Възвратни местоимения

       Възвратните местоимения в немския език се използват заедно с глаголи, за да се покаже, че действието се извършва от подлога върху самия него. Те биват два вида, според падежа – възвратни местоимения във винителен падеж и възвратни местоимения в дателен падеж.

 

​

Възвратни местоимения във винителен падеж

     

    Формите на възвратните местоимения във винителен падеж (Akkusativ) са същите като тези на местоименията, които се ползват като обекти във винителен падеж, като изключение правят само формите за трето лице единствено и множествено число (er/sie/es и sie/Sie), които са “sich”.

​

       Възвратните местоимения във винителен падеж са следните:

ich -> mich

du -> dich

er/sie/es -> sich

wir -> uns

ihr -> euch

sie -> sich

Sie -> sich

 

Забележка: Ако се употребяват в писмена кореспонденция, тези местоимения не се пишат с главна буква, като личните местоимения.

 

    Възвратните местоимения в немския език се използват във винителен падеж, когато действието на глагола се отнася към самия субект и няма друг пряк обект в изречението. Възвратното местоимение се съгласува с подлога на изречението.

Примери:

Ich wasche mich. (Мия се.)

Er erinnert sich an den Termin. (Той си спомня за срещата.)

Wir freuen uns auf den Urlaub. (Радваме се за почивката.)

 

     Възвратни местоимения се използват и когато глаголите са такива, които изискват винителен падеж след себе си.

Примери:

Sie schminkt sich. (Тя се гримира.)

Er rasiert sich. (Той се бръсне.)

 

 

Възвратни местоимения в дателен падеж

 

   Формите на възвратните местоимения в дателен падеж (Dativ) също съвпадат с личните местоимения за обекти в дателен падеж, с изключение на трето лице единствено и множествено число.

 

      Възвратните местоимения в дателен падеж са следните:

ich -> mir

du -> dir

er/sie/es -> sich

wir -> uns

ihr -> euch

sie -> sich

Sie -> sich

 

Забележка: Те също не се пишат с главна буква в кореспонденции.

 

      Възвратните местоимения в немския език са в дателен падеж, когато има друг пряк обект в изречението и действието на глагола се отнася както към субекта, така и към този обект. В този случай възвратното местоимение изпълнява ролята на непряк обект.

Примери:

Ich kämme mir die Haare. (Реша си косата.)

Er wäscht sich die Hände. (Той си мие ръцете.)

Wir kochen uns ein Abendessen. (Готвим си вечеря.)

 

       Също така, възвратните местоимения трябва да са в дателен падеж, когато се отнасят за глаголи, изискващи след себе си дателен падеж.

Примери:

Ich überlege mir das. (Обмислям това.)

Sie nimmt sich Zeit. (Тя си отделя време.)

 

​

Словоред на възвратните местоимения

     

    В изречението, възвратното местоимение трябва да се намира възможно най-близко до подлога, като няма как да бъде преди сказуемото и затова застава след него.

     

    Словоредът трябва да бъде следният: подлог, сказуемо, възвратно местоимение, други елементи на изречението.

​

​

​

Свързани уроци:

Възвратни глаголи

Винителен падеж

Дателен падеж