двете понятия представляват съвкупност от процеси, свързани със съществуването на човека, каквито са: оказване на влияние върху другите, моделиране, оформяне и изграждане на съзнанието на другите хора. Това обаче е възможно само ако човек се отвори и позволи да бъде повлиян от другия. Волята без любов се превръща в манипулация.

            Някои хора определят любовта като болест, защото тя те кара да се чувстваш различно, да спреш да мислиш рационално, а „да слушаш сърцето си“. Ако пък се случи така, че обекта на твоята любов не отвърне на чувствата ти или те нарани по някакъв начин, то тогава ти страдаш, тъй като желаеш колкото да получаваш толкова и колкото даваш и когато усещаш, че липсва баланс – ти се измъчваш и страдаш. Затова можем да кажем, че именно в тези моменти любовта прилича на болест, тъй като може да доведе до депресия и отчаяние, а в някои случаи – дори и до суицидни мисли и действия.

            В един от най-известните любовни романи „Брулени хълмове“ Емили Бронте описва любовта по следния начин: „Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов, по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.“ И наистина, любовта между двама души означава и сливане на душите. Затова и често двойките, които се обичат, биват определяни като две „половинки“, т.е. те двамата са едно цяло, а всеки от тях е половината от това цяло. И именно поради тази причина, когато се случи раздяла, всеки от тях може да се почувства наистина като „половин“ човек, т.е. все едно част от него липсва.

Почти всеки човек, поне веднъж в живота си изпитва такава силна любов, като описаната в романа „Брулени хълмове“, но тя не винаги трае дълго. Понякога именно най-силната и пламенната любов изгаря най-бързо и оставя след себе си само пепел, а тази, която не е толкова силна и обсебваща гори подобно на свещ, но този пламък бива поддържан за доста по-дълго време. Прекалено силната любов, според мен, дори може да е вредна за хората, защото им действа като опиат, като нещо без което не могат и към което се стремят с всички сили и възможности, пренебрегвайки чувствата и желанията на другите. Така например, ако даден човек обича друг човек прекалено силно, той може да започне да го ревнува от всичко и всички, да го иска само за себе си, а това да доведе до възникване на чувството в другия, че живее като в клетка и това да го подтиква да избяга по някакъв начин – физически или емоционално. Затова е много важно, когато двама души се обичат, да си вярват и да си дават свобода, в противен случай един от двамата ще се чувства задушен и ще поиска да си тръгне. Много е важно също и когато обичаш някой друг да не губиш себе си. Прекалено силната любов, както и прекалено слабата са вредни, важно е да се намери баланса, т.нар. „златна среда“. Когато има баланс и двете „половинки“ ще се чувстват добре и щастливи, защото в крайна сметка всички търсим любов, за да сме щастливи.

Когато човек обича, той често бива определян като „сляп“, тъй като не вижда недостатъците на обекта на своята любов. Когато обичаме, често сме склонни да пренебрегваме дразнещите недостатъци и негативните черти на своя партньор. С времето обаче, след като първоначалното силно чувство отшуми, започваме да виждаме тези недостатъци и ако това се разминава много с нашите очаквания, съответно идват и разочарованията. В резултат на това и любовта може да си отиде.

Защо се влюбваме в определени хора? На този въпрос все още няма отговор. В някои хора човек може да се влюби, а в други – не. Най-вероятно това се дължи на подсъзнателни възприятия, които ни казват дали дадения човек е достатъчно привлекателен и достатъчно добър за нас. Според някои учени, ние подсъзнателно търсим партньор, с който да създадем възможно най-доброто поколение и затова първоначално биваме привлечени от по-добре изглеждащи хора, а след като опознаем техните качества и ако те са такива каквито искаме, ние можем и да се влюбим. На практика, ако даден човек отговаря на определени наши съзнателни и подсъзнателни очаквания е възможно да се влюбим в него и обратното – ако не отговаря, тогава е много възможно да го отхвърлим.

Понякога е възможно да обичаме някого от все сърце, въпреки че осъзнаваме, че този човек не заслужава нашата обич, но няма как да си наложим да спрем да го обичаме. В този случай, любовта ни мъчи и ни носи страдание. Дори и да се опитваме да забравим човека и чувствата си към него, това се оказва невъзможно. Единственият начин да продължим напред е като отворим сърцето и душата си за нова любов, в която да съществува баланс и човекът, когото обичаме, наистина да я заслужава.

И така, в обобщение мога да кажа, че любовта е чувство, което облагородява хората, кара ги да забравят егоизма си и ги извисява духовно. Важно е обаче, както във всяко друго нещо, така и в любовта да има мярка, тъй като прекалено силната ни обич и привързаност към някого, може да ни накара да действаме необмислено и да ограничаваме и задушаваме партньора си, а прекалено слабата да ни прави апатични и партньорът ни да страда. Следователно, трябва да съумеем да намираме баланса и най-вече да уважаваме човека до себе си и да не го приемаме като даденост или като наша собственост.

Използвани източници:

Мей, Р., Любов и воля, Изток-Запад, 2019 г.

Янева, Д., „Любовта е вечният стремеж на две души – мисли за любовта от Петър Дънов“, https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/427-lubovta-e-vechniqt-stremej-na-dve-dushi-misli-za-lubovta-na-petyr-dynov

„Най-хубавите цитати за любовта от книгите“, 14.02.2020, https://www.edna.bg/media/foto/naj-hubavite-citati-za-liubovta-ot-knigite-7351?p=7