Мотивирането на учениците става чрез два вида стимули – вътрешни и външни. Вътрешните се изразяват в усещането за лично удовлетворение от работата на ученика и постигнатите резултати от нея. За да бъде постигнато това удовлетворение, трябва да се приложат външни стимули за мотивация, каквито са: похвалата от учителя, интересните уроци, уютната класна стая и др.

     

       За да бъдат интересни уроците могат да се прилагат разнообразни дидактически и възпитателни методи. Тези методи могат да бъдат разделени в няколко основни групи: словесни, нагледни, практически и интерактивни. Тук ще разгледаме практическите методи.

 

      При практическите методи се изисква не само гледане и слушане, а и извършване на определени действия, каквито са: решаване на задачи, обработване на материали, извършване на изчисления, извършване на опити, конструиране на обекти и др. За правилното извършване на тези действия, основна роля играят указанията, които се дават от учителя. Комбинирането на практическите методи със словесните и нагледните методи, помага да се повиши ефективността от обучението. Видовете практически методи за обучение са: упражнението и самостоятелната игра.

 

      Упражнението е метод на обучение, който се използва за затвърждаване или прилагане на практика на вече усвоени знания, умения и навици. Самото упражнение представлява съзнателното извършване и повтаряне на определени действия с цел да се формират и усъвършенстват дадени умения и навици. В обучението на учениците се използват различни видове упражнения, в зависимост от учебния предмет и конкретната тема, която се изучава в момента. В зависимост от степента на самостоятелност на учениците при изпълнението на упражненията,  те се разделят на следните видове: упражнения по образец, творчески упражнения и репродуктивни упражнения. За да се постигне максимална ефективност от прилагането на този метод е нужно упражненията да бъдат: целенасочени, съзнателни, степенувани по трудност, разнообразни по форма и съдържание, учителят да показва образец на решено упражнение и резултатите от упражненията да се анализират.

 

      Игровият метод е един от най-често използваните методи за обучение, тъй като чрез него децата/учениците учат докато се забавляват. В основата на игрите е не само усвояване на учебното съдържание, а и усвояване на начини и способи на поведение. При прилагането им е важно учениците да са самостоятелни. Много често се използват т.нар. дидактически игри (учебни игри), в които се съдържат принципите на всички видове игри, но те се прилагат за постигането на определени възпитателни цели. Една от основните характеристики на дидактическите игри е, че се избягва елемента на принуда, което кара ученика да се отпусне и забавлява, а това му помага да учи и запомня по-лесно. Основните функции на тези игри са: познавателна, социализираща, развиваща, комуникативна и диагностична. Игровите методи могат да бъдат: музикални, сензорни, символни, приложни, математически, творчески и др.

 

​

Източник:

Баничанска, В. (2017). Мотивиране на учениците чрез методите на обучение. В Сб. Международна научна конференция „Предизвикателства и перспективи пред съвременната психология“, гр. София.