​​     По време на ранното детско развитие във фокуса на наблюдението трябва да бъдат основно следните аспекти на развитието: двигателното развитие (развитието на общата и фината моторика) и зрително-моторните умения (координацията око-ръка), двигателното планиране, сензорната интеграция, комуникативните умения, когнитивното развитие и социалното развитие. Тук ще разгледаме особеностите развитието на комуникативните умения при децата и възможните нарушения на комуникативните и говорните способности.

 

      Развиването на когнитивни (познавателни) умения при бебето започва на около 6-месечна възраст, когато то започва да разбира някои явления и закономерности на заобикалящия го свят. Основните умения, които децата развиват са: памет, логическо мислене, език, внимание, възприятие, въображение, вземане на решения и др. Когнитивните нарушения се отразяват на познавателните способности и на правилното протичане на процесите в човешкото съзнание. Те са характерни при заболявания и състояния като аутизъм, умствена изостаналост, неврологични и сензорни заболявания. (Минчева, 2018)

​

     Социалното развитие на детето се осъществява въз основа на неговото взаимодействие със заобикалящата го социална среда (семейство, приятели, училищна среда и др.), изграждане на устойчиви взаимоотношения със социалната среда, включване в социални групи и развиване на социална компетентност. Най-важните социални умения, които детето трябва да придобие, ако се развива нормално са: емпатия, привързаност, сътрудничество, подкрепа, разбирателство и умение за търсене и оказване на помощ (Минчева, 2018). Към тези умения може да се добави и развитието на толерантност към различните хора, особено към такива, които имат някакви увреждания. Социалните умения включват още и умения за разбиране и спазване на социални правила, както и специфично поведение в определени социални ситуации.

 

     Нарушенията в социалното развитие се изразяват в липсата или забавянето на развитието на тези умения, като това се отразява негативно върху самия индивид, тъй като обикновено води до социално изключване. Липса на социални умения има най-вече при децата от аутистичния спектър. Някои от тях с времето развиват такива умения до някаква степен, но други така и не успяват.
 

​

Източник:

Минчева, П., 2018, Ерготерапия в педиатрията, Русе, Академично издателство „Русенски университет“

​