Основни проблеми при обучението на деца със СОП

Обучението на деца и ученици със специални образователни потребности е свързано с редица предизквикателства, които възникват в следствие на три основни фактора - състоянието на детето, степента на обученост и гъвкавост на учителителите и специалистите, работещи с деца със СОП и материалната база.

Предизвикателствата, които възникват в следствие на състоянието на детето могат да бъдат следните:

• Трудности при възприемането на нова информация;

• Трудности със запомнянето (проблеми с паметта);

• Ниска мотивация или липса на мотивация;

• Разсеяност и незаинтересованост от учебния материал;

• Зрителни или слухови затруднения;

• Други.

Преодоляването на тези предизвикателства става най-вече чрез подбирането на подходящи методи за преподаване и адаптиране на учебния материал според особеностите и нивото на разбиране на даденото дете. Така например, ако едно дете с аутизъм е на възраст 13 години, но нивото му на разбиране е като на 7-8 годишно дете, то тогава е най-добре да се подберат такива учебни материали, които да са подходящи за умствената, а не за физическата му възраст.

Втората група предизвикателства са свързани с нивото на обученост и личностните характеристики на самите обучаващи (обикновени учители и специалисти - психолог, логопед, ресурсен учител и др.). Те могат да бъдат следните:

• Недобра и неотговаряща на актуалните проблеми на децата със СОП подготовка - това важи най-вече за учителите в масовите училища, които са подготвени да работят с деца с невротипично развитие, но не и с деца, които имат затруднения (умствена изостаналост, дислексия, дискалкулия и др.) или са невродивергенти (с аутизъм, с хиперактивност и/или дефицит на вниманието). За да се реши този проблем е необходимо провеждането на последователна политика в областта на приобщаващото образование и най-вече задължително обучение на всички преподаватели в детските градини и основните и средните училища.

• Личностни характеристики на преподавателите/специалистите - възможно е някои от тях да не притежават достатъчно гъвкавост, което да им пречи да използват индивидуален подход при всяко дете, т.е. те работят по един и същи начин с всички деца, което обикновено е нискоефективно. Също така, много от тях са твърде заети и нямат време да четат информация за нови методи и подходи, които биха могли да са им от полза в работата. Проблем за много от тях е и натоварването с твърде много и излишна документация, което също пречи на работата им с децата и професионалното им развитие.

• Страх от работа с деца със СОП - някои педагози, особено тези, които не са обучени и подготвени за работа с деца със СОП, изпитват страх, тъй като не знаят какво трябва да правят. Те попадат в съвсем различни и нови за тях ситуации и ако няма кой да ги напътства и да им дава необходимата информация за даденото дете, работата с него може да се окаже дори невъзможна.

• Недобра или неефективна комуникация между всички работещи с детето - ако всички специалисти и педагози, които работят с детето не комуникират добре помежду си и не обсъждат редовно напредъка и проблемите на даденото дете, то това може да доведе до разминавания в обучението и съответно намаляване на ефективността. Това важи особено в т.нар. Центрове за специални образователни потребности (ЦСОП), където обикновено се налага няколко специалиста да работят с дадено дете на ротационен принцип (напр. една седмица е с един специалист, другата е с друг) - ако те не си предават информация относно обучението на детето, то всеки ще прави каквото и реши и ще се получат разминавания в обучението (напр. един може все още да учи детето на буквите, докато друг вече да го кара да чете).

Третата група предизвикателства са свързани с материалната база в учебните заведения - много от тях не са добре оборудвани, така че предложат високо качество на обучението. Основните проблеми са:

• Непригоденост на средата - няма рампи или асансьори за инвалидни колички и за деца с трудности с придвижването; стаите за индивидуална работа (кабинети на специалистите) са разположени по високите етажи на сградата; няма специални тоалетни за деца, които имат двигателни затруднения; други.

• Недостатъчно дидактични материали - учебните заведения обикновено не отпускат много средства за закупуването на специални дидактични материали, с които да се улесни обучението на деца със СОП, тъй като фокусът им обикновено е върху децата с невротипично развитие. Също така, на тези деца обикновено се отказва достъп до техника (компютри, интерактивни дъски, музикални инструменти и др.) с мотива, че може да счупят нещо, а всъщност техниката може да бъде от голяма полза при обучението на част от тези деца.

Както може да се види, предизвикателствата и проблемите при обучението на деца със СОП са много и различни. Повечето от тях обаче могат да бъдат преодолени стига да има достатъчно воля и да се работи усилено. Много е важно да се каже и че родителите играят важна роля в тази насока, тъй като именно те са тези, които стават застъпници на своите деца и изискват те да получават качествено обучение и образование.