Мотивирането на учениците става чрез два вида стимули – вътрешни и външни. Вътрешните се изразяват в усещането за лично удовлетворение от работата на ученика и постигнатите резултати от нея. За да бъде постигнато това удовлетворение, трябва да се приложат външни стимули за мотивация, каквито са: похвалата от учителя, интересните уроци, уютната класна стая и др.

  

     За да бъдат интересни уроците могат да се прилагат разнообразни дидактически и възпитателни методи. Тези методи могат да бъдат разделени в няколко основни групи: словесни, нагледни, практически и интерактивни. Тук ще разгледаме словесните методи.

  

     Към словесните дидактически и възпитателни методи се отнасят: разказа, изложението, обяснението и беседата.

  

     Разказът е метод, чрез който учителят въздейства емоционални върху учениците, като предава съдържанието чрез емоционални вербални похвати. Учениците разбират по-добре разказа, когато учителят го предава на прост достъпен език и в ясна логическа последователност. Когато се подготвя за разказа и когато го предава на учениците, учителят трябва да се погрижи той да бъде интересен и разбираем за тях, за да могат да го запомнят. Това се постига като се добави образен материал, не се претрупва разказа с много подробности и като се подчертае най-интересното и важното чрез интонация. Хубаво е също така, най-важните места да бъдат повторени. Основните цели на преподаването чрез разкази е да се предадат знания и да се предизвика емоционална реакция у учениците. Емоциите помагат да се създаде по-жива и ясна картина в съзнанието на учениците. Има няколко разновидности на разказа: описание, повествование, художествен разказ и научно-популярен разказ. Времетраенето на разказа при учениците от началните класове е между 5-12 минути, а според психологическите изследвания учениците от тази възрастова група могат да задържат волевото си внимание най-много за около 10-15 минути. Поради тази причина разказът рядко се използва самостоятелно и по-често се съчетава с други методи на обучение.

  

     Изложението позволява на преподавателя да запознае учениците с голям обем от нови знания за сравнително кратък период от време, като ги изложи пред тях системно и последователно. Също така, чрез него се съобщава не само информация, а се въздейства върху чувствата и преживяванията на учениците. Основният недостатък на този метод е че той се основава предимно на слуховото възприятие, което има по-малка способност за възприемане от мозъка в сравнение със зрителното. Също така, по време на слушането не всички ученици са активни и слушат внимателно.

  

     Обяснението представлява форма на изложение, като в него преобладават рационалните аргументи. Основната цел на обяснението е да се помогне на ученика да разбере същността на преподавания в момента материал. То може да се използва по всички предмети. В началните класове, обяснението обикновено се придружава от нагледно показване.

  

     Беседата представлява диалогов метод на обучение, при който се задават въпроси и се дават отговори. Въпросите се задават предимно от учителя към учениците, но може и да се задават от учениците към учителя или помежду самите ученици. Същността на този метод се състои в това, че чрез умело задаване на въпроси, учителят стимулира учениците да мислят и сами да откриват знанието. За разлика от разказа и изложението, които са монологични методи на обучение, при които учениците са предимно слушатели, беседата е диалогов метод, при който има активно участие на учениците в процеса на обучение. Беседата е основен метод на обучение, който може да се прилага по всички учебни предмети. Тя е приложима единствено в случаите, когато учениците вече притежават известен запас от знания и опит, които могат да им послужат като основа за достигане на други знания. В случай, обаче, че учениците нямат нужните знания, беседата става неприложима. Потенциалът за мотивиране на учениците, които беседата притежава, може да бъде реализиран не толкова когато вниманието на учениците е насочено към въпроси познавателно-репродуктивна насоченост, като „кога?“, „къде?“ и „как?“, а към въпроси  с продуктивно-познавателно насоченост, каквито са „защо?“ и „как?“, тъй като те провокират причинно-следственото мислене. В зависимост от целите, за които се използва, беседата се разделя на следните видове: беседа за разработване и усвояване на нови знания; беседа за повторение и затвърждаване на знанията, уменията и навиците на учениците;  беседа за систематизиране на знанията, уменията и навиците на учениците; беседа за проверяване и оценяване на знанията, уменията и навиците на учениците (проверовъчна беседа). 

 

 

Източник:

Баничанска, В. (2017). Мотивиране на учениците чрез методите на обучение. В Сб. Международна научна конференция „Предизвикателства и перспективи пред съвременната психология“, гр. София.