Текущо състояние и основни проблеми на българското образование

Образованието е една от областите на обществения живот в България, където реформите и промените се случват бавно и мъчително. След падането на комунистическия режим през 1989 г., в българското образование се забелязва един постепенен спад на качеството, породен от дългия период на преход към пазарна икономика, бързата промяна в ценностите, липсата на единна и добре изработена нормативна база, както и на други фактори. Промените, които са осъществени до момента имат по-скоро догонващ и реактивен характер, т.е. те са в резултат от намеса в социалната среда.

         Днес се говори много за образованието, но се прави малко. Необходимо е вниманието да е съсредоточено основно върху тези въпроси, които се отнасят пряко до изграждането на образователна култура у децата, като това трябва да се осъществява от най-ранната фаза на тяхното обучение (предучилищния етап) до най-крайната (обучение във висшите училища). Българското общество има редица очаквания към образованието, на които е необходимо да се отговори – такива са: повишаване на неговото качество и ефективност; ориентация на образователния процес към индивидуалните характеристики на ученика и насочването му към развитие на неговия потенциал (развитие на качества като инициативност, креативност, предприемаческо мислене, усвояване на ключови знания и компетенции); даване на равни шансове за всички деца и приобщаване на децата от уязвимите групи на обществото (деца от малцинства, деца от бедни семейства, деца с увреждания и т.н.).

            Под образование се разбира образователната система на една държава, която включва: образователните институции (детски градини, начални и средни училища, висши училища), възпитателното и образователното дело, което се извършва в образователните институции (възпитание и преподаване на знания); и учителския и административен персонал, работещ в образователните институции. Към тях могат да се прибавят и всички закони и други нормативни актове, с които се уреждат всички въпроси, свързани с образованието, както и вътрешните правилници на всяко от учебните заведения.   

         В българските училища се срещат редица проблеми, които трябва да бъдат решени. Някои от по-важните от тях са:

• Липсата на кадри в малките населени места – липсата на достатъчно учители е проблем в малките населени места. Причината за този проблем е малкия брой на жителите и отдалечеността на някои от тези населени места, което ги прави непривлекателни за учителите.

• Ниското качество на образованието, особено в сферата на средното образование – това води до лоша професионална подготовка на специалистите и разминавания между изискванията на пазара на труда и нивото на подготовка на специалистите. Към това може да се прибавят и остарелите методи на преподаване, остарялата материална база в някои училища, прекалено голямата натовареност на учениците и др.

• Отрицателния демографски прираст, който оказва негативно влияние върху броя на децата и води до нуждата от затваряне на училища в малките населени места и принуждаване на децата да пътуват от едно населено място до друго, за да учат.

• Ранно отпадане на децата от училище – този проблем е най-голям при децата от етническите малцинства и при децата на бедни родители.

• Трудности, свързани с приобщаващото образование на децата със СОП (специални образователни потребности) – много от училищата не са достатъчно пригодни за обучение на учениците със СОП, като това се изразява както в аспектите на физическата инфраструктура (липса на рампи и асансьори, недобра материална база, липса или оскъдност на дидактически материали), така в аспектите на самото преподаване (липса на подготвеност на учителите за работа с такива деца). По отношение на тези деца се наблюдава и известна нетолерантност от страна на част от директорите и учителите в учебните заведения. Много са случаите, в които на родителите на дадено дете със СОП се казва, че няма място в учебното заведение, докато всъщност има места или ако то вече се обучава там – отношението от страна на учители и ученици към него е лошо. Това е сериозен проблем, на който е нужно да се обърне внимание.

• Недостатъчно използване на индивидуален подход при обучението на учениците – все още в българските училища не се обръща достатъчно внимание на прилагането на индивидуален подход при обучението на всяко от децата. В днешно време е трудно децата да бъдат поставени в определени рамки и да бъдат уеднаквявани, затова е нужно към всяко дете да се подхожда индивидуално спрямо способностите и талантите му.

• Проблеми, причинявани от външни фактори, каквито са все по-увеличаващата се употреба на алкохол, цигари и упойващи вещества – този проблем е най-голям в големите градове, но започва все повече да засяга и училищата в малките градове. В тази насока се правят усилия, най-вече като се изнасят лекции на учениците за вредата от веществата, предизвикващи зависимост, но проблема, за съжаление, не само че не се решава, но и се увеличава. Няколко са факторите, които влияят върху развитието на този проблем – често неадекватните действия или изобщо липсата на такива от страна на полицията; корупция и закрила на лицата, които разпространяват наркотици или продават алкохол и цигари на непълнолетни; проблеми в семействата и нуждата на децата да се чувстват част от общност.

• Сегрегация на учениците от малцинствените етнически групи – въпреки усилията на държавата и училищните власти полагани в посока интеграция на учениците от малцинствените етнически групи, все още има училища, в които не се приемат ученици от тези групи (най-вече от ромски произход) или се приема ограничен брой от тях. Това води до отделянето на тези ученици от останалите и увеличаване на разликите между тях и останалите ученици.

• Тормозът и агресията в училище също са голям проблем за българското образование – много ученици са тормозени от съучениците си поради различни причини. Често обект на тормоз стават по-срамежливи, по-пълнички ученици или ученици със СОП.

Източник:

Любенова, А. и Л. Любенов, Състояние на българското образование, сп. Стратегии на образователната и научната политика, бр. 1, 2019 г.