​​     По време на ранното детско развитие във фокуса на наблюдението трябва да бъдат основно следните аспекти на развитието: двигателното развитие (развитието на общата и фината моторика) и зрително-моторните умения (координацията око-ръка), двигателното планиране, сензорната интеграция, комуникативните умения, когнитивното развитие и социалното развитие. Тук ще разгледаме особеностите на двигателното развитие при децата.

​​

​        Двигателното дейност се ръководи от мозъчната кора на човека. Следователно, важно условие за развитието на движенията при децата е зрелостта на нервната им система. Установено е, че съзряването на мозъчната кора зависи в голяма степен от външни стимулиращи въздействия, което позволява на детето да изработва и усъвършенства различни видове двигателни реакции. (Минчева, 2018)
 

      Първите движения на бебето се определят от примитивните рефлекси, които до 2-годишна възраст би трябвало да изчезнат. Развитието на двигателната система на бебето не завършва с неговото раждане, а продължава до 1,5-2 годишна възраст. Безусловните двигателни рефлекси са задължителен етап от изграждането на моториката на детето. Въз основа на наблюдението върху безусловните рефлекси, могат да се правят изводи за устройството на мозъка. Доброто познаване на тези рефлекси дава предимство при ранното диагностициране на отклонения в детското развитие, което дава възможност за своевременна намеса от страна на физиотерапевти и други специалисти и по този начин може да се помогне на детето да се справя с предизвикателствата на външния свят. Въз основа на знанията за безусловните и условно придобитите рефлекси са изградени много от методиките за физиотерапия като: Войта; Брюмстром; Бобат и много други. (Делева, Парашкевова, 2011)
 

       Двигателните способности и умения биват придобивани в хода на двигателното развитие чрез двигателен контрол и двигателно заучаване. Двигателния контрол осъществява връзката между стабилност и мобилност на позата и придобиването на автоматични отговори. Той включва следните фази: рефлекторни движения, стабилност, контролирана мобилност и умения. За да има функционална мобилност е необходимо детето да прави някои допълнителни движения и нагласяне на позата. Движението представлява комбинация от стабилност и мобилност, като мускулният тонус трябва да е достатъчно нисък, за да позволява движение срещу гравитацията и достатъчно висок, за да се държи тялото в стабилна позиция срещу гравитацията. (Kramer, Hinojosa, 2010)

​

    Глобалната (общата) моторика при новороденото е безусловно-рефлекторна, което значи че движенията на крайниците са спонтанни, билатерални и хаотични. С растежа на детето, общата моторика се развива, като преминава през определени етапи (Минчева, 2018):

• Задържане на главата – на около 1-месечна възраст;

• При коремно положение, детето повдига глава и се опира на лакти – около 2-месечна възраст;

• Обръщане по корем и повдигане на горната част на тялото – около 5-месечна възраст;

• Обръщане и по корем и по гръб – около 6-месечна възраст;

• Изправяне до неподвижна опора – около 8-месечна възраст;

• Седене без опора, пълзене и изправяне до стоеж – около 9-месечна възраст;

• Изправя се и сяда като се държи за мебелите, прави и първи самостоятелни крачки – около 12-месечна възраст;

• Ходи самостоятелно, обикновено с неравни стъпки, може да се изправя само – около 15-месечна възраст;

• Тръгва и върви добре, не ползва вече ръцете за баланс, бяга внимателно, коленичи на равна повърхност без подкрепа, кляка да вземе играчка – около 18-месечна възраст;

• Между 1 и 2 години ходенето и моториката постепенно се обогатяват и доразвиват. Зрителното възприятие подтиква детето към действие (напр. вижда играчка и отива да я вземе);

• На 2 години детето трябва вече да може уверено да тича, да спира и да тръгва без проблем, както и да заобикаля препятствия;

• На около 2 години и половина може да се изкачва и слиза по стълби уверено като се държи за парапета и като стъпва с два крака на едно стъпало;

• На 3 години вече се изкачва и слиза уверено по стълби, като използва краката си последователно. Катери се по катерушки. Върви напред, назад и настрани. Може да стои за няколко секунди на един крак. Стои изправено на пръсти. Ходи много добре самостоятелно;

• На 4 години детето вече може да върви или да бяга нагоре и надолу по стълби. Катери се по стълба, кара триколка. Може да стои на един крак 3-5 секунди и да подскача;

• До 6-7 години вече детето е придобило всички умения за ходене, скачане, бягане, катерене и др. Движенията са плавни и целенасочени.

 

       Когато се прави нестандартизирана оценка на развитието на общата моторика, тя трябва да включва следните аспекти (Минчева, 2018):

• Наблюдение и документиране на характерните глобално-моторни умения за всеки от периодите: пълзене, седеж, ходене, бягане, скачане, катерене, двигателни игри, спорт, игра с топка, каране на колело;

• Наблюдение на качеството на движенията по време на изпълнение на функционални задачи от ежедневието – обличане, достигане на предмети, преминаване през препятствия и др.

• Наблюдение на компонентите на двигателните умения – сила, равновесие, издръжливост, билатерална интеграция, координация и активен обем на движение.

 

       Освен общата моторика, от раждането на детето започва да се развива и фината моторика, т.е. фините движения с пръстите на ръцете. Това се извършва най-добре в процеса на игра с играчки и чрез целенасочени организирани занимания за децата, свързани с рисуване, оцветяване, изрязване, апликиране, изработване на различни предмети и т.н. От раждането си до две годишна възраст, бебето активно изучава света около себе си като взема и разглежда различни предмети. В началото то поставя предметите и в устата си, но към края на втората година вече е развило добри сетивни умения и няма нужда от това. Постепенно развива сръчност и започва да борави с малки предмети. Хващането е движение, което в началото е безусловен рефлекс, но после започва да еволюира и става волеви и целенасочен акт. (Минчева, 2018)

​

       При оценката на фината моторика на детето е необходимо да се наблюдават отделните аспекти на фините двигателни умения, които са следните (Минчева, 2018):

• Билатерална интеграция – използване на двете ръце едновременно, като едната ръка е водещата.

• Преминаване на срединната линия – това е способността да бъде пресечена въображаема линия, която разделя вертикално тялото на две половини (лява и дясна), напр. с лявата ръка да може да пипне десния си крак.

• Координация око-ръка – това е способността да обработва зрителната информация и да насочва ръцете си така че да изпълни задачата (сортиране, проследяване, писане, рисуване, вгнездяване на пъзели и др.).

• Доминация на едната ръка – това позволява развиването на сръчност.

• Манипулиране на предмети – способността да си служи умело с всички предмети от ежедневието.

• Проприоцепция – това е информацията, която мозъкът получава от мускулите и ставите и въз основа на която може да определи положенията и движенията на тялото.

 

       Двигателните нарушения, които могат да бъдат забелязани въз основа на направените оценки на общата и фината моторика са следните: несиметрична или неправилна поза на тялото, нарушения в мускулния тонус, забавено двигателно развитие, атаксия (нарушено равновесие), затруднени активни или пасивни движения, затруднена или невъзможна походка, атетоза (неволеви и неконтролирани движения). (Минчева, 2018)

​​
 

Източници:
Делева, Р., Парашкевова, П., 2011, Ролята на безусловните рефлекси диагностиката и физиотерапията в кърмаческа възраст, Научни трудове на Русенския университет, том 50

Минчева, П., 2018, Ерготерапия в педиатрията, Русе, Академично издателство „Русенски университет“
Kramer, P., Hinojosa, J., 2010, Frames of reference for pediatric occupational therapy