Лични местоимения
       Местоименията са думи, които се ползват вместо съществителни имена.
       В испанския език местоименията, които се ползват на мястото на подлога в изречението са следните:
yo - аз
tù - ти (за близък) и usted (Ud.) - Вие (учтива форма)
èl - той
ella - тя
nosotros/nosotras - ние (съотв. за м.р. и за ж.р.)
vosotros/vosotras - вие (за близки) (съотв. за м.р. и за ж.р.) и ustedes (Uds.) - Вие (учтива форма, мн.ч.)
ellos/ellas - те (съотв. за м.р. и за ж.р.)

     В испанския език, както и в българския, не е нужно да се ползва местоимението в изречението, когато спрежението на глагола показва за кое лице и число се отнася това изречение. Местоимението може да се ползва само когато има нужда  да се акцентира върху това кой е извършителя на действието или да се направи разяснение.

    Ползваме "tù", когато говорим на някой, който познаваме добре, на приятел, на някой, който е на нашите години или на дете.

   Формите "vosotros/vosotras" се позват само в Испания, а в другите испаноговорящи страни се ползва само "ustedes (Uds.)", като употребата му е и за учтива форма и за близки хора.

Притежателни местоимения
  Притежателните местоимения се употребяват на мястото на съществителни имена, с цел да покажат притежание.
     Притежателните местоимения в испанския език са следните:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

​

     

     За да получите притежателно местоимение, може да ползвате определителния член на съществителното, за което се отнася (el, la, los, las), премахвате съществителното и оставяте притежателното прилагателно.
Пример: El profesor mìo es bùlgaro. (mìo - притежателно прилагателно, ползва се заедно със съществителното, в случая "profesor")
            /Моят професор е българин./
            El mìo es bùlgaro. (el mìo - притежателно местоимение, ползва се вместо съществителното "profesor")
            /Моят е българин./

    Притежателното местоимение се съгласува по род и число със съществителното, което замества, а не с притежателя.

      Тъй като "el suyo / la suya / los suyos / las suyas" се отнасят за трето лице единствено и множествено число, както и за учтивата форма, то тяхното точно значение се определя от подтекста на изречението. Ако се налага да се уточнява лицето и числото на притежанието, може да ползвате следните форми:

el/la/los/las + de èl
el/la/los/las + de ella
el/la/los/las + de Ud.

el/la/los/la + de ellos
sel/la/los/las + de ellas
el/la/los/las + de Uds.

Пример: Mi sagento y el suyo son de España. = Mi sagento y el de Ud. son de España. (Моят сержант и Вашият са от Испания.)

​

​