​​     По време на ранното детско развитие във фокуса на наблюдението трябва да бъдат основно следните аспекти на развитието: двигателното развитие (развитието на общата и фината моторика) и зрително-моторните умения (координацията око-ръка), двигателното планиране, сензорната интеграция, комуникативните умения, когнитивното развитие и социалното развитие. Тук ще разгледаме особеностите развитието на комуникативните умения при децата и възможните нарушения на комуникативните и говорните способности.

 

     Комуникативните умения се развиват по време на детството и са фундаментални за осъществяването на взаимодействие между детето и възрастните и между детето и неговите връстници. През първата година от живота на детето се извършва подготовка за развитието на говора – започва се с издаване на гласни звуци, след което се преминава към гукането. До към 6-тия месец бебето вече започва да произнася прости срички (па-па, ма-ма, ба-ба и др.). През второто полугодие се появяват и първите подражателни звукосъчетания. През този период започва изграждането на втората сигнална система, благодарение на която се създават условни връзки между думите и образите на предметите. През първото полугодие на втората година от живота на детето, то натрупва активен речников запас от 30-40 думи, но на практика разбира много повече (пасивен речников запас). На тази възраст, детето може да изпълнява словесни инструкции давани от възрастните. С една дума те изразяват цялата стойност на това, което искат да кажат, т.е. думата има стойност на изречение. През третата година, развитието на говора е много бурно и детето започва да си служи и със сложни изречения. Дете на възраст 3 години вече може да бъде убедено за нещо само чрез думи. На тази възраст децата обичат да слушат приказки и са в състояние да преразкажат накратко нещо чуто или видяно. (Минчева, 2018)

 

       Комуникативните нарушения при децата, могат да бъдат класифицирани в следните групи:

• Експресивни езикови нарушения – оценките от стандартните тестове показват, че развитието на експресивната реч е чувствително под нивото на невербалния интелект и импресивната реч. Симптомите, чрез които се изразява са: редуциран речник, грешки при граматичното оформяне на речта, трудности в продукцията на изреченията и др. Тези трудности оказват влияние върху училищните умения и социалната интеракция на детето. (Матанова, 2007)

• Смесени рецептивно-експресивни нарушения – тук се включват: вербална слухова агнозия, дефицит на разбирането, закъсняла реч. Симптомите на тези нарушения са: ехолалия, невъзможност за следване на инструкции, неподходящи отговори на зададени въпроси, повтаряне на въпроса преди даване на отговор, трудности при отговарянето на въпроси с отговор да или не, необръщане на внимание на устната реч при висока степен на активност, използване на жаргони, използване на заучени фрази. Всички деца с разстройства в развитието имат в известна степен рецептивно езиково нарушение. (Матанова, 2007)

• Фонологични нарушения – те се изразяват в проблеми с разбираемостта и яснотата на говоримия език в предучилищна възраст без последващи проблеми с четенето и писането или проблеми в разбираемостта и яснотата на говоримия език в предучилищна възраст с последващи трудности в писането и четенето или в едно от двете. (Ценова, 2012)

• Заекване – то представлява не само говорен недостатък, но и сложен комплекс от смущения при общуването, които затрудняват социализацията на децата. Нарушената словесна връзка води до напрежение, нерешителност, логофобия и чувство за малоценност у детето. (Аргирова-Талева, Талев, 1983)

 

     Съществуват и специфични комуникативни и говорни нарушения, които са: алалия, дислексия, дискалкулия, афония, дизатрия, нарушения в говора при цепнатини на небцето или устните, забавяне или забързване на речта и др.

 

       В голяма част от случаите, комуникативните нарушения съпътстват анормалното развитие на детето, като те могат да бъдат причина или следствие от нарушения в детското функциониране. При увредено езиково развитие се засягат всички подсистеми на езиковата система, като не е задължително те да са засегнати в еднаква степен. Децата с комуникативни нарушения показват дефицити и в когнитивното си развитие. Първата индикация, че едно дете има комуникативни нарушения е липсата на активна реч. (Матанова, 2007)
 

 

Източници:

Аргирова-Талева, В., Талев, А., 1983, Игротерапия при заекването, ДИ „Народна просвета“, София

Матанова, В., 2007, Аутизъм: Диференциална диагноза, Софи-Р, София

Минчева, П., 2018, Ерготерапия в педиатрията, Русе, Академично издателство „Русенски университет“

Ценова, Ц., 2012, „Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения“

​