Местоимения
Pronombres
Лични местоимения
Местоименията са думи, които се ползват вместо съществителни имена.
В испанския език местоименията, които се ползват на мястото на подлога в изречението са следните:
yo - аз
tú - ти (за близък)
él - той
ella - тя
usted (Ud.) - Вие (учтива форма, ед. ч.)
nosotros/nosotras - ние (съотв. за м.р. и за ж.р.)
vosotros/vosotras - вие (за близки) (съотв. за м.р. и за ж.р.)
ellos/ellas - те (съотв. за м.р. и за ж.р.)
ustedes (Uds.) - Вие (учтива форма, мн.ч.)
Забележка: При спрежение глаголите имат еднаква форма за él, ella и usted. Същото важи и за ellos, ellas и ustedes.
В испанския език, както и в българския, не е нужно да се ползва местоимението в изречението, когато спрежението на глагола показва за кое лице и число се отнася това изречение. Местоимението може да се ползва само когато има нужда да се акцентира върху това кой е извършителя на действието или да се направи разяснение.
Ползваме "tú", когато говорим на някой, който познаваме добре, на приятел, на някой, който е на нашите години или на дете.
Формите "vosotros/vosotras" се позват само в Испания, а в другите испаноговорящи страни се ползва само "ustedes (Uds.)", като употребата му е и за учтива форма и за близки хора.
Притежателни местоимения
Притежателните местоимения се употребяват на мястото на съществителни имена, с цел да покажат притежание.
Притежателните местоимения в испанския език са следните:
За да получите притежателно местоимение, може да ползвате определителния член на съществителното, за което се отнася (el, la, los, las), премахвате съществителното и оставяте притежателното прилагателно.
Пример:
El profesor mío es búlgaro. (Моят професор е българин.) - "mío" е притежателно прилагателно, което се ползва заедно със съществителното, в случая "profesor"
El mío es búlgaro. (Моят е българин.) - el mío - притежателно местоимение, ползва се вместо съществителното "profesor"
Притежателното местоимение се съгласува по род и число със съществителното, което замества, а не с притежателя.
Тъй като "el suyo / la suya / los suyos / las suyas" се отнасят за трето лице единствено и множествено число, както и за учтивата форма, то тяхното точно значение се определя от подтекста на изречението. Ако се налага да се уточнява лицето и числото на притежанието, може да ползвате следните форми:
el/la/los/las + de él
el/la/los/las + de ella
el/la/los/las + de Ud.
el/la/los/la + de ellos
sel/la/los/las + de ellas
el/la/los/las + de Uds.
Пример:
Mi sagento y el suyo son de España. = Mi sagento y el de Ud. son de España. (Моят сержант и Вашият са от Испания.)
Свързани уроци:
Моля, подкрепете ни с дарение!
