Подкрепа за родители на деца със специални потребности: Път към емоционално равновесие

За голяма част от родителите на деца с аутизъм или други разстройства на развитието е много трудно да се справят с психическото напрежение, свързано с отглеждането на такова дете. Особено тежко е положението за тези от тях, които нямат близки, които да им помагат или имат, но не получават подкрепа от тях. За съжаление, в България не се обръща особено внимание на родителите – почти липсват обучения за родители, а да не говорим за безплатна психологическа помощ и подкрепа, осигурявана от държавата. Някои от родителите успяват да се адаптират към положението и да станат по-силни и устойчиви психически, но други се сриват – изпадат в депресия и се чувстват безпомощни. Чувството за безпомощност идва най-вече при тези родители, чийто деца са по-тежко засегнати (изпадат по-често емоционални кризи, проявяват агресия, имат големи трудности с обучението, държат се социално неприемливо и т.н.). Какво може да се направи, за да се помогне на тези родители и те да се почувстват подкрепени и разбрани?

Първото, което може да се направи е те да бъдат насочени към добър психолог, който да им помогне да разберат точните причини да се чувстват зле и да се научат да управляват чувствата си. Обучението в емоционална интелигентност би помогнала много. Така, родителите ще могат да разбират защо детето им се държи по даден начин в даден момент и ще могат да приемат даденото поведение, вместо да се борят напразно с него. Много често, когато детето усети, че родителят му го разбира, то и кризите и агресията намаляват. Много често, тези родители са тревожни – те се притесняват от това какво ще се случи в бъдеще и най-вече кой ще се грижи за техните деца след като те си отидат от този свят. Работата на психолога тук е да насочи вниманието на родителя към настоящия момент, тъй като бъдещето така или иначе е несигурно и никой не знае какво точно ще се случи. По-добре е родителят да се наслаждава на моментите, които има с детето си точно тук и точно сега, отколкото да мисли за бъдещето и да се притеснява излишно. Също така е добре да се насочи фокусът на родителя не към това какво не може да прави неговото дете и какво няма да може да прави в бъдеще, а към това какво умее, т.е. да се научи да се радва и на малките успехи на своето дете.

Второто, което може да се направи е родителят да се свърже с други родители в същото положение, с които да може да си обменя опит и да споделя. Много подходящи за тази цел са групите във Фейсбук, а също и родители на деца със затруднения, които учат в същото учебно заведение, където и техните деца. Кой може да ви разбере по-добре от човек, който е в същото положение?

Третото и много важно нещо е родителят да намира време за себе си, през което да прави нещо любимо (да чете, да слуша музика, да рисува, да медитира и т.н.). Това време трябва да бъде най-малко половин час на ден, а по възможност и повече. Когато човек има дете с проблеми, той се отдава изцяло на детето и забравя за себе си, което обаче често води до емоционално прегряване. С времето за себе си се дава възможност на родителя да „презареди батериите“ и да се почувства отново човек. Хубаво е, ако има и възможност да остави детето на друг човек и да излезе навън сред природата.

Родителите на деца с аутизъм и други разстройства на развитието се нуждаят от повече подкрепа, за да се справят с психологическото натоварване. Те могат да подобрят емоционалното си състояние чрез работа с психолог, свързване с други родители в подобна ситуация и намиране на време за себе си. Осигуряването на адекватна подкрепа и разбирането на предизвикателствата, пред които са изправени, са ключови за тяхното психическо благополучие.