Мотивирането на учениците става чрез два вида стимули – вътрешни и външни. Вътрешните се изразяват в усещането за лично удовлетворение от работата на ученика и постигнатите резултати от нея. За да бъде постигнато това удовлетворение, трябва да се приложат външни стимули за мотивация, каквито са: похвалата от учителя, интересните уроци, уютната класна стая и др.

  

     За да бъдат интересни уроците могат да се прилагат разнообразни дидактически и възпитателни методи. Тези методи могат да бъдат разделени в няколко основни групи: словесни, нагледни, практически и интерактивни. Тук ще разгледаме нагледните дидактически и възпитателни методи на обучение. 

 

     Нагледните методи имат широко приложение в обучителния и възпитателния процес. Към тях спадат: наблюдението; демонстрацията на предназначението или действието на дадени обекти чрез модели или макети; онагледяване на материала посредством карти, чертежи, схеми, диаграми, илюстрации и др.

  

     Наблюдението е един от първите методи, които хората са започнали да използват, за да събират знания за околния свят. При малките ученици то представлява началото на учебно-познавателния акт. Непосредственото зрително възприемане на връзките между предметите и явленията, позволява на учениците по-лесно да ги открият и разберат. Този метод се използва най-вече при изучаването на естествени науки. Може да се провежда както по време на часовете, така и по време на излети, екскурзии, изготвянето на домашни работи, а дори и в процеса на производствения труд. Често наблюдението се съчетава с други методи на обучение. Наблюдението допринася за разширяване на сетивния опит на учениците и спомага за развитието на техните умствени способности. Непосредственото изучаване на природните и обществени явления допринася за обогатяването и разширяването на представите и възприятията на учениците, развива наблюдателността им и логическото им мислене. Има няколко вида наблюдение: описателно, спонтанно, самостоятелно и организирано и ръководено от учителя. При организираното наблюдение учителят първо подготвя учениците за това какво ще наблюдават, а по време на самото наблюдение ги насочва към съществените свойства на предметите и явленията, което позволява на учениците самостоятелно да формулират и обобщят резултатите от наблюдението. Спонтанни наблюдения учениците извършват всеки ден, но придобитите по този начин знания не винаги са осъзнати и достоверни. Наблюдението като метод за обучение се основава на този вид наблюдение, което се организира и ръководи от учителя. Те могат да се провеждат непосредствено под негово ръководство или самостоятелно, като може да става и по инициатива на самите ученици. При извършването на наблюдение, трябва да се спазват следните изисквания: да се осигури добра видимост от всички ученици към наблюдавания предмет или явление; нагледните средства да съдържат всичко, което трябва да бъде изучено от учениците по време на конкретния урок; подробностите да бъдат дискретни, за да не се отклонява вниманието на учениците към тях; учителят трябва умело да ръководи наблюдението, за да може учениците да извлекат необходимата информация. Ефективността на наблюдението зависи от правилния подбор на обекта, от добрата подготовка на учениците и активното им включване в изследователската дейност под вещото ръководство на учителя.

 

     Демонстрацията е нагледен метод за обучение, които има своите специфики в зависимост от възрастта на децата – при обучението на децата в предучилищна възраст демонстрацията представлява възпроизвеждане на дадено явление посредством технически средства, чрез сглобяване и разглобяване и чрез демонстриране на опити, докато при обучението на децата от началната образователна степен за демонстрация се приема наблюдението на картини или макети, онагледяване на разговора чрез презентации, видео или аудио записи и други средства. Чрез демонстрацията се осигурява повторяемост на възприемането, поставяне на акценти върху важни моменти или върху определени зависимости и подтиква децата да си задават въпроси.

 

​

Източник:

Баничанска, В. (2017). Мотивиране на учениците чрез методите на обучение. В Сб. Международна научна конференция „Предизвикателства и перспективи пред съвременната психология“, гр. София.