​​     По време на ранното детско развитие във фокуса на наблюдението трябва да бъдат основно следните аспекти на развитието: двигателното развитие (развитието на общата и фината моторика) и зрително-моторните умения (координацията око-ръка), двигателното планиране, сензорната интеграция, комуникативните умения, когнитивното развитие и социалното развитие. Тук ще разгледаме особеностите развитието на сензорната интеграция при децата.

 

    Сензорната интеграция представлява функцията на мозъка да обработва и организира получената чрез сетивата информация (зрение, слух, вкус, обоняние, проприоцепция, допир и вестибуларен апарат). До навършване на 7-годишна възраст поведението на децата се определя изцяло от преработката на сетивната информация. По-късно вече, то се влияе вече и от психични и социални фактори. Стимулите, идващи от околната среда и отговорът на детето към тях са основа за детското развитие. В първите години сензорната интеграция е от особено важно значение за двигателното и говорното развитие, а също и за изграждане на зрително-моторна координация. (Минчева, 2018)

 

     През първата година от развитието на детето развитието на сензорната интеграция преминава през следните основни етапи (Минчева, 2018):

1. Наличието на някои рефлекси, които по-късно отпадат;

2. Начало на билатералната координация – около 4-6 месец;

3. Обогатяване на движенията, пространствената перцепция и двигателното планиране – 6-8 месец;

4. Поява на предметна игра, прохождане и проговаряне.

 

     През втората година от развитието на детето, основните етапи в сензорното развитие на детето са (Минчева, 2018):

1. Локализиране на допир;

2. Перцепция на тялото в пространството;

3. Начало на социалното развитие.

 

    До седмата година на детето всички адаптивни отговори стават по-комплексни, усъвършенстват се уменията и способностите, в следствие на което детето започва да си служи с уреди и пособия.

 

    Нарушенията на сензорната интеграция се нарича сензорно-интегративна дисфункция (СИД). СИД представлява състояние, което засяга начина, по който мозъкът обработва информацията идваща от стимулите на външната среда и възприемана чрез сетивата (слух, зрение, допир, вкус и др.). СИД може да засяга само едно сетиво, няколко сетива или всички сетива. Децата и хората със СИД обикновено са много чувствителни към външни стимули, но нерядко тази дисфункция може да се проявява и като понижена чувствителност към външните стимули. Има известен спор сред специалистите дали СИД трябва да се разглежда като отделна диагноза или като симптом на други диагнози, като например на аутизма, дефицита на вниманието, хиперактивността, тревожността и др. Децата, които имат СИД могат да реагират негативно на определени звуци, хранителни текстури, ярка светлина, определени материи и т.н. От друга страна, има деца със СИД, които не могат да реагират достатъчно на сензорния вход, което ги кара да търсят по-интензивни стимули, като например да скачат от високо, да се люлеят твърде силно на люлка и др. СИД не е заболяване, а състояние, поради което не се третира с медикаменти, а с ерготерапия и сензорна терапия. (Хинова, 2023)

 

      СИД води до възникване на следните симптоми: свръхчувствителност към допир, звук или движение; понижена чувствителност към допир, звук или движение; разсеяност и трудности при задържането на вниманието; социални и емоционални проблеми; хиперактивност; хипоактивност; затрудняване при преход от една дейност към друга; липса на способност за самоконтрол и саморегулация; забавяне на речта и двигателните способности; забавен процес на усвояване на академичните знания и умения. (Минчева, 2018)​

​​
 

Източници:

Минчева, П., 2018, Ерготерапия в педиатрията, Русе, Академично издателство „Русенски университет“

Хинова, И., Какво е сензорно-интегративна дисфункция? Болно ли е детето ми?, публ. на 21.11.2023 г., https://senzorika.org/blog/blog-post-two