Какви са основните проблеми в българските училища?

В българските училища съществуват редица проблеми, породени от най-различни икономически, политически и социални причини. Един от най-големите проблеми, според мен е тормозът между учениците в училищата и най-вече тормозът, насочен към деца със специални образователни потребности (СОП). Децата със СОП имат някакви заболявания или проблеми в развитието, което води до трудности в обучението им. Те се различават съществено от останалите деца и затова често са обект на тормоз от страна на своите съученици, които им се подиграват, обиждат, а в някои случаи ги нападат и физически.

      Много от тези деца имат трудности с приспособяването си към останалите деца в класа, не само защото те самите имат някакви проблеми, но защото и самите деца не са достатъчно толерантни към тях. Разбира се, не всички ученици показват ниска толерантност към различните от тях съученици, но за съжаление, по мои наблюдения, много малко от учениците приемат добре децата със СОП и им помагат в клас.

      В България, дълго време (за период около 45 г.) беше прието децата с различни заболявания (вкл. физически заболявания и умствено изоставяне и други психични затруднения) да бъдат обучавани в отделни училища. Това пречеше изключително много на тяхната социализация и те винаги стояха встрани от обществото. След 1990 г. това постепенно започна да се променя, а през 2015 г. помощните училища бяха закрити, като по този начин на децата с увреждания се даде възможност да се обучават в масовите училища. Това обаче доведе до редица трудности по отношение на тяхната социализация, които водят до проблеми както за тях самите, така и за техните съученици и учители.

       Наскоро попаднах на публикация в Интернет на майка на дете (момче) с аутизъм, което е на 11 години и посещава масово училище. Заради това, че детето е различно, то ежедневно е тормозено от своите съученици, поради което то се чувства много зле, не желае да ходи на училище и дори стига до мисли за самоубийство. Всички знаем, че на тази възраст децата са много чувствителни и затова трябва много да се внимава по отношение на тяхното психично здраве. Майката на детето се чувстваше в безизходица и обмисляше евентуално преместване на сина си в друго училище. В този случай, лошото е, че класната ръководителка не успява да се справи с проблема, дали от неподготвеност или просто самият проблем е прекалено сложен – не е ясно. Също така, в много от училищата няма подготвени специалисти психолози, които да помагат в такива случаи. Друг фактор, който допринася за проблема, според мен е това, че самите деца не са обучавани от най-ранна възраст да приемат децата с увреждания и изобщо различните от тях, защото обект на тормоз в училищата са не само децата с увреждания, но и деца с нормално развитие, но различаващи се по нещо от останалите. Често срещано явление е даден ученик да бъде подиграван защото е с наднормено тегло или защото му е по-трудно да се справя с учебния материал например.

        Най-важните действия и мерки, според мен, които могат да се вземат, за да се намали тормозът в училищата (от ученици към ученици) са следните:

• Всички учители да преминават през обучения за справяне с подобни проблеми, както и да бъдат обучени да работят с деца със СОП и с проблемни и агресивни деца;

• Във всички училища да има назначени компетентни специалисти психолози, които да помагат на учениците да разрешават конфликтите помежду си по мирен начин - от настоящата учебна година (2023/2024) това вече е факт.

• Да се организират и провеждат редовни обучения на учениците (поне два пъти през учебната година), в които да се включват: презентации, дискусии, ролеви игри и др., които да помогнат на учениците да се поставят на мястото на по-слабите и беззащитните. Обучението по емоционална интелигентност за учениците също може да бъдат решение на проблема, защото едно такова обучение може да ги научи да бъдат по-състрадателни към другите.

• Родителите също трябва да разберат, че могат да помогнат на децата си, като се обърнат към компетентните органи (директора на училището, регионалния инспекторат, отдел Закрила на детето и др.), ако виждат, че проблема излиза извън контрол. Най-важното, обаче, от всичко е, че когато възникне проблем в училище свързан с тормоз, трябва да се водят разговори между учителите, директора и родителите (както тези на тормозеното дете, така и тези на детето-агресор), чрез които да се стигне до най-доброто решение и да се разреши проблема, така че да е в най-добрия интерес за учениците.